11 Р Е Ш Е Н И Е № 153 [населено място], 03.02.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3372 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г., чрез адв.Г. К. срещу решение № 192/27.05.2015г. по в.т.д. № 195/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 570/25.11.2014г. по т.д. № 376/2012г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора да се признае по отношение на [фирма] и [фирма] относителната недействителност спрямо него като кредитор на [фирма] на осн. чл.135 ЗЗД на договор от 20.03.2012г. по НА № 88/2012г. по отношение на имотите по п.4,5 и 6 от договора. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Намира, че по отношение на въведеното от него твърдение, че атакуваната продажба е относително симулативна като с нея се цели прикриване на действителната сделка – дарение, както и за наличие на знание у страните по процесния договор, че с него се уврежда ищецът като кредитор на [фирма], изводите на въззивния съд са направени при допуснато процесуално нарушение като е отказано на касатора събиране на относими към спора доказателства, неправилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест относно установяване на отрицателни факти и при необсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка. Касаторът счита, че изводът на П. за неустановяване на безвъзмездния характер на процесната сделка, се явява необоснован. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява знанието на купувача за съществуващото задължение на продавача към ищеца. В тази връзка е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение поради необсъждане на свидетелските показания, в които се съдържат данни за релевантното за спора знание на купувача. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявеният иск по чл.135 ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции. Ответниците по касацията [фирма] и [фирма] не са подали писмен отговор и техни представители не се явяват в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил, че касаторът се легитимира като кредитор на ответника [фирма] въз основа на договор за заем. П. е счел, че атакуваната разпоредителна сделка, доколкото представлява разпореждане с вещни права и на практика би затруднила евентуалното удовлетворяване на кредитора, уврежда интересите на последния. Въззивната инстанция не е споделила доводите на касатора, че уговорката за възмезден характер на сделката е привидна и с нея се прикрива дарение. Изрично решаващият съд е отчел, че е било проведено доказване чрез косвени доказателства от страна на касатора в подкрепа на твърденията му за симулация. В тази връзка е обсъдил поотделно доказателствените факти относно: прехвърлянето в един и същи ден от управителя и едноличен собственик на капитала на [фирма] на притежаваните от дружеството имоти на [фирма] и на дяловете си в [фирма] на трето лице; прехвърлянето на дружествените дялове на цена равна на номиналната им стойност, а самите имоти като част от активите на [фирма] са продадени отделно на значително по-високи цени; дали купувачът по продажбата е извършвал оглед на имотите и е осъществил подготовка за финансиране на сделката. П. е приел, че така установените факти не могат да се свържат сами по себе си с твърдяното от касатора намерение на страните по процесната сделка за безвъзмездно отчуждаване на имотите на длъжника, както и че липсата на оглед и липсата на предварително финансиране на сделката от страна на купувача са останали недоказани от касатора. Въззивният съд е счел, че събраните по делото гласни доказателства също не могат да опровергаят обективираната по процесната сделка воля на страните за сключването на договор за покупко-продажба, а не на дарение. Според П. възмездният характер на сделката се потвърждава и от извършеното, макар и със забава на 21.08.2012г. плащане на общата пазарна цена на имотите. Възражението на касатора, че платежното нареждане от тази дата не доказва постъпване на сумата по сметка на продавача, съдът е приел за недоказно. С оглед твърдението по исковата молба и въззивната жалба за наличие на знание у съконтрахентите за увреждане на кредитора апелативният съд е изложил констатация, че то не се установява. Предвид възмездния характер на процесната сделка и недоказване на знание у двете страни по нея за увреждане на кредитора с извършването й апелативният съд е направил извод, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен. С определение № 489/02.06.2016г. по т.д. № 3372/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност? Въззивното решение на П. е допуснато до касационен контрол по поставените въпроси за проверка на съответствието му с постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др. В така създадената задължителна съдебна практика е застъпено категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл.235 и чл.236 ГПК. Според разясненията по т.1 и 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи. Втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос. По основателността на касационната жалба: В разглеждания случай касаторът е поддържал в исковата си молба на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД твърдение и е формулирал оплакване във въззивната си жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение във връзка с произнасянето на съда относно: привидност на процесната сделка покупко-продажба като прикриваща действителната според него сделка – дарение, а в случай че не се установи относителна предметна симулация, доводът е за наличие на знание на страните по спорната възмездна разпоредителна сделка, че с нея се уврежда ищецът като кредитор на прехвърлителя. Настоящият състав на ВКС намира, че и в двата случая предметът на доказване : действителното съдържание на обективираната по нотариалния акт воля на страните, респ. знанието у страните за увреждане, по естеството си е такъв, че не винаги е възможно доказването да е пряко. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. По отношение на твърдението за относителна симулация настоящият състав счита, че събраните доказателства, дори и да бъдат обсъдени съвкупно при отчитане на евентуални връзки между тях и между всяко едно от тях и главния факт, не могат да обосноват непротиворечив извод за доказаност на дарствено намерение у прехвърлителя и приобретателя по НА № 88/2012г. С обективирания по посочения нотариален акт договор [фирма] като продавач е прехвърлило на [фирма] като купувач седем недвижими имоти, сред които и процесните три, при договорена продажна цена, платима в седмодневен срок от сключване на сделката. В хода на процеса по чл.135 ЗЗД [фирма] е представило писмено доказателство за извършено макар и със закъснение от пет месеца плащане на [фирма] на цялата продажна цена. Не се спори, че в деня на изповядване на разпоредителната сделка едноличният собственик на капитала на [фирма] Г. Г. е прехвърлил всичките си дялове в дружеството на [фирма], представлявано от управителя С. К. по номинална стойност на дяловете. В последствие новият едноличен собственик се е разпоредил с дяловете си и непосредствено след момента на извършване на уговореното в НА № 88/2012г. плащане / 21.08.2012г./ всички дялове в [фирма] са станали притежание на Е. П. И., за която касаторът подържа, а ответниците не оспорват изрично, че е в родствени връзки с П. И.- член на СД и представляващ едноличния собственик на капитала на [фирма] – [фирма]. При обсъждане на така установените факти следва да се отчете, че съществено за безвъзмездното разпореждане е наличието на воля на страните по договора имущественото благо да премине от партимониума на едно лице в патримониума на друго лице без приобретателят да се задължава да осъществи насрещна престация в полза на прехвърлителя. Правилно в тази връзка въззивният съд е приел, че горните факти представляват странични обстоятелства, които не могат да бъдат отнесени към основния факт – намерение да бъде извършено дарение, а не продажба. Осъществените разпоредителни действия по НА № 88/2012г. и прехвърлянето на дружествени дялове в [фирма] установяват намерение за едновременна промяна в титуляра на правото на собственост върху прехвърлените от дружеството-длъжник имоти и в титуляра на дружествени дялове в същото дружество, но не и относим към евентуално дарствено намерение на страните по сделката по НА факт. Договорите по чл.129, ал.2 ТЗ според обективираната в тях воля не са сключени като безвъзмездни, а и въпросът за съотношението на посочената цена и действителната равностойност на дружествените дялове по чл.125, ал.3 ТЗ може да се обсъжда само при направен довод и събрани доказателства за счетоводния баланс на [фирма] към 20.03.2012г., каквито не са наведени от касатора. При извършено, макар и със закъснение, плащане на продажната цена за прехвърлените недвижими имоти е ирелевантно обстоятелството как и кога е осигурено финансирането на дружеството-купувач. Съвпадането на момента на плащане на продажната цена за имотите и момента на придобиване на всички дружествени дялове в дружеството-продавач от свързано с трето дружество, което контролира дружеството-купувач, лице, има отношение към въпроса за създаване на правно състояние, което да не позволи на касатора да упражни ефективно свои права спрямо [фирма] и съдружника, с