Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София 18 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 623 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 1277/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, отмяна на постановената присъда в частта, в която подсъдимият Т. В. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С присъда №7/19.02.2020г. по ВНОХД 1277/2018г., чиято отмяна след възобновяване на производството се претендира, Старозагорски окръжен съд – Наказателен състав е отменил присъда № 69/09.11.2018г., постановена по НОХД 1469/2017г. на Казанлъшки районен съд в частта, с която подс. Т. С. В. е признат за виновен и осъден по предявените му обвинения по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и чл. 354в, ал.1 НК и вместо това признал подсъдимия за невиновен в извършване на деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и чл. 354в, ал.1 НК като го оправдал по предявените пред първата инстанция обвинения, за които е признат за виновен от нея. За да оправдае подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, т.3 НК въззивният състав е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Срещу тази постановена присъда не е подаван касационен протест от съответния прокурор и тя е влязла в сила на 06.03.2020г. В искането на Главния прокурор се коментира, че съдебният акт, с който Т. В. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, т.3 НК, е постановен при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НК. Излагат се аргументи, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствените източници, а едностранчиво и необективно е анализирал заключенията на съдебно-медицинските експертизи и е възприел безрезервно обясненията на подсъдимия, за да приеме, че осъщественото от него деяние е явно незначително, пренебрегвайки заключението на експертизата, изслушана и възприета от първия съд. Според Главния прокурор допуснатите нарушения са съществени и са основание за възобновяване на въззивното производство, водещо след себе си отмяна на постановената второинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа позицията за допуснато съществено нарушение на закона и на процесуалните правила от Окръжен съд – Стара Загора, възпроизвеждайки аргументите в искането, стартирало настоящото производство. Заявява, че съдът е пренебрегнал изцяло установеното значително количество високорисково наркотично вещество и немалката му стойност, които не биха могли да мотивират приложението на чл.9, ал.2 НК. Моли настоящият състав да възобнови въззивното наказателно производство и върне делото за ново разглеждане на второинстанционния съд. Защитата на подсъдимия пледира искането да бъде оставено без разглеждане като недопустимо или отхвърлено като неоснователно. Заявява, че искането на Главния прокурор е твърде неясно формулирано по отношение твърдените процесуални нарушения и съответно нарушения на материалния закон, което препятства възможността то да бъде удовлетворено, тъй като в противен случай би се нарушило правото на подзащитния му, прогласен в чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС да бъде съден за престъпление, за което вече е оправдан, освен ако не е налице съществен порок в процеса. Именно такъв порок защитата твърди, че не е посочен в искането. Тази теза е доразвита и в представените писмени бележки, в които са посочени няколко решения на ЕСПЧ като доводи за прокараната теза, че прокуратурата злоупотребява със свои права чрез искане за възобновяване, представляващо по съществото си жалба срещу въззивната присъда, която била постановена и в съгласие с позицията на участващия във въззивното производство прокурор. По основателността на искането позицията на защитника е, че то не следва да бъде уважено поради наведени доводи не за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, а на самото негово вътрешно убеждение, което не подлежи на контрол. Заявява, че заключението на назначената и изслушана от въззивния съд експертиза не противоречи на това, което базира изводите на първия съд, а единствено го доразвива относно начина на протичане заболяването на В.. Моли искането на Главния прокурор да бъде отхвърлено. Т. В. подкрепя позицията на своя защитник и заявява, че в действията си е бил мотивиран единствено към опазване на своя живот и здраве от непосредствена опасност. В дадената му възможност за последна дума моли делото да не бъде възобновявано и искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо и основателно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – Главният прокурор, депозирано е в шестмесечен срок от влизане в сила на оправдателната присъда, част от чието възобновяване се претендира. Посочените в искането основания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила съобразно нормата на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК касаят непроверен по касационен ред съдебен акт и в този смисъл са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл. 422, ал.1, т.5 НПК. Основното възражение на защитата по допустимостта на искането е свързано с непосочването в него на „нови или новооткрити обстоятелства, нито някакъв съществен порок на процеса, който да е повлиял на неговия изход“. В тази връзка и развива становището си, че само по себе си искането представлява „скрита“ жалба, чрез която се цели пререшаване на спора и което представлява злоупотреба с права на една от страните в процеса. Цитираните в тази връзка решениия на ЕСПЧ по дела, между които: С. П. срещу Русия, жалба № 1861/2005г. от 10.05.2007г., Б. срещу Русия – жалба № 14853/2003г., К. срещу Руската федерация – жалба № 67579/2001г. и Н. срещу Руската федерация – жалба № 14502/2004г., са еднозначни и разглеждат именно ситуация, в която при постановен съдебен акт с неизвървян път на инстанционен съдебен контрол, е недопустимо да се разглежда искане за неговото възобновяване. В тези решения е направено и едно важно уточнение, че подобно искане е допустимо, когато следва да се отстранят фундаментални нарушения при прилагане на закона. Дори в решението по делото С. П. против Русия по жалба № 1861/2005г. на Първа секция на ЕСПЧ изрично е посочено, че пълномощията на висшите съдилища по отмяна или изменение на влезли в сила съдебни решения следва да бъдат използвани за отстраняване на фундаментални грешки, като обичайната възможност за наличие на две различни гледни точки по съответния въпрос не представлява основание за неговото пререшаване. Отстъпление от този принцип е оправдан единствено при обстоятелства от съществен и неопровержим характер. Принципните положения в сочените от защитата решения не обслужват нейната теза за недопустимост на искането на Главния прокурор, тъй като в конкретния случай в него се сочат допуснати от въззивния съд, постановил и окончателния съдебен акт, съществени нарушения при процеса на формиране на вътрешното му убеждение чрез разглеждане едностранчиво на доказателствените източници, довело и до нарушение при прилагане на закона. Аргументите на Главния прокурор не касаят контрол от върховната инстанция на вътрешното убеждение на второстепенния съд, обективирано в присъда, диаметрално противоположна на тази на първостепенния съд. В този смисъл и Главният прокурор се е възползвал от дадените му от процесуалния закон възможности да депозира искането си за възобновяване на наказателното производство, представяйки на вниманието на Върховния съд аргументи за допуснати от второстепенния съд грешки при оценката на доказателствата, довели и до порок в постановения краен съдебен акт. Именно такава преценка по основателността или не на претенцията следва да направи настоящият съд, тъй като в искането ясно са посочени твърдяните нарушения на процесуалните правила и на закона. Производството пред Казанлъшки районен съд е инициирано от прокурора с обвинителен акт с предявени обвинения спрямо Т. В. за осъществени от него деяния, квалицифицирани като престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, чл. 354в, ал.1 НК и чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК. След проведено съдебно следствие по реда на диференцираната процедура по чл. 373, ал.1 НК с провеждане на непосредствен разпит в качеството на свидетели на К. К. /тъст на подсъдимия/ и Г. А. /негов личен лекар/, даване на обяснения от подсъдимия и изслушване заключения на комплексна съдебно-медицинска експертиза и съдебно психиатрична експертиза, решаващият съд е признал В. за виновен по обвиненията за извършване на престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1, налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и по чл. 354в, ал.1 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чиито размер е отмерен след прилагане нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и след групиране на двете наказания е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко такова за изпитателен срок от три години. Съдът е оправдал В. по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК. Въззивният състав в лицето на Старозагорски окръжен съд – Наказателно отделение, ІІ състав по жалба от защитата на подсъдимия и след проведено съдебно следствие, в хода на което е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза и е провел повторен разпит на личния лекар на подсъдимия – Г. А. и разпит на жената, с която В. живее на съпружески начала - Я. Ч., е отменил атакуваната присъда в нейната осъдителна част, оправдавайки В. по обвиненията за извършени престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и чл. 354в, ал.1 НК и потвърждавайки обжалвания акт в останалата му част. Предмет на искането за възобновяване на делото е единствено постановената от втората инстанция присъда по отношение обвинението по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и именно в тези предели се ограничава преценката на настоящия съд относно наличието или не на допуснати от въззивния съд и твърдяни от Главния прокурор съществени нарушения на процесуалните правила. За да приеме, че макар и осъщественото от Т. В. деяние на 13.04.2016г. по държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 1.01 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.2%, марихуана с нето тегло 169.75 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 3.9%, марихуана с нето тегло 37.17 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4.1%, марихуана с нето тегло 18.20 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6.1%, хашишово масло с нето тегло 38.13 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7.3 %, марихуана с нето тегло 11.50 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.7 % и хашиш с нето тегло 9.80 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1.00% - всичко на обща стойност 2467.31 лева формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна, второинстанционният съд е счел, че действията на В. не са „за развлечение“, а за неговото здраве и държаното от него количество високорисково наркотично вещество му помага да живее пълноценно. За да аргументира позицията си съдът се е основал единствено на заключението на назначената от него комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на специалист по нервни болести и на ортопед – травматолог, на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ч., с която заедно отглеждат три деца. Въззивният съд в своите мотиви е преразказал заключението на експертите по цитираната експертиза, избирателно възприемайки част от обосновката им като не е коментирал заключението в контекста на целия събран по делото доказателствен материал, включително и изслушаната и приета от първия съд комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица – специалисти в областта на вътрешните болести и токсикологията, нервни болести и съдебна медицина. От мотивите, обективиращи начина на достигане до извода за оправдаване на подсъдимия В., се установява едностранчивият подход, приложен от въззивния съд, към доказателствените източници без да бъде изразена позиция защо се кредитират едни за сметка на други такива и то при налични противоречия между тях. Напълно тенденциозно втората инстанция е фокусирала вниманието си върху заключението на назначената от нея комплексна съдебно-медицинска експертиза, недавайки отговор на въпроса защо не кредитира заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изслушана в хода на първостепенното съдебно следствие и залегнала при коментар на съда, постановил различна по характер присъда. Всъщност и заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза не е подложено на внимателна оценка от страна на съда, който се е задоволил да преразкаже съдържанието му, акцентирайки на моменти, които обслужват възприетата от съда теза за необходимост от предприетото от В. самолечение с марихуана за облекчаване симпотомите на заболяването, от което страда и което е диагностицирано като мултипленна склероза с церебро-спинална форма с хроничен пристъпно – ремитентен ход, доброкачествена форма. В противовес на приетото, експертът – специалист по нервни болести е посочил, че прилаганата спрямо В. имуномодифицираща терапия с A., прекратена от В. самоволно поради твърдяни от него, но необективирани странични нежелани ефекти, както и лечение с кортикостероиди в адекватни, стандартни дози при предходни и последващи това лечение пристъпи на пациента, са били с много добро повляване на хода и тежестта на заболяването му. Игнориран е и изводът на експерта, че не са налице данни за активиране заболяването на Т. В. и причината за това са индивидуални особености на неговата имунна система, както и доброкачествения ход на заболяването, а не предприемано от него алтернативно лечение. Всъщност спорен по делото е и въпросът дали е провеждано от страна на Т. В. лечение с препарата „име“ – противно на позицията на вещо лице Р. от експретизата пред възивиня съд, в тази, изготвена пред първостепенния съд експертите коментират, че от документацията по делото се установява насочване за лечение на Т. В. с интерферонов продукт – изготвяне на протокол за превантивно лечение с интерферон-бета, но липсват данни за закупено или прилагано лечение с A.. Въззивният съд е игнорирал тези междуекспертни противоречия, включително и с показанията на личния лекар на В. – Г. А., твърдяща, че липсва документация за използване на лекарството от нейния пациент. Противоречията между експертните заключения и относно генезата на констатираната асептична идиопатичнаостеонекрозана главата на бедрената кост на В. и неблагоприятното й повлияване от конвенционални лекарствени продукти, приемани от В., също не са били предмет на обсъждане от въззивния съдебен състав, който единствено е коментирал заключението на назначената от него експертиза и обясненията на подсъдимия, игнорирайки по този начин останалите доказателствени средства и носената от тях информация, както и недавайки отговор защо дискредитира заключението на първостепенната съдебно-медицинска експертиза. Второстепенният съд е изложил своите мотиви за приложението на чл.9, ал.2 НК спрямо извършеното от В. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, но не е коментирал причините, поради които не възприема позицията на контролирания от него съд, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, водещи до приложимостта на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК при отмерване на наказанието, между които обстоятелства са и мотивите на подсъдимия за държане на веществата – предмет на престъплението. Всъщност постановилият влезъл в сила акт съд не е изложил подробни мотиви за приетата от него явна незначителност на обществената опасност на деянието при установеното немалко количество и различно по субстанции високорисково наркотично вещество, както и защо осъщественото от В. не следва да бъде разглеждано в светлината на чл. 55, ал.1 НК или чл. 354а, ал.5 НК. Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд, представляващи по своята същност липса на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на вътрешното му убеждение, определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон, което води до необходимостта от възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената присъда в частта, в която Т. В. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК. Това предполага и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да бъдат отстранени констатираните пороци в оценъчната дейност на съда. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 1277/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. ОТМЕНЯ присъда №7 от 19.02.2020г. по ВНОХД № 1277/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, в която Т. С. В. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.