Р Е Ш Е Н И Е № 316 София 10.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на през седми юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1545 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПГМЕ”Н.Й.В.” [населено място] чрез пълномощници адв.С. Н. и адв.К. К. срещу решение от 14.04.10г.по в.гр.дело № 12012/09г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 2.07.09г.по гр.дело № 46 531/08г.на Софийски районен съд,65-ти състав и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. К. П.. С определение № 411 от 17.03.11г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл.328 ал.1 т.3 на лице с намалена работоспособност. На въпроса е отговорено с решение № 75 от 10.02.11г.по гр.дело № 619/10г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл.328 ал.1 т.2,3,5 и 11 и чл.330 ал.2 т.6 КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай,когато работникът или служителят е трудоустроен.Правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност.Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 КТ,който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност.Такова изискване не се съдържа и в чл.73 от Наредбата за медицинската експертиза /отм.ДВ,бр.36 от 14.05.2010г./,действала към момента на уволнението.Единственото разграничение,което прави посочената разпоредба с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът,който се произнася за работоспособността ,за работното място и трудоустрояването.В чл.73 ал.2 НМЕР/отм./при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност,компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК,а при лица с под 50 на сто трайна намалена работоспособност или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудострояване – чл.73 ал.3 НМЕР/отм./ Поради това когато е налице установена намалена трудоспособност,но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването,работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 КТ. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 23/29.09.08г.на директора на ПГМЕ”Н.Й.В.”,с която трудовият договор с ищцата В. К. П.,на длъжност”учител теоретично обучение”,е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,считано от 1.07.08г.,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.2 КТ.Направен е извод,че работодателят не е изпълнил задължението си да вземе предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнението с оглед обстоятелството,че ищцата е трудоустроен служител. В касационната жалба на ПГМЕ”Н.Й.В.”гр.София против въззивното решение се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Поддържа се,че ищцата не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ.Претендират се разноски. Ответницата по касационната жалба В. К. П. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Видно от представеното ЕР на ТЕЛК № 0563 от 19.03.08г.на В. П. е определена 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 1.03.11г.В мотивите към решението комисията е приела,че лицето е трудоспособно за работното му място,при условията на труд,цитирани в производствената характеристика. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на решението,неоснователен е доводът на ищцата за нарушение на чл.333 ал.1 т.2 КТ във вр.с чл.314 и чл.317 КТ.Необоснован е изводът на въззивния съд,че служителката е трудоустроена.От представеното по делото ЕР на ТЕЛК не се установява трудоустрояване по смисъла на чл.314 КТ по предписание на съответните здравни органи,а само процент на неработоспособност. Поради изложените съображения касационната жалба е основателна,обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ГПК вместо него постановено друго,с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответницата по касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 375 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.04.10г.,постановено по в. гр.дело № 12012/09г.на Софийски градски съд . ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. П. против ПГМЕ”Н.Й.В.”искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ - за отмяна на заповед № 23/29.09.08г.на директора на ПГМЕ”Н.Й.В.”,с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност”учител теоретично обучение” и за заплащане на обезщетение за времето,през което е останала без работа за периода 28.10.08г.-28.04.09г. в размер на 4226.04 лв, като неоснователни. ОСЪЖДА В. К. П. от [населено място],ЖК”Л. 3”бл.306 вх.Б ет.2 ап.38 да заплати на ПГМЕ”Н.Й.В.”гр.София, [улица] сумата 375 лв/триста седемдесет и пет/разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.