6 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 01.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…..................……. и с участието на прокурора ………........……........................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3761 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 785/21.Х.2015 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от Н. В. К. решение на САС по гр. дело № 1304/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка със следния процесуалноправен въпрос: „Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато вместо въз основа на оригинал, издавеното им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК?” Оплакванията в касационната жалба на Н. Вл. К. са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си, като претендира, вкл. и в представените от него по делото писмени бележки, отменяване на атакуваното въззивно решение- като неправилно, и присъждане на разноски в размер на платените два хонорара за един адвокат от общо 1850 лв., както и внесените държавни такси за настоящето касационно производство в размер общо на 577.70 лв., или сумарно: 2 427.70 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки) – а не 2 454.70 лв., както това е посочено в приложения към бележките Списък по чл. 80 ГПК. Ответното по касация [фирма]-София чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК е изразило становище за неоснователност на касационната жалба, препращайки към доводите, наведени в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК по касационната жалба на К. и претендирайки за потвърждаване на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на Н. В. К. и в представените по делото негови писмени бележки, становището и доводите на ответното по касация [фирма]-София, вкл., наведени в писмения му отговор по касационната жалба, както и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното решение на САС по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. При въведения спор между страните в исковото пр-во, образувано по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, пр. 1-во ГПК, досежно съществуването в правния мир на запис на заповед от датата 13.V.2008 г., който да е бил издаден от Н. В. К. в полза на [фирма] за сума в размер на 14 000 евро, главното съображение на въззивната инстанция, за да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи положителния установителен иск на търговеца срещу физическото лице настоящ касатор, е било в смисъл, че: „Разпоредбата на чл. 183 ГПК е неприложима при представяне на документ в официално заверен препис, какъвто е завереният от адвокат в кръга на работата му препис от документ съгласно чл. 32 ЗА. На изключване подлежи само заверен от страната препис, чиито оригинал не е представен при поискване”. Този решаващ правен извод на Софийския апелативен съд е незаконосъобразен и затова не може да бъде споделен. Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия и понастоящем Указ № 883/24.ІV.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове: „Всеки член на кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание”. Заповедното производство по чл. 417 ГПК, озаглавено „Заповед за изпълнение въз основа на документ”, предвид функционалната си свързаност както с изпълнителния, но така също и с исковия процес, има строго формално естество – арг. чл. 425 ГПК, тъй като в центъра му се поставят преди всичко неизчерпателно посочени в неговите т.т. 1-9 вкл. документи, сред които и този по чл. 535 и сл. ТЗ: записът на заповед. Ноторно е, че като ценна книга на заповед последният представлява документ, който материализира права, които са инкорпорирани в него и се упражняват чрез предявяване на самия документ. Точно това обстоятелство дерогира общото правило на чл. 183 ГПК - досежно „представяне на документи на хартиен носител”, и, в частност, възможността, когато по делото се прилага документ, той да бъде представен и в заверен от страната препис, като оригиналът му или официално заверен препис от същия документ следва да бъде представен от страната „при поискване”, понеже в противния случай това би довело до изключване на представения препис от доказателствата по делото. Според чл. 471, ал. 2 ТЗ, ако едно лице е лишено от държането на менителницата /респ. от държането на записа на заповед-арг. чл. 537 ТЗ/ по какъвто и да било начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал. 1 на този законов текст, не е длъжен да я предаде, „освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност”. Нещо повече: в чл. 560 и сл. ГПК е уредено нарочно охранително пр-во по обезсилване на ценни книжа, което е на разположение на всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, като обезсилването им може да се иска, ако същото лице е „лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена”. Във връзка с това естество на документите, визирани в текста чл. 417, т. 9 ГПК, по необходимост се налага извод, че заверени преписи от ценни книги могат да бъдат издавани, но те не заместват оригинала и въз основа на тях не би могло да се реализира вземането по ефекта. Това положение налага корективно /изправително/ тълкуване на чл. 32 от Закона за адвокатурата, предвиждащ, че адвокатът има право да заверява преписи от документи, „които са му предоставени” във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент, като „пред съда те имат силата на официално заверени документи”. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 173 на състав на ІV-то г.о. от 3.V.2012 г. по гр. дело № 668/2011 г. изрично е било прието /по релевантния за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправен въпрос/, че завереният по реда на чл. 32 ЗА от адвокат пълномощник препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати изключването му, на основание чл. 183 ГПК, от доказателствения материал по делото. Аргументацията е, че заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир. От друга страна, според чл. 418, ал. 2 ГПК, заповедният съд пристъпва към издаване на изпълнителен лист, след като провери дали документът е „редовен от външна страна” и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като за издаването на изпълнителния лист съдът прави „надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение”. Съдържанието на приложение № 4 към чл. 5 от Наредба № 6 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (Издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 от 28.ІІ.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г., изм. и доп., бр. 52 от 10.VІІ.2009 г.), не оставя съмнение, че добросъвестната проверка на заповедния съд за редовност „от външна страна” е възможна преди всичко посредством съпоставяне на приложен към такова заявление „в оригинал и копие за прилагане към заповедта за изпълнение” документ от кръга на изброените в чл. 417 ГПК, а в процесния случай между копие и оригинал на менителничен ефект - конкретен запис на заповед. Едва след това заповедният съд проверява съставен ли е бил този оригинален документ /ценна книга на заповед/ в предписаната от закона форма и съдържа ли всички задължителни реквизити по чл. 535 и чл. 536 ТЗ. Практически обаче, при съпоставката между две копия от една и съща ценна книга - цветно и „черно” ксерокопие - разкриването на различието между първото и нейния оригинал едва ли е възможно да се установи с невъоръжено око. В процесния случай обстоятелството, че на л. 4 от приложеното по исковото дело заповедно пр-во по ч. гр. дело № 13683/2012 г. по описа на СРС, ГО, 74-и с-в, вместо оригнал на запис на заповед, се намира цветно ксерокопие, е могло да се разкрие едва в исковия процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - след изслушването на заключение, изготвено от съответния съдебен експерт, което е било в смисъл: „Чрез микроскопско изследване на повърхността на гланцирания лист и на структурата на изпълнените текстове – буквени и цифрови – се установява отсъствие на релефни следи от използване на пишещо средство върху листа хартия и повтарящи се оцветени отлагания /налепи/, характерни за цветни копия от документи, изпълнени на ксероксни апарати”. Същевременно, при неизпълненото процесуално задължение на кредитора [фирма]-София да представи по делото оригиналът на записа на заповед, чиито цветно ксерокопие се намира на л. 4 от заповедното пр-во на СРС, фактът, че последното възпроизвежда и синия правоъгълен щемпел на канцеларията на заповедния съд за извършено на датата 28.03.2012 г. издаване на изпълнителен лист за сумите „14 000 евро+8 300лв.+813.62 лв.”, не изключва извод, че то не е било единственото, т.е., че не е копие от друго цветно ксерокопие на първообраза на въпросната ценна книга на заповед. В обобщение по релевантния за изхода на делото във въззивната инстанция процесуалноправен въпрос, ще следва да се отбележи следното: Кредитор, който веднъж е изгубил фактическата си власт върху ценна книга по т. 9 на чл. 417 ГПК – независимо от причината или начина по който се е случило това, не разполага нито с опционалната процесуална възможност да бъде снабден със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу своя длъжник по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, вкл. при възражение на последния да може да предяви положителен установителен иск за съществуване на вземането си, нито пък може на общо основание да води осъдителен иск срещу длъжника, позовавайки се на менителничния ефект от чието държане, респ. владение е бил лишен. Точното прилагане на чл. 183, изр. 2-ро ГПК е налагало в процесния случай от доказателствения материал по делото да бъде изключен Ето защо, атакуваното решение на САС се явява недопустим съдебен акт, постановен при липса на главната предпоставка за воденето на положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и поради това ще следва да бъде обезсилено, а производството по същия иск – да се прекрати. Ще следва също да бъдат обезсилени издадените на 28.ІІІ.2012 г. в полза на ответното по касация [фирма]-София изпълнителен лист за сумите „14 000 евро + 8300лв. + 813.62 лв.”, както и заповедта за незабавно изпълнение на СРС, ІІ ГО, 74-и с-в, издадена по ч. гр. дело № 13683/2012 г., щом като няма данни при подаване на заявлението си по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК този търговец-поемател да е имал фактическа власт върху оригинала на процесния запис на заповед от 13.V.2008 г. При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от касатора искане за това, ответното по касация [фирма]-София ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК - да му заплати разноски, представляващи сбор от платените адвокатски хонорари за един негов процесуален представител по пълномощие от САК, както и от внесените по с/ка на ВКС държавни такси по чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер общо на 2 427.70 лв. Съответно за разликата от 27 лв. - до пълния предявен размер съгласно Списъка по чл. 80 ГПК, искането на касатора К. за присъждане на разноски ще следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1560 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 17.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1304/2014 г. ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по реда на чл. 422,ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК по положителния установителен иск на [фирма]-София срещу Н. В. К. от София за съществуване на неговото вземане по издаден от последния на 13.V.2008 г. запис на заповед за сума в размер на 14 000 евро (четиринадесет хиляди евро), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.ІІІ.2012 г. и до окончателното погасяване на това задължение, както и за сума в размер на 8 300 лв. (осем хиляди и триста лева), представляваща лихва за забава върху същата главница за периода от 13.V.2009 г. и до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (16.ІІІ.2012 г.), а също и за сумата 813.62 лв. (осемстотин и тринадесет лева и шестдесет и две стотинки), направени разноски в заповедното производство. О Б Е З С И Л В А заповед за незабавно изпълнение на парично задължение (без номер) от 28.ІІІ.2012 г., издадена от Софийския районен съд, ІІ ГО, 74-и с-в, по ч. гр. дело № 13 683/2012 г., КАКТО И издаденият въз основа на нея в полза на [фирма]-София срещу Н. В. К. от София изпълнителен лист от същата дата. О С Ъ Ж Д А ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на касатора Н. В. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] , СУМА в размер на 2 427.70 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща равностойността на всички направени от последния разноски за настоящето касационно производство, КАТО отхвърля същото искане за разликата от 27 лв. (двадесет и седем лева) до пълния му предявен по делото размер, съгласно приложения Списък по чл. 80 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3761 по описа за 2014 г.