Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 52   С  о  ф  и  я, 28 януари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22  я н у а р и  2010  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 662/2009 година. Направено е искане от осъдения С. Б. Д., в момента в затвора Пазарджик, по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 148/31.10.2008 г. по НОХД № 2317/2007 г. на Окръжен съд-Пловдив поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от служебния му защитник адв. В. Траянова от САК.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 148/31.10.2008 г., постановена по НОХД № 2317/2007 г. на Окръжен съд-Пловдив отговорността на подсъдимия С. Б. Д. от Видин, в момента в затвора Пазарджик, е ангажирана за извършени множество кражби в периода от 12.10.2006 г. до 05.01.2007 г. в различни градове в Южна България, при условията на продължавано престъпление и като опасен рецидив, в съучастие с Р. Д. , М. Ш. и И. С. , като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използването на технически средства, на чужди автомобили и вещи от тях на обща стойност 27 631,50 лв за Д. - престъпление по чл.196а вр.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален усилено строг режим, като е признат за невинен и оправдан по част от предявеното му обвинение. На основание чл.59 ал.1 от НК от размера на така наложеното му наказание е приспаднато времето, през което е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 11.01.2007 г. до 10.07.2007 г. Със същата присъда подс. С. Д. е признат за невинен и е оправдан по другото предявено му обвинение по чл.321 ал.2 от НК. Производството пред окръжния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия Сл. Д. , при условията на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от НПК. Присъдата е била обжалвана от името на подс. Сл. Д. от служебния му защитник адв. И от АК-Пловдив, участвал по делото от фазата на досъдебното производство, като с решение № 28/05.03.2009 г. по ВНОХД № 665/2008 г. на Апелативен съд-Пловдив тя е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. По касационна жалба и от името на подс. С. Д. , подадена от служебния му защитник, въззивното решение е било оставено в сила с решение № 313 от 13.07.2009 г. по н.д. № 248/2009 г. на ВКС - І н.о. и от тази дата първоинстанционната присъда е влязла в законна сила. В искането си за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото поради непризоваването му по съответния ред и непровеждане на щателно издирване за установяване местонахождението му в страната, като прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. В съдебно заседание пред ВКС служебно назначеният му защитник навежда и довод за не издирването му и чрез информационната система на НОИ, предвид трудовата му ангажираност в периода на съдебната фаза на процеса, както и такъв относно достоверността на депозираните от него по реда на чл.223 от НПК обяснения на досъдебното производство, вложени в основата на осъдителната и за него присъда на ПОС, което било последица от неправилното разглеждане на делото в негово отсъствие.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423 ал.1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена и проверена по въззивен и касационен ред при проведено задочно производство спрямо него, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Във връзка с множество досъдебни производства за отнети МПС и вещи в района на Пловдив и Стара Загора, осъденият С. Д. за първи път е разпитван в качеството му на свидетел на 07.01.2007 г., първоначално пред дознател по дознание № 1191/2006 г. по описа на ІІІ РПУ-Пловдив и пред съдия на същата дата по ЧНД № 22Д/2007 г. на Районен съд-Пловдив, а след привличането му в качество на обвиняем – и по ЧНД № 51Д/2007 г. на същия съд, посочвайки при снимане на самоличността му за постоянен и настоящ адрес на пребиваване в РБ в с. В., област Пловдив, ул.”Тракия” № 2, където от 9 години живеел със семейството си и където се върнал да живее след освобождаването му от затвора Пловдив на 29.09.2006 г. след изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода. Наред с другите трима обвиняеми, с определение от 11.01.2007 г. по ЧНД № 65Д/2007 г. на Пловдивския районен съд му е постановена мярка за неотклонение “задържане под стража”, с участието на служебен защитник адв. И от АК-Пловдив. С постановление от 16.05.2007 г. му е повдигнато и предявено окончателно по-тежкото обвинение по чл.196а вр.чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.29 ал.1 б”а” и “б” вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК и във връзка с това му обвинение на 12.06.2007 г. са му предявени, в присъствието на служебния му защитник, материалите по разследването. В срока на произнасяне по реда на Глава 18 от НПК прокурорът е установил, че от 04.06.2007 г. същият е започнал да изтърпява в затвора Пловдив на основание чл.70 ал.7 от НК остатък от предишно наказание от 4 месеца и 10 дни, съгласно определение от 02.05.2007 г. по ЧНД № 922/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив, поради което с постановление от 10.07.2007 г. е променил мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в “подписка”, за което обвиняемият Сл. Д. е бил уведомен. На 19.07.2007 г. е внесен обвинителен акт в Пловдивския окръжен съд с горното обвинение срещу обв. Сл. Д. и другите трима обвиняеми по делото, като той е получил препис от обвинителния акт на 03.08.2007 г. На 09.10.2007 г. в открито съдебно заседание по НОХД № 1682/2007 г. на Окръжен съд-Пловдив съдът е констатирал несъответствия по два пункта от обвинението – между посочените в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт дати на извършване на инкриминираните деяния и е прекратил съдебното производство, връщайки делото на прокурора. След отстраняването им, на 29.10.2007 г. е бил внесен наново обвинителен акт срещу четиримата обвиняеми по делото, включително и срещу обв. Сл. Д. , със същото по тежест обвинение. Междувременно, на 12.10.2007 г. обв. Сл. Д. е бил освободен от затвора Пловдив поради изтърпяване на остатъка от предишното му наказание, като за него е останала да действа потвърдената с разпореждането на съдията-докладчик мярка за неотклонение “подписка”, съгласно която и чл.60 от НПК, той няма право да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, а посоченото от него такова на досъдебното производство е в с. В., област Пловдив, ул.”Тракия” № 2. За връчване наново на обвинителните книжа и за призоваването му за насроченото открито съдебното заседание съдът е разпоредил изпращането им на този посочен от него адрес, но след връщането им със забележка, че там не е открит и че след освобождаването от затвора не се е върнал при семейството си, а новото му местопребиваване в страната не е известно, е провел общо 4 съдебни заседания, проверил е, но без успех да го призове и на предишен известен адрес по месторождението му във Видин, променил е мярката му за неотклонение в “задържане под стража”, получил е сведения, че не е задържан в арестите на страната и не изтърпява друго наказание в местата за лишаване от свобода, обявил го е с телеграма от м.януари 2008 г. на ОДП-Пловдив за общодържавно издирване и като е изчакал резултатите от него, на 30.04.2008 г. е дал ход на делото в отсъствие на този подсъдим, каквото е било и становището на служебния му защитник адв. И, считайки за достатъчни всички извършени до този момент действия от съда. При по-нататъшния ход на делото пред първата, въззивната и касационната инстанция за всяко открито съдебно заседание съдилищата са извършвали призовавания на посочените два адреса в с. В. и във Видин, междувременно и на адрес в Шумен, съобщен като възможен настоящ адрес на подс. Сл. Д. , но всички призовки са били връщани със забележка, че лицето не живее на тези адреси и че нов адрес не е известен. Не са дали резултати и издирвателните мероприятия на МВР, въпреки подновяването на ОДИ за всяка следваща съдебна инстанция. В крайна сметка, с решение от 13.07.2009 г. ВКС – І н.о. е потвърдил въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, проверявайки го и по жалба, подадена от адв. И в интерес на подс. Сл. Д. с ангажирани всички касационни основание по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, оставена без уважение като неоснователна. ВКС намира за необходимо да посочи тези обстоятелства във връзка със заявеното от осъдения Сл. Д. основание за възобновяване на наказателното дело поради задочното му осъждане, в нарушение на правото му на защита лично да участва по делото при извършване на съответните процесуални действия, като последица от допуснати нарушения от страна на съдилищата по призоваването му както на известните му адреси, така и заради непроведено щателно издирване, съзряно от защитника му и поради неизползване информационната система на НОИ с оглед трудовата му ангажираност в Банско, където бил работел през този период на трудов договор – твърдяно, но недоказано по никакъв начин обстоятелство. Безспорно, между основните права на обвиняемия в наказателния процес е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на искания и пр. Правото на защита обаче има диспозитивен характер. То не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие чрез затормозяване постигането на целите, посочени в чл.1 от НПК. Институтът на "задочното производство", установен в чл.269 от НПК несъмнено представлява едно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, което обаче е съвместимо с нормите на чл.31 ал.4 и чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие. Когато процесуални действия в наказателното производство са проведени без участието на подсъдимия, но за тях не е могло да бъде редовно призован и уведомен, поради това, че в съответната фаза на процеса е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за това съдебния орган и се е укрил, то тогава той не може да се позовава на нарушено право за лично участие в процеса. В случая, извън поведението на осъдения, съдилищата в цялост са изпълнили прецизно задълженията си по установяване на местонахождението му в страната и за призоваването му, както и за “щателното му издирване” от съответните органи на МВР, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му да участва лично по делото и да се защити. ВКС намира, че искането на осъдения по чл.423 ал.1 от НПК няма как да бъде уважено, след като 3 дни след връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, станало в с.з. на 09.10.2008 г. (на което той е присъствал със защитник, но за отстраняване на констатирани дребни противоречия по два пункта от обвинителния акт), на 12.10.2008 г. е бил освободен от затвора - Пловдив, не е заявил, че ще пребивава на някакъв друг адрес в страната, напуснал е посочения на досъдебното производство и не е бил открит в продължение на повече от 14 месеца на всички станали по един или друг начин известни на съдилищата адреси на местоживеенето му в страната – в с. В., област Пловдив, където е живял на съпружески начала, във Видин, което се води негово родно място, в Шумен и не е открит при щателното му издирване от органите на МВР. Не е предвидено в НПК издирването на лицето да става и на основата на информация, добивана чрез различни държавни, обществени или други информационни системи, доколкото няма гаранции за тяхната пълнота, достъпност, достоверност и не са свързани с дейността на правоохранителните органи. Поради това следва да се приеме, че осъденият Сл. Д. е демонстрирал с поведението си нежелание да се явява по делото, укривал се е от правоприлагащите органи с цел да избегне реализиране на наказателната му отговорност за инкриминираните деяния, поради което не е било нарушено от съдилищата правото му да вземе лично участие по делото и да се защити. На последно място, неоснователно като последица от нарушеното му право на лична защита се коментира влагането на обясненията му пред съдия на досъдебното производство, инкорпорирани към доказателствените материали, но съставляващи, според защитника му, оговор спрямо съучастника му С. , тъй като това възражение с нищо не обслужва тезата му в искането, а от друга страна, то е недопустимо, тъй като по това възражение, но с оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК ВКС – І н.о. се е произнесъл с решението си по повод подадената в интерес на осъдения Сл. Д. касационна жалба от неговия защитник, т.е. такова възражение за осъдения Д. е недопустимо с оглед ограничението в този смисъл в чл.422 ал.1 т.5 от НПК относно възможността за навеждане наново на такива основания от задочно осъдения в срока по чл.421 ал.3 от НПК, който съвпада с този по чл.423 ал.1 от НПК. По тези съображения искането на осъдения С. Д. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.   Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. Д. от Видин, в момента в затвора Пазарджик за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 148 от 31.10.2008 г. по НОХД № 2317/2007 г. на Окръжен съд-Пловдив.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :