1
Р Е Ш Е Н И Е
№. 101
София, 13 юли 2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 296/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод касационна жалба на адв. С. Г. - защитник на подсъдимия Н. К. К., срещу присъда № 1 от 14.01.2016г., постановена по внохд № 516/15г. на Окръжен съд – Враца.
С присъда № 33 от 29.09.2015 г., постановена по нохд № 476/2014 г. по описа на Районен съд – Мездра, подсъдимите Н. К. и В. К. са признати за невиновни в това да са извършили престъпления, съответно по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което са оправдани по повдигнатите им обвинения. На основание чл. 234, ал. 3 от НК с присъдата са отнети в полза на държавата инкриминираните акцизни стоки без бандерол – 90 бр. кутии с цигари, марка „TURQUISE SLIMS“ – 80 мм., с по 20 къса във всяка кутия и 230 бр. кутии с цигари, марка „FAMOUS“ – 80 мм., с по 20 къса във всяка кутия.
В частта, с която подсъдимият Н. К. е оправдан, първоинстанционният съдебен акт е отменен с присъда № 1 от 14.01.2016г. по внохд № 516/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като вместо това е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, пр. 2 от НК, поради което е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. С въззивната присъда подсъдимият К. е оправдан за това да е извършил деянието в съучастие с В. К.. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание от четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено на подсъдимия с влязло в сила на 03.07.2013 г. споразумение по нохд № 401/2013 г. по описа на Районен съд – Мездра. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати сторените в двете фази на производството разноски.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Заявени са данни предимно в подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Нарушение на материалния закон се изтъква като последица от неправилна интерпретация на доказателствените източници по делото, което се аргументира още с твърдението, че подсъдимият не е автор на инкриминираното деяние, като се оспорва и съставомерността на последното.
Поддържа се, че в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, накърнили правото на защита на подсъдимия, които в допълнителните съображения на жалбоподателя са преимуществено отнесени към извършеното процесуално-следствено действие „оглед“. В тази връзка се претендира, че въззивният съд е основал присъдата си върху негодни доказателствени източници. Освен това, жалбоподателят намира, че съдът не е отчел налични в доказателствената съвкупност противоречия и е игнорирал доказателствени източници, които ползват защитата на подсъдимия, а е „фаворизирал“ информация, съдържаща се в показанията на разпитаните по делото полицейски служители.
По отношение на наказанието, единствено е декларирано, че същото е явно несправедливо.
На тези основания се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техните защитници, редовно призовани, не се явяват.
Представителят на държавното обвинение изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира атакуваната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Преди да се произнесе по доводите на касатора, настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди, констатирано от нея процесуално нарушение, което по принцип е от категорията на съществените, но в определени хипотези, предвид задължителната съдебна практика-ТР № 4/1995г. по н.д. №7/93г. на ОСНК на ВС, нарушението губи характеристиките, определящи го като съществено. В хода на съвещанието, настоящият състав констатира, че мотивите на въззивната присъда, чието изготвяне е било отложено, са подписани само от съдията-докладчик. След връщане на делото въззивната инстанция е изпълнила задълженията си да завърши акта, като в писмо изх.№ 3151/06.07.2016г. изрично е отразено, че неподписването на мотивите от председателя на състава и първия член се дължи на технически пропуск, което сочи на причини от уважителен характер. При тези констатации, допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение е санирано и не налага отмяна на въззивния съдебен акт.
Касационната инстанция по правило не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена да извърши проверка единствено относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. В рамките на тази проверка, настоящият състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила.
При установените от въззивния съд фактически положения, изводими от доказателствената съвкупност, изводът за дейността на подсъдимия К., а именно, че с действията си на 17.05.2014 г. в [населено място] е осъществил състава на чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК е правилен. Конкретното инкриминирано изпълнително деяние на престъплението по чл.234, ал. 1 от НК е „държане“ на акцизни стоки без бандерол, какъвто е изискуем по силата на закона. То се изразява в осъществяване на фактическа власт върху инкриминираната вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя и във всеки един момент да се разпореди с нея, в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия.
След обстоен анализ на доказателствените източници, въззивният съд е достигнал до правилен извод, че на 17.05.2014 г. в [населено място], подсъдимият К. е упражнявал фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол - 90 бр. кутии с цигари, марка „TURQUISE SLIMS“ – 80 мм., с по 20 къса във всяка кутия и 230 бр. кутии с цигари, марка „FAMOUS“ – 80 мм., с по 20 къса във всяка кутия в управлявания от него лек автомобил, марка /марка/, модел /модел/. Обстоятелствата, че цигарите са били поставени в пликове, че са били без бандерол, както и техният точен вид и количество се установяват по несъмнен начин от събраните по делото свидетелски показания, протокол за оглед и фотоалбум, както и от съставения на основание чл. 71 от ЗМВР /отм./ протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие /л. 30 от ДП/, представляващ по естеството си писмено доказателство.
Аргументът, който защитата изтъква за това, че предметът на престъплението е открит и иззет от различни места, а не от лекия автомобил, съвсем не означава, че подсъдимият не е държал инкриминираните му акцизни стоки. Установената трайна практика на ВКС сочи, че за да е осъществено изпълнителното деяние при формата на държане не е необходимо фактическата власт да е реализирана, чрез перманентни физически действия, както и всички акцизни стоки да се намират на едно и също място, достатъчно е да е налице обективна фактическа възможност за такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху тях. От показанията на прекия очевидец, свидетелят И. И., както и на базата на еднопосочните в своята съвкупност косвени доказателства, по делото безспорно се установява, че подс.Н. К. е осъществил държането на инкриминираните акцизни стоки.
Оспорването, касаещо инкриминираното държане от подсъдимия на акцизните стоки без бандерол е аргументирано още с информацията, съдържаща се в протокол /л. 90 от първоинстанционното производство/ за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, съставен по чл. 69 от ЗМВР (отм.) за това, че при проверка в управлявания от подсъдимия лек автомобил /марка/, модел /модел/ не са открити акцизни стоки без бандерол. Този довод е голословен, тъй като освен, че този протокол не сочи на извършено процесуално-следствено действие за събиране и проверка на доказателства, извършено по правилата и реда на НПК, той отразява резултат от проверка на лекия автомобил, която е извършена към определен времеви момент, който следва изваждането на цигарите от багажника на автомобила от страна на подсъдимия. Ето защо, тази информация по никакъв начин не може да постави под съмнение извода, че подсъдимият К. е извършил деянието.
Доводът, че извършеният оглед на местопроизшествие е опорочен, съответно, че съставеният протокол е негоден доказателствен източник, не може да бъде възприет от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е становището на защитата, че съдържащите се информационни противоречия в показанията на поемните лица – св. А. и св. Д. помежду им, както и с останалите доказателствени материали по делото, обосновават извод, че свидетелите не са присъствали при проведения оглед в качеството на поемни лица.Участието на поемните лица при извършване на процесуално-следственото действие е удостоверено чрез подписите им върху съставения нарочен протокол /л.8-9 от ДП/. Освен това, тяхното присъствие при огледа се установява и от показанията на свидетелите К. Н., И. И., Н. В., В. В. и Л. И., а и не се отрича от самите поемни лица. Впрочем, идентично възражение е било направено пред въззивния съд, който го е обсъдил, като е отчел неточностите при възпроизвеждане на информацията от поемните лица в показанията им като свидетели, дадени пред първоинстанционния съд. Правилно в мотивите си /л. 43 от внохд/ въззивният съд е посочил, че поемните лица „..не могат и не са длъжни да възпроизвеждат подробни детайли за истинността на резултатите в него, освен ако няма съмнения, че действително на посочените време и място са намерени описаните вещи“.
В конкретния случай, доказателствените източници по делото са убедителни и еднопосочни по отношение време, място, вид и брой на откритите цигари без бандерол, както и относно присъствието на поемните лица при извършване на огледа, поради което частичните несъответствия в показанията им не могат да поставят под съмнение изводите на съда в тази насока. Следва да се има предвид и, че от извършване на огледа на 17.05.2014 г. до разпита на свидетелите А. и Д. пред първоинстанционния съд на 21.04.2015 г. е изминал сравнително продължителен период от време. Естествена последица върху човешката способност за възпроизвеждане на сетивно възприетата действителност към даден момент, при неговото отдалечаване във времето е наблюдаването на отклонения и неточности.
В принципен аспект следва да се посочи, че извършеното процесуално действие „оглед“ на местности и помещения, съгласно чл. 155 от НПК, не подлежи на одобрение от съда. Редът за неговото извършване е уреден в чл. 156 – чл. 158 от НПК, като в определени случаи, извън процесния, се изисква съдебна намеса /например когато се извършва оглед на лице и липсва неговото съгласие/. Освен това, възражението, че подсъдимият и свидетелят Л. И. не са присъствали не намира своя опора, нито в процесуалния закон, нито пък в материалите по делото. НПК не поставя подобно изискване към осъществяването на оглед, поради което въпросът за това, дали посочените лица са присъствали непосредствено във всеки един момент е безпредметно да бъде обсъждан.
Действително, както твърди касаторът, съставът на ВКС констатира непрецизност в оценката на въззивната инстанция по отношение същността на извършеното процесуално-следствено действие с обект процесния гараж, собственост на свидетеля Л. И., използвано и от подсъдимия Н. К.. Това е така, тъй като то не се изчерпва с извършването на оглед на помещението, а по своята природа и същност включва и действия по „претърсване и изземване”, видно от съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8 и л. 9 от ДП/. Това е налагало съставеният протокол да бъде представен за одобрение от съда в тази му част, в срока по чл. 161, ал. 2 от НПК, което не е сторено.
Следва да се постави акцент върху естеството на действията по претърсване и изземване, които в някои случаи, какъвто е настоящият неминуемо са съпроводени с ограничаване на гарантирани от Конституцията на Р.България права. Именно това е причината, която налага съдебна санкция върху процесуално-следствените действия, за да се гарантира тяхната законосъобразност. Само такива действия, осъществени с легитимна цел могат да оправдаят дадена намеса в основни човешки права. В това отношение, изложената в мотивите на въззивната присъда /л.44 от внохд/ аргументация, че не са осъществени действия по изземване е неправилна. Необходимо е да бъде посочено още, че действията по оглед и тези по претърсване и изземване по правило се инкорпорират в отделни протоколи, но няма пречка те да бъдат надлежно приобщени в доказателствената съвкупност, дори да са обективирани в един протокол. В този случай е необходимо протоколът, независимо как е озаглавен, да отговаря едновременно на изискванията към двете категории процесуално-следствени действия – оглед и претърсване и изземване.
При положение, че в конкретния случай съставеният протокол не е представен за одобрение от съда, то в частта, в която отразява действия по претърсване и изземване той е негоден доказателствен източник. По отношение на извършения оглед на помещение /гараж/ и на местността в близост до него, протоколът е годно доказателствено средство, което носи съществена информация по делото. Освен това, както правилно е посочил въззивният съд информацията, отразена в протокола за намирането на двата плика с акцизни стоки без бандерол /цигари/, на тяхното местоположение, вида и количеството на цигарите се подкрепя от показанията на всички лица, участвали и присъствали при огледа в това число не само полицейските служители, но и поемните лица А. и Д., както и свидетеля Л. И.. Последното от своя страна опровергава твърдението, че съдът е „фаворизирал“ показанията на полицейските служители, тъй като те не са единствените, които установяват фактическата обстановка по случая.
Освен това, частичната негодност на протокола за оглед на местопроизшествие /относно изземването на цигарите от гаража/ не е решаваща за изхода на делото, в какъвто смисъл е изложил съображенията си въззивния съд. От доказателствените материали по делото /свидетелски показания, оглед и фотоалбум и протокол по чл. 71 от ЗМВР /отм./ е несъмнено, че описаните в обвинителния акт акцизни стоки /цигари/ без бандерол са идентични с тези, които подсъдимият е държал на 17.05.2014г. От значение за установяване идентичността на предмета на престъплението/само относно цигарите намерени в гаража/ са и данните от протокола за оглед, че запечатване на намерените и иззети цигари е извършено по надлежен ред, в присъствието на поемните лица.
В обобщение може да каже, че не се констатираха процесуални нарушения, свързани с оценъчната дейност на въззивния съд, които да ограничават правото на защита на подсъдимия и да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наказанието, е декларативно и не е подкрепено с конкретни аргументи, поради което не изисква обсъждане от настоящия състав на касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1 от 14.01.2016 г., постановена по внохд № 516/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
|