Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София 27.08.2010 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 10 юни през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 304 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. Д. Д., И. Г. А., Д. Н. Д., Д. Н. Д., К. С. Г., С. К. С. и Д. К. С., чрез адв.К.К. срещу решение № 1397/09.11.2009 г. по в.гр.дело № 2307/2008 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 2245/07.07.2008 г.по гр. дело № 2040/2007 г. на Варненския районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите срещу Н. Г. Ж. и П. Г. Ж. с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на реална част от 555 кв.м.от недвижим имот, находящ се в землището на[населено място], СО”Д. Ч.”, съставляващ ПИ № 601 по ПНИ на СО”Д. Ч.”, обозначен с жълт цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. С определение № 392/16.04.2010 г. по гр.дело № 304/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1,т.2 от ГПК по правния въпрос по приложното поле на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тълкуване на понятието „сграда” по смисъла на тази разпоредба. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателите считат за неправилни изводите на съда за наличие на постройка в процесния имот, годна за временно или сезонно обитаване по смисъла на пар.1в, ал.3,т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, поради несъобразяване с изслушаните и приети пред В. заключения на СТЕ, за необоснованост на изводите, тъй като са допуснати грешки при прилагане правилата за логическото мислене, което е довело до неправилни правни изводи. Доводите на жалбоподателите са изложени и в писмени бележки, представени от адв.К.К.. Ответницата по жалбата Н. Г. Ж., чрез адв.пълномощника М. Г. е изразила в писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание чрез адв.Г. ответниците по жалбата са изразили становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на предпоставките, предвидени в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот. Прието е, че в полза на ответниците Н. и П. Ж. валидно е учредено вещно право на ползване върху процесния имот, че изградената постройка в същия до 01.03.1991 г. – дървена барака, монтирана върху бетонова основа, със застроена площ от 17.46 кв.м., състояща се от две помещения представлява сграда по смисъла на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ответниците са заплатили земята на собственика, чрез общината в указания в пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок. С оглед на това съдът е извел решаващия извод, че ответниците по иска се легитимират като собственици на спорния имот - собствеността е придобита на осн.пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост като неоснователен. С решение № 359/23.03.2007 г. на ВКС по гр.дело № 171/06 г. на IVб г.о. съдът се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./. В същото е изразено становище, че при липса на определение на понятието сграда в пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ субсидиарно приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата/ чл. 303б,ал.3, чл.108, ал.7 ППЗТСУ/отм./, чл.155 и 157 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното устройство от 1977 г. С решение № 208/03.04.2009 г. по гр. дело № 5568/07 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС при преценка дали ползвателите на терен, съгласно пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са построили сграда до 01.03.91 г. съдът е приел, че построената дървена барака върху бетонна плоча не представлява сграда, тъй като не отговаря на изискванията за сезонна постройка по смисъла на чл.177,ал.3 от наредба № 5, нито на възможността за сезонно, постоянно или временно обитаване по смисъла на пар.1в от ППЗСПЗЗ. С решение № 505/27.05.2009 г. по гр.дело № 547/2008 г. на ВКС I г.о. по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./е прието, че съгласно пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията, строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им към терена, непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им към терена и незавършените строежи до покрив включително, че сградата следва да има необходимия според чл.177, ал.3 от Наредба № 5/77 г. минимум помещения, за да се счита за сезонна постройка – помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране и инвентар. В същата насока е и изразеното становище в решение № 164/18.02.2009 г. по гр.дело № 131/2008 г. на ВКС I г.о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в цитираните решения на състави на ВКС. Според разпоредбите на пар. 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. С. и на М. С. се прекратява. Предвидена е възможност в текста на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него да придобият право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от М. С., съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В разпоредбите на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е дадено определение на понятието „сграда”. При липса на легално определение на понятието следва да се прилагат строителните правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяване на сградата – чл.108, ал.7 от ППЗТСУ/отм./, чл.155, чл.157, чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. Тълкуването на понятието сграда следва да се съобрази и с разпоредбите на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съгласно пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ четири групи постройки – 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията, 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена, 3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена и 4. незавършени строежи до покрива включително. Следователно от обсега на понятието сграда по смисъла на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са изключени изброените изчерпателно в тези четири групи постройки в пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: В настоящият случай е установено по делото, че с решение № 966/24.07.2003 г. по заявление вх. № 40366/04.02.92 г. ОСЗ[населено място] е признато право на собственост на наследниците на Д. Д. Д. б.ж. на[населено място], поч. на 18.01.80 г. върху недвижим имот, попадащ в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ нива с площ от 4.2 дка, находящ се в землището на[населено място], кв.”В.”, м. ”К. к.” – имот пл.№ 1244 по КП от 1956 г. Установено е, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ № 601 по ПНИ с площ от 600 кв.м. на основание констативен нотариален акт № 106/05 г. на нотариус при В., с който са признати за собственици на имота, като придобит по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в полза на Н. Ж. валидно е предоставено право на ползване върху празно място с площ от 600 кв.м., в землището на[населено място] на основание ПМС № 76/77 г. с решение № 14/4 от 23.11.78 г. на ИК на ОНС А.. Установено е, че предоставения за ползване имот е идентичен с ПИ № 601 по ПНИ, реална част от който от 555 кв.м., попада в имота, възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Основен спорен въпрос по делото е представлява ли сграда по смисъла на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изградената в имота постройка и съществувала ли е същата към 01.03.91 г. Прието е от съда възоснова на СТЕ, че за първи път сградата е нанесена в КП от 1989/90 г./ със сигнатура ПЖ-паянтова жилищна, като местоположението й по този план е отразено по идентичен начин в ПКП и в ПНИ и с идентична сигнатура. Съдът е приел, че процесната постройка се състои от две помещения, като е водоснабдена и електрифицирана. Направил е извода, че постройката е годна за временно или сезонно обитаване по смисъла на пар.1в, ал.3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Възоснова на СТЕ е прието, че постройката е изградена отвън с тухли, като под тях има разположена дървена барака. Според съда не се касае за строеж по смисъла на пар.1в, ал.3, т.2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Прието е, че дървената барака е била стабилно закрепена върху бетонова основа, че се е състои от две помещения, електроснабдена и водоснабдена е. Крайният извод на съда е, че постройката е годна за сезонно обитаване и към 01.03.91 г. е била сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При постановяването на решението въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.188 и чл.205 от ГПК/отм./. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, а при непълнота на доказателствата и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена да допусне събиране на нови такива. Задължение на съда е да изясни фактическата обстановка по делото и при наличие на противоречиви фактически твърдения на страните, за които няма събрани доказателства от първата инстанция следва да укаже чия е доказателствената тежест. В настоящият случай е следвало да съберат доказателства за установяване на факта на съществуване на процесната сграда към 01.03.91 г., както и доказателства за характеристиките на последната съобразно действащите строителни правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването й. Съдът е следвало да изиска копие от нотариалното дело № 103/2005 г. на нотариус при В., по което е издаден констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 106 от 22.03.2005 г. в полза на ответниците по иска Н. и П. Ж., както и оценителната преписка от [община] за оценка на процесния имот в производството по пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като не е събрал посочените доказателства и не е обсъдил събраните по делото доказателства въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че изводите на въззивния съд относно съществуването на процесната сграда към 01.03.91 г. и за характеристиката й съобразно действащите подзаконови нормативни актове от благоустройственото законодателство към момента на построяването за неправилни. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293,ал.3 от ГПК за извършване на нови процесуални действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1397/09.11.2009 г. по в.гр.дело № 2307/2008 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: