О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 609   гр. София, 20.10.2009 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 585  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. „О”, гр. С. срещу определение № 198 от 24.03.2009г. по ч. т. дело № 102/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено определение № 93 от 05.01.2009г. по гр. д. № 925/2008г. на Районен съд Стара Загора. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на Т. „О”, гр. С. против „М” О. , гр. С. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва индивидуализация на имота и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разгледаният от съда процесуалноправен въпрос относно надлежното упражняване правото на иск е съществен, принципен за процесуалния закон и е от значение за точното му прилагане. Частният жалбоподател моли определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени. Ответникът „М” О. , гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въззивният съд е приел, че правилно и след изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е върнал на ищеца исковата молба и е прекратил производството. Изложил е съображения, че въпреки неколкократно предоставяната възможност на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба и предупреждението, че в противен случай същата ще бъде върната, а производството прекратено, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. Според съдебният състав изложението във всички уточняващи молби е противоречиво и неясно – предявеният с исковата молба ревандикационен иск е за предаване на владението върху недвижим имот с площ 23 814 кв. м., представляващ парцел **** в кв. „И” по плана на гр. С. от 1961г., а по сега действащия УПИ-ІХ-5194, заедно с намиращите се в него сгради, построени до 1971г.; с уточняваща молба от 01.12.2008г. е посочено, че процесният имот е с площ 12 563 кв. м. и представлява УПИ-ІХ-5194, а в удостоверение за данъчна оценка № 24080010589/11.07.2008г. е посочена площ 8 447 кв. м. и оценка на имота 3nbsp;780,50 лв. Констатирано е, че първоначално е внесена държавна такса в размер 150 лв., а впоследствие 3 258 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Релевантният за спора процесуалноправен въпрос е свързан с надлежното упражняване правото на иск. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Приложимите норми относно надлежното упражняване правото на иск чрез редовна искова молба не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въпросът за надлежното упражняване на право на иск чрез редовна искова молба е решен в противоречие с практиката на ВКС. За да бъде допустимо исковото производство, е необходимо исковата молба да има предписаното от закона съдържание и да бъде внесена дължимата държавна такса. Част от съдържанието на исковата молба е индивидуализирането на спорния предмет, което при предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС се извършва чрез индивидуализиране на недвижимия имот – предмет на иска, чрез посочване на площта, номера на поземления, респективно урегулирания поземлен имот съобразно действащия към подаване на исковата молба устройствен план, границите, сградите и мястото, в което се намират. В настоящия случай с исковата молба имотът не е индивидуализиран съобразно действащия устройствен план и не е представено удостоверение за данъчна оценка с оглед определяне на дължимата държавна такса, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал съответните указания. С молба вх. № 25010/01.12.2008г. ищецът е индивидуализирал претендирания недвижим имот с площ, УПИ, граници съобразно действащия устройствен план и издадената на 28.03.2008г. скица № 1* и е посочил коя сграда в кой УПИ попада. Обстоятелството, че съществува разлика в квадратурата, посочена в исковата молба, удостоверението за данъчна оценка и молбата, не може да обоснове извод за неотстраняване на недостатъците на исковата молба. Идентичността на претендирания имот с имота по представените с исковата молба доказателства следва да бъде установена със заключение на съдебно-техническа експертиза, предвид неяснотата на информацията относно идентичността на имотите в удостоверение № ТУ-И-365/18.11.2008г. Относно определянето на държавната такса следва да се отбележи, че когато определянето на цената на иска представлява затруднение в момента на предявяване на исковата молба, какъвто е настоящият случай, видно от писмо изх. № 11-03-3495/16.07.2008г. и удостоверение № ТУ-И-365/18.11.2008г. на Община С., цената на иска с оглед държавната такса се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК, като при необходимост може да ползва и вещо лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Окръжен съд Стара Загора е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго, с което да се отмени определението на Районен съд Стара Загора и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 198 от 24.03.2009г. по ч. т. дело № 102/2009г. на Окръжен съд Стара Загора и определение № 93 от 05.01.2009г. по гр. д. № 925/2008г. на Районен съд Стара Загора. ВРЪЩА делото на Районен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.