който Н. Г. е имал отношения – Г. Г., и не насочва към разкриване на дарствено намерение по НА. Следователно действителното съдържание на волеизявленията на страните по атакувания договор е това, което е обективирано в НА, а именно за покупко-продажба. Поради което П. правилно е приел, че приложимата към спора материалноправна норма е тази по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. В случай на възмездно разпореждане правнорелевантно е наличието на знание у страните за увреждане на ищеца като кредитор на прехвърлителя. При обсъждане на този главен факт въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като в противоречие с изискванията на чл.235 и чл.236 ГПК, като и с оглед отговора на правния въпрос, не е разгледал събраните доказателства в съвкупност и не е преценил, че установените с тях обстоятелства, макар и косвени, се намират във взаимна връзка и логически при последяването й може да се изведе единен и безпротиворечив извод за наличие на знание за увреждане. В подкрепа на горното, настоящият състав съобрази следното: Съдебната практика е константна, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си. Знанието на съдоговорителя на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора. За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия – правни и фактически. В настоящия казус с процесната сделка са прехвърлени всички притежавани от [фирма] недвижими имоти – 7 бр., общо на значителна стойност /над 500 000лв./ съобразно договорена и платена продажна цена. В кратък срок след изповядване на разпоредителната сделка всички имоти са продадени от дружеството-продавач на физическо лице, явяващо се родственик по съребрена линия на управителя на [фирма] и в същия ден новият приобретател прехвърля чрез дарение всички имоти на съпругата на управителя на [фирма]. Тази установеност опровергава доводите на дружеството-купувач за сключване на процесната продажба с инвестиционна цел и налага извод за наличие на определено субективно отношение у представляващия същото дружество, изразяващо се в знание за увреждащия характер на договора, който сключва. Съвкупно следва да се преценят и вече изложените по-горе факти на извършени успоредно с разпоредителните сделки с недвижимите имоти прехвърляния на дружествените дялове в [фирма], имащи за крайна правна последица придобиването им от свързано с едноличния собственик на капитала на [фирма] лице. Описаните правни действия са били осъществени, синхронно и в кратки срокове, при създаване на условия Н. Г. да остане в неизвестност относно извършването им. В тази връзка следва да се отнесат и събраните доказателства: нотариалната покана, изпратена от [фирма] до Н. Г. за предаване на владението на част от имотите и полицейската преписка с данни за опит да бъде установено владение за крайния приобретател на имотите, които установяват факти, осъществени след сключване на атакуваната с иска по чл.135 ЗЗД продажба. Следователно продавачът-длъжник на кредитора не е предал владението върху продаваните имоти на купувача, а фактическата власт е упражнявана от кредитора. Сключването на договори като процесния: за няколко имота, на значителна стойност, между търговски дружества, предполага полагане от дружеството-купувач на извършване на подготвителни действия, които представляват полагане на дължимата от него като търговец грижа. В този смисъл при добросъвестно упражняване на права от [фирма] най-малко то следва да е положило усилия за събиране на информация в чие владение са недвижимите имоти, които купува, какво е тяхното действително състояние и пр. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Мотивацията на участниците в предприетите действия по процесната продажба и прехвърлянето на дружествените дялове от Г. Г. се разкрива от свидетелските показания на св.М.. От разпита на последния се установява, че Г. Г. / едноличен собственик и управител на [фирма]/, С. К. / едноличен собственик и управител на [фирма]/ и И. К. / управител на [фирма]/ са имали притеснения, че Н. Г. не трябва да разбере за подготвяната с недвижими имоти сделка, защото може да реагира, да претендира имотите и „да се развали сделката“. Независимо от обстоятелството, че свидетелските показания не се отнасят до конкретна сделка, в която посочените лица участват, нито до техни изявления за възприемане на Н. Г. като кредитор на [фирма] за конкретно вземане, настоящият състав намира, че тези косвени доказателства са релевантни към изследвания факт за знание у страните по процесната продажба за увреждане на кредитора. Безспорно същите показания касаят период от време непосредствено преди сключване на договора по НА № 88/2012г. Касаторът е индивидуализирал правоотношенията, в които той участва като кредитор на длъжника и това, което атакува с иска по чл.135 ЗЗД между длъжника като продавач и неговия купувач. Съответно ангажира доказателства, които ги установяват, така както са наведени. Ответниците по иска, ако твърдят, че между посочените страните са налице други взаимоотношения е следвало да направят възражение като обосноват доводи в тази насока и ги докажат, каквато защита не са предприели в процеса. Разгледани в тази поредност и връзки отделни косвени доказателства налагат цялостен извод, че представляващите [фирма] и [фирма] лица са знаели към момента на сключване на процесната продажба, че касаторът се явява кредитор на първото дружество и като такъв може да предяви претенции, които да засегнат продаваните имоти. Същевременно изследваните по-горе прехвърляния на имотите и дружествените дялове създават положение, при което като краен резултат се укрива имущество на длъжника и удовлетворяването на кредитора е крайно затруднено, поради което и го уврежда. Предвид изложеното допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необоснованост на изводите му , че не е било доказано знанието на страните по процесната продажба за увреждане на кредитора. В резултат на което, П. неправилно е приложил нормата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Горната установеност, при липса на оплаквания в касационната жалба относно мотивите на апелативния съд за легитимация на касатора като кредитор на продавача и увреждащ характер на извършеното разпореждане по НА № 88/2012г., води до извод за основателност на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него на осн. чл.293, ал.2 ГПК да се постанови друго за уважаване на предявения отменителен иск с присъждане на разноски за касатора за всички инстанции в размер на 7904,90 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 192/27.05.2015г. по в.т.д. № 195/2015г. на Пловдивския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо Н. И. Г. сключения между [фирма] и [фирма] на 20.03.2012г. с нотариален акт № 88, том I, рег. № 629, н.д. № 85/12 на нотариус Н. Б. с рег. № 461, с район на действие района на Районен съд – Пловдив, договор за покупко-продажба по отношение на имотите по п.4,5 и 6, а именно: - СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 56784.521.367.2 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин двадесет и едно точка триста шестдесет и седем точка две), находяща се в [населено място], [община], Пловдивска област по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД 18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 4000, [улица] (две), като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.367 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин двадесет и едно точка триста шестдесет и седем), със застроена площ от 19 кв.м. (деветнадесет квадратни метра), брой етажи: един, предназначение: хангар, депо при съседи: от две страни-дворно място на ПИ 56784.521.367, дворно място на ПИ 56784.521.1232 и ПИ 56784.521.1369 ( [улица]), ВЕДНО с 1/24 (едно върху двадесет и четири) идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е изградена описаната сграда, представляващо: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 56784.521.367 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин двадесет и едно точка триста шестдесет и седем), находящ се в [населено място], [община], Пловдивска област по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД 18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 4000, [улица] (две), с площ 199 кв.м. (сто деветдесет и девет квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 383 (триста осемдесет и три), квартал 85А (осемдесет и пет “А”), 156 (сто петдесет и шест), парцел І-383 (едно римско тире триста осемдесет и три арабско), при съседи: 56784.521.1369, 56784.521.1232, 56784.521.366, 56784.521.1337, който имот съобразно документ за собственост, а именно: Нотариален акт №157, т.21, н.д. 4892/26.06.2000 г. на СВ-П., представлява: ГАРАЖ с площ от 19 кв.м. (деветнадесет квадратни метра), с вход откъм [улица], построен в югозападния ъгъл на дворното място и по цитирания документ за собственост представлява парцел І, отреден за имот с пл.№383, целият с площ от 205.60 кв.м. от кв.85А по плана на [населено място], Ц. градска част, при граници на парцела: [улица], [улица]; - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 56784.536.324 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин тридесет и шест точка триста двадесет и четири), находящ се в [населено място], [община], Пловдивска област по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД 18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 4000, [улица], с площ 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор –няма, номер по предходен план: 324-ЮПЗ-ІІІ част, квартал 14, парцел І, при съседи: 56784.536.955, 56784.536.963, 56784.536.931, 56784.536.926, който поземлен имот, съобразно документ за собственост, а именно: Нотариален акт 132, т.16, н.д. 3687/17.05.2000 г. на СВ-П., представлява ДВОРНО МЯСТО с площ от 636 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо по предходни документи за собственост парцел І – “обществено обслужване” по регулационен план на Ю. Промишлена Зона – Трета част на [населено място], одобрен със Заповед №ОА-1246/23.10.1998 г. на [община], а според скицата – имот с пл.№324, съгласно Протокол №10/15.04.1999 г. на [община] за попълване на кадастралната основа, което дворно място е част от бивш парцел І – “С.-метални конструкции”, кв.8 – стар по стар план на Ю. индустриална зона на [населено място], целият с площ от 237 165 кв.м. (двеста тридесет и седем хиляди сто шестдесет и пет квадратни метра), при граници на дворното място: парцел ІІ – обществено обслужване, парцел ІІІ – “производство и складове” и улица; -САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 56784.523.1254.1.3 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин двадесет и три точка хиляда двеста петдесет и четири точка едно точка три), находящ се в [населено място], [община], Пловдивска област по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД 18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 4000, [улица] (четиридесет и едно), ет. 3 (три), който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.1254 (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин двадесет и три точка хиляда двеста петдесет и четири), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 125 кв.м. (сто двадесет и пет квадратни метра), с прилежащи части: избено помещение под кухнята на първия етаж с площ от 5.10 кв.м. (пет цяло и десет стотни квадратни метра) и 1/4 (една четвърт) идеална част от общите части на сградата, ниво: едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта 56784.523.1254.1.2, над обекта: 56784.523.1254.1.4, ВЕДНО с ¼ (една четвърт) идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е изградена сградата, в която се намира описания самостоятелен обект, представляващо: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 56784.523.1254, находящ се в [населено място], [община], Пловдивска област по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД 18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район Централен, п.к. 4000, [улица], с площ 366 кв.м. (триста шестдесет и шест квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1254 (хиляда двеста петдесет и четири), квартал 486 по плана на Трета градска част, парцел ІХ-1254, при съседи: 56784.523.1256, 56784.528.204, 56784.523.1253, 56784.523.2139, който имот съобразно документ за собственост, а именно: Нотариален акт №74, т.16, н.д. 3620/16.05.2000 г. на СВ-П., представлява: ТРЕТИ ЕТАЖ от жилищна сграда, състоящ се от: две спални, дневна, готварна, столова, баня и тоалетна, със застроена площ от 125 кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в предната част на сградата – под кухнята на първия етаж и срещу входа, с югоизточно изложение, с полезна площ от 5.10 кв.м.(пет цяло и десет стотни квадратни метра), при граници на третия жилищен етаж: отгоре четвърти жилищен етаж, отдолу-втори жилищен етаж, дворно място на имот пл.№1254; при граници на избеното помещение: отгоре-кухня на първи жилищен етаж, коридор, външен зид, която жилищна сграда е изградена в дворно място, цялото с общо застроено и незастроено пространство от 360 кв.м., съставляващо имот пл.№1254, включен в парцел І – “обществено и жилищно застрояване”, при граници на дворното място: улица, имот пл.№ 1256, имот пл.№1253 и имот пл.№1255, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по иска на Н. И. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.Г. К., против [фирма], ЕИК[ЕИК], сед. [населено място], представлявано от управителя Е. П. И. и [фирма], сед. [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя И. К.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], сед. [населено място], представлявано от управителя Е. П. И. и [фирма], сед. [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя И. К., да заплатят на Н. И. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата в размер на 7904,90 лв. - съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: