О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499 София, 05.07. 2012 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 224 по описа за 2012 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Т. Д. И. чрез адв. Р. А. М. срещу определение № 48/20.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 54/2012 г. С него е потвърдено определение на Великотърновския окръжен за прекратяване на производството поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 62, ал. 2 СК и недопустимост на иска по чл. 71 СК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Налице са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, уточнен от съда с оглед служебните му задължения да следи за интереса на детето: какви са правомощията на майката за оспорване бащинството на детето. Т. Д. И. е предявила против П. В. Ц. иск за приемане на установено, че последният не е баща на детето Д., както и срещу Д. В. П. за приемане на установено, че той е биологичен баща на детето. Ответниците по двата иска ги признават. В обжалваното определение съдът е приел, че детето Д. П. Ц. е родено на 11.02.2010 г. от майка Т. Д. И. пет месеца след прекратяване на брака й с П. В. Ц.. По силата на презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК той е вписан като баща на детето. Апелативният съд установил още, че исковата молба е подадена на 01.11.2011 г. и приел, че това е след едногодишния преклузивен срок по чл. 62, ал. 2 СК, поради което и иска за оспорване бащинството на П. Ц. се явява недопустимо. Изложени са съображения, че след като детето има установен произход по силата на законовата презумпция, то и иска по чл. 69 СК се явява недопустим. По поставения правен въпрос, съставът на Върховния касацонен съд намира следното: Майката може да оспори на лично основание, че съпругът й не е баща на детето. Детето от своя страна също разполага с право на иск за оспорване на бащинство, който иск може да предяви и преди навършване на пълнолетие. Следователно, докато е малолетно, то ще действа чрез своята майка, а от 14 до 18 г. – лично, но с нейното съгласие. В заключение, майката на детето разполага с личен иск по чл. 62, ал. 2 СК, а също така може да предяви и от името на детето иска по чл. 62, ал. 4 СК до навършване на четиринадесетгодишната му възраст. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Вярно е, че за майката Т. Д. И. е съществувала правната възможност да предяви на лично основание иска по чл. 62, ал. 2 СК до 11.02.2011 г. В противоречие с дадения по-горе отговор на разгледания правен въпрос и при наличните данни по делото, съдът не е съобразил, че срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК не е изтекъл и майката, в качеството си на законен представител на детето Д., е сезирала валидно съда. След като искът за оспорване на бащинство против П. В. Ц. е допустим, то не е налице и пречката по чл. 71 СК за разглеждане на претенцията срещу Д. В. П. по чл. 69 СК, като в този случай срокът за предявяването му не е изтекъл нито за майката, действаща на лично основание, нито за детето. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводстените действия по исковата молба. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 48/20.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 54/2012 г. ОТМЕНЯ определение № 48/20.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 54/2012 г. ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: