9 Р Е Ш Е Н И Е № 462 София,14.09. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря А. Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 823/2009 година по описа на Второ гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С решение № 32 от 09.04.2008г. по гр.д.№ 1841/2005г. Пловдивският районен съд е допуснал делба на: 1. партерния етаж от четириетажната жилищна сграда в гр.Пловдив, ул.”Д.Вълкович” № 12 построена в УПИ ІІІ-206 кв.71 по плана на гр.Пловдив – Ц. градска част при квоти за К. Т. Д. и Ц. Т. А. по 1/8 ид.ч. и за М. Д. Т. 6/8 ид.ч. 2. северното жилище на първия жилищен етаж в същата сграда при части 1/8 за К. Т. Д. и 7/8 Ц. Т. А., а по отношение на М. Д. Т. искът отхвърлен. 3. южното жилище на първия жилищен етаж при части 3/24 за К. Т. Д., 19/24 за Ц. Т. А. и 2/24 ид.ч. за М. Д. Т.. 4. дворно място съставляващо имот № 004611 по плана на с.Бойково, местност „Фърги” и построената в него полумасивна вилна сграда при части 1/8 за К. Т. Д., 1/8 за Ц. Т. А. и 6/8 за М. Д. Т.. По жалба на Ц. Т. А. и М. Д. Т. Пловдивският окръжен съд с решение № 41 от 08.01.2009г. по гр.д.№ 1930/2008г. е отменил частично първоинстанционното решение само за жилищата на първия жилищен етаж. Отхвърлил е иска за делба на северното жилище, а делбата на южното жилище е допуснал при части 5/6 за Ц. Т. А. и 1/6 за К. Т. Д.. Жалбата на К. Т. Д. не е уважена и в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. С определение по чл.288 ГПК № 1346/09 от 08.12.2009г. касационната жалба на К. Т. Д. е допусната за разглеждне по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса прилагат ли се правилата на чл.13 и 14 СК /отм./ по отношение на придобитите по време на брака имущества на възмездно основание между съпрузи по заварените към влизане в сила на СК от 1968г. бракове. По този въпрос на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С влизане в сила на СК от 1968 г. – отм. за пръв път се въведе институтът на съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл.13 ал.2 СК от 1968г./отм./ са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от ГПК/отм./ . Тези имоти са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити. По приложението на тези разпоредби има последователна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна. Според ППВС 5/1972г. т. 2 недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Изключение от общността освен в изрично посочените случаи на чл.13 ал.2 СК 1968г/.отм./ е налице и ако те са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време на брака по реда на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг за частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или дарение, както и ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот само за частта покрита от стойността на отчуждения имот. Според чл.103 СК от 1968г. /отм./ правилата за имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила по заварени бракове. Разглежданият случай е именно такъв. Имотът в гр. Пловдив на ул. „Д-р Г.Вълкович” № 12 е придобит от Д. М. Д. с договор за продажба, сключен с нот.акт №181/1938г. Бракът между него и Ц. В. Д. е сключен преди това, през 1931г. и е прекратен със смъртта на съпруга през 1974г. , той е заварен по смисъла на чл.103 СК от 1968г./отм./ и имотът следва да се приеме за включен в обхвата на съпружеска имуществена общност, защото е придобит на възмездно основание – договор за продажба. Договорът за продажба на 1/7 ид.ч. от имота , сключен между съпрузите с нот.акт № 190/1960г. и последвалата делба не са променили статута на имота и не са го изключили от общността при влизане в сила на СК от 1968г./отм./ , защото и двете разпореждания са възмездни –изрично в протокола за делба е вписано, че Д. Д. е получил стойността на всичко дължимо му се от Ц. Д.. По основателността на касационната жалба. 1.По иска за делба първия жилищен етаж. От заключението на вещите лица е установено, че не е извършено законно преустройство, но на етажа съществуват две самостоятелни жилища със сервизни помещения обособени по начин, описан в делбата – северно и южно. Тъй като делбата е извършена преди 17.05.1963г. , когато с изменението на § 38 от Строителните правила и норми (ДВ, бр. 39/63 г.) за пръв път са предвидени изрични норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им поделяне, въззивният съд законосъобразно е приел, че делбата е породила вещнотранслативен ефект макар двете жилища да не отговарят изцяло на нормите на чл.38 и 39 СПН /отм./. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР 96/1971г. на ВС, ОСГК. Незаконосъобразен обаче е изводът на съда, че след делбата всеки от съпрузите е придобил съответното жилище в индивидуална собственост. Както вече се посочи в изложението по чл.291 ГПК поради възмездния характер на разпорежданията между съпрузите с жилищния етаж не са налице изключенията на чл.13 ал.2 СК от 1968г. /отм./ и двете жилища не са променили своя вещноправен режим – те са останали съпружеска имуществена общност на основание чл.13 ал.1 СК от 1968г./отм./. След смъртта на К. Д. съпругата му е получила своята ½ ид.ч. от прекратената имуществена общност, а останалата ½ ид.ч. е поделена само между децата му Т. Д. Д. и М. Д. Т. на основание чл.14 ал.7 СК от 1968г./отм./ и чл.5 ал.1 ЗН– по ¼ за всеки от тях. След смъртта на Т. Д. през 1993г. низходящите му К. Т. Д. и Ц. Т. А. са наследили по 1/8 ид.ч. Със саморъчно завещание от 25.05.1993г. Ц. В. Д. е завещала на дъщеря си М. Д. Т. жилището, заемащо целия първи етаж от сградата на ул.”Д-р Г.Вълкович” № 12 гр.Пловдив, магазините в същата сграда със съответните идеални части от общите части на сградата и терена, както и правата във вилата в с.Бойково, П. област. По делото е установено, че завещанието е написано и подписано от завещателката т.е. отговаря на изискванията за форма по чл.25 ал.1 ЗН и към момента на съставянето му тя е била способна да завещава , а искането по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част, направено в процеса, повече от пет години след откриване на наследството, е погасено по давност. Ето защо завещанието следва да бъде зачетено в рамките на правата на завещателката към момента на откриване на наследството - по ½ ид.ч. от двете жилища. Завещанието е частно по смисла на чл.16 ЗН, защото не включва цялото имущество на завещателката, а само конкретно изброени недвижими имоти. От тази характеристика на завещанието обаче не следва, че е изцяло недействително на основание чл.19 ал.1 ЗН, защото няма за предмет изцяло чужда вещ. Ц. Д. е притежавала половината от двете жилища и за тази част следва да бъдат зачетени правните му последици по аргумент от чл.26 ал.4 предложение второ във връзка с чл.44 ЗЗД. Следователно по силата на завета М. Т. е получила ½ ид.ч. от двете жилища и нейната квота е общо ¾ ид.ч. , заедно с наследствената част от баща й. Договорът, предмет на нот.акт № 126/1997г. , с който тя е продала цялото северно жилище на Ц. А. е непротивопоставим на ищеца К. Д. за 1/8 ид.ч., колкото е неговата квота в собствеността, получена по наследяване от баща му.Тук не може да намери приложение разпоредбата на чл.76 ЗН , защото разпореждането е извършено между сънаследници. Като е отхвърлил иска за делба на това жилище по отношение на К. Д. и Ц. А. въззивният съд е допуснал нарушение на закона. Ето защо на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК вззивното решението следва да се отмени и делото да се реши по същество като се допусне делба на северното жилище при части 1/8 за К. Т. Д. и 7/8 за Ц. Т. А.. Дъщерята на общите наследодатели М. К. Т. се е разпоредила със своята част изцяло и не следва да участва в делбата. От южното жилище М. Т. е продала с нот.акт № 126/1997г. на Ц. А. 2/3 , която заедно с наследствената 1/8 е придобила общо 19/24 ид.ч. М. Т. си е запазила 2/24 ид.ч., а частта на К. Д. е 3/24 ид.ч. Опредлената от въззивния съд квота обаче е по-голяма -1/6, поради което решението следва да бъде оставено в сила, в противен случай ще се наруши правилото да не се влошава положението на обжалващата страна при условие, че не е подадена жалба от другата страна /чл.271 ГПК/. 2. По иска за делба на етажа с магазините. Въззивният съд е приел, че в този етаж са изградени четири обекта: галерия-бивш магазин, в източната страна, магазин в северната част, магазин, преустроен и функциониращ като лекарски кабинет и помещение с вход от стълбището. Тези обекти са били одържавени и впоследстви реституирани и законосъобразно съдът е приел , че са новооткрито наследство и за наследяването им следва да се приложат разпоредбите на ЗН и СК към момента на смъртта на общия наследодател Д. Д. /1974г./ , в какъвто смисъл са разясненията на ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК. На основание чл.14 ал.7 СК/отм./ и чл.5 ал.1 ЗН двете деца на наследодателя са наследили по ¼ ид.ч. Съпругата е получила половината от прекратената съпружеска имуществена общност или нейната квота е1/2. Като наследник на Т. Д., К. Д. наследява 1/8 ид.ч. и не получава дял от баба си, която е завещала своята част на дъщера си М. Т.. Разпоредбата на чл.90а ЗН отрича правното действие единствено на завещанията, които са съставени в периода от одържавяването до възстановяването на собствеността. Предмет на завещанието на Ц. Д. са всички магазини, три от които са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС и са реституирани с влизане в сила на З. през 1992г., а четвъртият магазин е продаден по реда на ПМС 6/1975г. и сумата е върната на купувача през 1992г. ,и от този момент на основание чл.1 ЗВСМРСА е възстановена собствеността. Следователно реституцията е настъпила преди съставяне на завещанието, а след придобиването на новооткритото наследство всеки от наследниците има право свободно да се разпорежда със своето имущество. Тълкуването на чл.90а от ЗН в посоченото от касатора решение № 216/1996г. на ВКС, І г.о. се отнася до друга хипотеза – когато завещанието е съставено преди одържавяването и завещателят е починал преди реституцията и е неприложимо за разглеждания случай. 3. По иска за делба на имота в с.Бойково. Въззивният съд е приел, че този имот също е бил съпружеска имуществена общност между Д. Д. и Ц. Д.. Този извод е везаконосъобразен по отношение на мястото, тъй като е закупено с нот.акт №13 от 1930г., а бракът е сключен 1931г., следователно на основание чл.13 ал.2 СК 1968г./отм./ мястото е било индивидуална собственост на Д. Д.. След неговата смърт на основание чл.5 и 9 ЗН съпругата и децата му са наследили равни части – по 1/3, след смъртта на Т. Д. децата му К. Д. и Ц. А. са наследили по 1/6, а останалите 4/6 притежава по наследство и завет М. Т.. С оглед на изложеното и в тази част решението следва да се отмени като незаконосъобразно и се допусне делба на мястото при посочените квоти. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 41 от 08.01.2009г. по гр.д.№ 1930/2008г. в частите, в които е отхвърлен иска за делба по отношение на К. Т. Д. и Ц. Т. А. на северното жилище на първия жилищен етаж от четириетажната сграда в гр.Пловдив, ул.”Д-р Г.Вълкович” №12 с принадлежащите му избени помещения и общи части от сградата и мястото , както и в частта за квотите, при които е допусната делба на мястото в с.Бойково и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между съделителите К. Т. Д. и Ц. Т. А. на северното жилище , обособено при делба от 1961г., намиращо се на първия жилищен етаж в сградата , построена в УПИ ІІІ-206 кв.71 по плана на гр.Пловдив, Ц. градска част , със застроена площ от 95.50 кв.м., ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и мястото, както и избени помещения №6 , 7 и 8 при следните квоти: 1/8 за К. Т. Д. и 7/8 за Ц. Тодовора А.. ОПРЕДЕЛЯ следните квоти, при които да се извърши допуснатата делба на дворното място в с.Бойково, П. област с площ от 431 кв.м. , съставляващо имот № 004611 по плана за земеразделяна на с.Бойково , местност „Фърги” : по 1/6 за К. Т. Д. и Ц. Т. А. и 4/6 за М. Д. Т.. Оставя в сила решението в останалите обжалвани части за правата на страните от магазините в сградата на ул.”Д-р Г.Вълкович” №12 гр.Пловдив, южното жилище на първия жилищен етаж в същата сграда и вилната сграда в с.Бойково. ОСЪЖДА Ц. Т. А. и М. Д. Т. да заплатят общо на К. Т. Д. 180лв./сто и осемдесет лева/ разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: