Р Е Ш Е Н И Е № 219 С о ф и я , 03 декември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 о к т о м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 818/2018 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Г. Ц. от В. адв.П.Д. от АК-В. се обжалва решение № 112 от 18.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 152/2018 г. от Апелативен съд-Варна с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за неговото изменяне с приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието му лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частният обвинител М. Н. М. лично и чрез повереника му адв.А.Т. от АК-С. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият А. Ц. лично и чрез защитника си адв.Д. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи и отправеното искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : След проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, с присъда № 39 от 18.12.2017 г. по НОХД № 314/2017 г. Окръжен съд-Силистра е признал подсъдимия А. Г. Ц. от В. за виновен в това, че на 23.04.2017 г. в [населено място], област Силистра, при управляване на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 500-4-матик” с [рег.№], в пияно състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. К. М. от [населено място], [област] и на основание чл.343, ал.3, б.”б”, предл.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл.343г от НК го е лишил от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 967,28 лева. Постановено е лекият автомобил и регистрационният му талон да бъдат върнати на представителя на търговското дружество-техен собственик. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д. в частта й относно начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода и досежно размера на наказанието по чл.343г от НК с доводи за явна несправедливост на наложената на подсъдимия кумулативна санкция и искане за изменянето й и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, както и намаляване на размера на кумулативно предвиденото наказание до размер от 2 години. С решението си, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд-Варна е изменил обжалваната присъда, като е признал подс.Ц. за невинен да е допуснал в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП и нарушения на правилата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и го е оправдал по това му обвинение, а в останалата част е потвърдил присъдата. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира справедливостта на неговото осъждане с отправяне отново на искане за изменяне на решението в частта относно наказанието лишаване от свобода с претенцията за приложение на чл.66, ал.1 от НК от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу подлежащ на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : На първо място следва да се посочи, че ангажираното с жалбата касационно основание е само по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което определя съгласно чл.347, ал.1 от НПК рамките на настоящата касационна проверка, като не се оспорват признатите и приети за установени факти по делото и правилното приложение на материалния закон. Това уточнение се налага от констатацията на ВКС за допуснатата от окръжния съд фактическа грешка в мотивите на присъдата му с изписване на правната квалификация на деянието по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, при правилно посочената в диспозитива на присъдата, в началото на мотивите към нея и при излагане на правните си изводи тази по чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”б” вр.ал.1, б.”в” от НК. Не се спори относно допуснатото от подс.Ц. нарушение на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП, движението му в населеното място със скорост от 106,90 км/ч, значително превишаваща разрешената от 50 км/ч и явяваща се несъобразена, станала причина за допуснатото от него ПТП наред с повлияването му от употребения от него алкохол в концентрация 2,46 промила, при което е причинил смъртта на майката на частния обвинител М.М. Г.М.. Тази грешка не повлиява на яснотата на волята на съда по фактите и приложимото право и не е основание за намеса на касационната инстанция. Тя не е констатирана от апелативния съд, който законосъобразно е утвърдил правилната правна квалификация на деянието, фокусирайки се върху наведеното му във въззивната жалба на защитника и във възражението на повереника на частния обвинител единствено оплакване за явна несправедливост на наложените на подс.Ц. кумулативно предвидени за престъплението наказания. Развити и пред апелативния съд, наведените наново в касационната жалба от защитника доводи за неправилност и на въззивния съдебен акт в осъдителната (потвърдителната) му част са получили задълбочен и законосъобразен отговор. Като акцентира върху младостта, чистото съдебно минало, добрата характеристика, трудовата заетост и усилията на подс.Ц. за повишаване на квалификацията му, наред с изразеното от него съжаление и проявена критичност за извършеното, защитникът настоява за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Тези обстоятелства обаче не са останали вън от вниманието на въззивния съд. В противовес на тези доводи съдът с основание е ценил като отегчаващи вината му обстоятелства тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение при управляването на автомобила с над два пъти превишаваща разрешената за населеното място скорост и в пияно състояние в тежката степен на алкохолно опиване, много над изискуемото се за възприетото квалифициращо като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелство, установено при вземане на кръвната проба в 18 часа, часове след ПТП. Безспорно е също, че превишената скорост по начало е и несъобразена с пътните условия, а в случая при шофирането с установената скорост пияният водач Ц. обективно си е отнел възможността своевременно и адекватно да реагира на наличната опасност за движението му от правомерно пресичащата пътното платно Г.М.. В това отношение, извършената от апелативния съд корекция с оневиняването му за допуснати нарушения на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП не е достатъчно да повлияе съществено на извода на съда за завишената обществена опасност на деянието и на дееца. Не без значение е механизмът на протичане на ПТП, при което е могло да се причини много по-тежък вредоносен резултат, извън причинената смърт и сериозната повреда на двете МПС, при установеното от св.Г. „натоварено движение” по пътя. Въз основа на тези обстоятелства съдът е извел благоприятния за подсъдимия извод за смекчената форма на вината му, което има своето отношение към индивидуализацията на наказанието. Правилно е отхвърлено възражението на защитника пострадалата М. да е допринесла с поведението си на пътя за настъпването на ПТП с фаталния за нея резултат. В крайна сметка въззивният съд е стигнал до извод за наличието на лек превес на отегчаващите над смекчаващите вината на подс.Ц. обстоятелства и не се е съгласил да намали снизходителното според него наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, постигнато след редукцията му на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК, както и лишаването му от право да управлява МПС за срок от 3 години. Занимал се е и с възможността за отлагане изпълнението на лишаването от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК и убедително е отказал да го стори. ВКС също намира, че при така анализираните обстоятелства, относими към изследването за наличие на предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, отказът на апелативния съд да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода е правилен и законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК. Позоваването в тази насока на изолирано решение на касационната инстанция е неоснователно, доколкото не е съобразено с конкретните факти по делото. Заявената от подсъдимия в съдебното заседание критичност към извършеното от него не допринася за извод, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е необходимо да го изтърпява ефективно в затвора. Касационният състав намира, че това е необходимо както за по-осезателното въздействие върху него, така и в отговор на налагащата се обществена нетърпимост към подобни престъпни прояви на пътя. Жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 18.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 152/2018 г. от Апелативен съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :