Р  Е  Ш Е  Н  И  Е   N    530   София,  29.06.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни…………………….. две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                                                                                       АНИ САРАЛИЕВА                                                                      при секретаря....Р..Иванова.....…...…............................................................ в присъствието на прокурора………………………………………...... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.........................… гр.дело N 1654/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. А. А. К. от гр. К., чрез пълномощника си адв. Ст. М. от САК, е подал касационна жалба срещу решение от 1.07.2009 година по гр.д. N 3517/2008 година на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 5.08.2008г. по гр.д. № 9111/2008г. на Софийския районен съд, 79 състав и е постановено друго по съществото на правния спор, като са отхвърлени исковете на касатора срещу М. на з. и х. – София, за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност „председател” на ПК-Крумовград, а е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3376 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са касационни основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост, свързани с приложението на чл.325, т.12 КТ – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът М. на з. и храните-София, не е заявил становище. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 198 от 25.02.2010г. Върховният касационен съд, състав на III г.о., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.325, т.12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по §4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба, както и по въпроса дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК поради наличието на противоречива практика по първия въпрос и за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото - по втория. В отговор на питането и на основание чл.291, т.1 ГПК следва да се отговори, че правилна е практиката, според която за законно упражняване на правото на уволнение по чл.325, т.12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Не са елементи от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. В тази насока вече са постановени други решения по чл.290 ГПК /р. № 232/22.03.10г. по гр.д. № 392/09г. на ВКС, III г.о./, които са задължителни за практиката на съдилищата. На втория въпрос следва да се отговори, че не винаги несъответствието между фактическото и правно основание за уволнението има за последица незаконност на уволнението. Меродавна е обстоятелствената /текстова/ част в заповедта, която съдържа причините за уволнението, както и реалното им осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от работодателя, която по правило се определя от съда. От съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда. В решението, предмет на касационно разглеждане е прието, че уволнението е законно при наличието на предвидената в закона предпоставка – длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във фактическия състав на чл.325, т.12 КТ не се включват последващи действия – назначаване на лицето по служебно правоотношение или отказ от назначаване. В случай, че е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, ищецът е могъл да подаде заявление за назначаване като държавен служител и да обжалва евентуалния отказ по административен ред. Решението е правилно.редбата за преназначаването на държавна служба, уредена в ЗДСл, няма отношение към КТ и в частност към основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.12 КТ. За законното му упражняване е достатъчно предвиденото в него изискване – длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че до тогава е изпълнявана по трудово правоотношение от лицето, спрямо което е постановено прекратяването. В този смисъл е и отговорът на въпроса, по повод на който е допуснато касационното разглеждане, както и решението на въззивния съд, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 1.07.2009 година по гр.д. N 3517/2008 година на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.