1 Р Е Ш Е Н И Е № 428 София, 04 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2271 /2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред касационната инстанция е образувано по повод депозирани жалби срещу решение на ОС-Варна, постановено по внчхд № 459/11г., както следва: -жалба от подсъдимия Е. Д., с която се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Искането е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 от НК; -жалба адв.Я., представляващ частната тъжителка К. Г., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната решение.Жалбоподателят се позовава на липсата на обвързаност между двете производства, поради което се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, пледира за оставяне без уважение на двете жалби, тъй като наказателното производство е било прекратено правилно. Частната тъжителка и нейният повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Подсъдимият Е. Д. и защитата му, редовно призовани не се явяват.Депозирани са писмени бележки от защитника-адв.Г.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 73 от 15.02.2011г., постановена по нчхд №3215/10г., Районен съд-Варна е признал подсъдимия Е. В. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лева. С горепосочената присъда, съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и по отношение на деловодните разноски. С решение № 187 от 07.06.2011г., постановено по внчхд №459/11г., Варненският окръжен съд е отменил горепосочената присъда в наказателната й част и по отношение на разноските, след което е прекратил наказателното производство.В останалата част присъдата е била потвърдена. Двете касационни жалби са допустими, но неоснователна. Правилно и законосъобразно, втората инстанция с решението си е отменила присъдата на РС-Варна в наказателната й част, като на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е прекратила наказателното производство. Окръжният съд в хода на въззивното съдебно следствие е установил, че на 18.05.2011г. с влязла в сила присъда, постановена по нчхд № 3723/10г. по описа на РС-Варна, подсъдимата по него К. Г./частен тъжител в настоящото дело/ и частният тъжител Е. Д./подсъдим по настоящото дело/ за престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК са били освободени от наказания, поради приложена реторсия на основание чл.148, ал.3, вр. чл.146, ал.2 от НК. Категорично установено е, че двете производства /по нчхд № 3723/10г. и настоящото/, касаят един и същ инцидент, състоял се на 07.05.2010г. Тези факти, окръжният съд правилно е съотнесъл към приложимите процесуални разпоредби, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Разпоредбата, която прокламира принципа „non bis in idem” е тази на чл.24, ал.1, т.6 от НПК.Последната визира забрана за образуване на наказателно производство, а образуваното такова се прекратява, тогава когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено. Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила, и никой субект на правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради това, че актът не е правилен или да не го изпълнява.При реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната жалба и насрещно извършеното деяние.Този извод произтича от особеностите на института на реторсията, съдържащ в себе си редица отклонения в материално правен и процесуален аспект. Едно от тях касае наказателната репресия по отношения на която е предоставена възможност на съда при наличието на законовите предпоставки по чл.148, ал.3, вр. чл.146, ал.2 от НК да освободи от налагане на наказание и двете страни. Постановената присъда по нчхд № 3723/10г., влязла в сила на 18.05.2011г. има задължителен характер, както по отношение на деянието предмет на частната жалба, а именно нанесената публично обида на К. Г. от Е. Д., така и по отношение на насрещно извършеното от Д. деяние - веднага е отвърнал с обида. Този съдебен акт представлява процесуална пречка по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК за произнасяне по тъжбата на К. Г. срещу Е. Д., въз основа на която е било образувано нчхд № 3215/10г. по описа на ВРС. Верността на изводите на ВОС в насока на горното са обусловили и правилността в действията му, а именно отмяна на първоинстанционната присъда в наказателната й част и прекратяване на наказателното производство.Също така, законосъобразни са изводите на въззивната инстанция и по отношение на гражданския иск, в която част присъдата е била потвърдена. С горното, касационната инстанция изцяло отговаря на оплакванията на частната тъжителка Г., чиято жалба е неоснователна. Възраженията, които се правят в жалбата на подсъдимия Д. са по същество на казуса, но същите не могат да бъдат предмет на обсъждане, предвид изложеното по-горе за наличие на процесуална пречка за провеждане на ново производство между същите лица за същите деяния. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно решението на ОС-Варна, поради което следва да го остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 187 от 07.06.2011г., постановено по внчхд № 459/11г. по описа на Окръжен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: