Р Е Ш Е Н И Е     №  53   София, 01 февруари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 27 януари, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 677/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационен протест на Софийска градска прокуратура и жалба на гражданската ищца и частен обвинител – Ц. С. Д., чрез нейния повереник – адвокат Р, против въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 2407/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа касационният протест и счита жалбата на Ц. Д. за основателна.   Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка – адвокат Р, поддържа жалбата и изразява становище, че протестът е основателен.   Защитникът на подс. С. И. А. счита, протеста и жалбата за неоснователни и иска въззивната присъда да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда от 08.10.2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав, е отменил присъда от 26.05.2008 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 5-ти състав, постановена по нохд № 4067/2007 г. и вместо нея е признал подс. С. И. А. от гр. И., за невиновен в това, че на 21.10.2006 г., около 13.30 ч. в гр. С., ж. к. “Люлин” бл. 202, вх. „Г”, в асансьор, е извършил действие с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, по отношение на лице навършило 14 год. възраст – непълнолетната Ц. С. Д., изразяващо се в целуване по бузите и галени по гърдите, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл. 150, пр. 1, алт. 1, хипотеза 2 НК. Отхвърлил е изцяло предявеният граждански иск за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв.   По довода в протеста и жалбата за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения, че са налице доказателства установяващи извършване на престъпното деяние, за неправилната им преценка и от там за незаконосъобразен извод, че подс. А. не е извършил инкриминираното деяние. Същото се извежда като последица на фактическа необоснованост, на възприетите с въззивния съдебен акт констатации, направени въз основа на събраните доказателства.   При приетите за установени от второинстанционният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените нови правни изводи, че подс. С. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е бил обвинен и осъден от първостепенния съд, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото доказателства и от техния задълбочен анализ. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 150, пр. 1, алт. 1, хип. 2 НК, каквото е повдигнатото обвинение. В тази връзка правилно е било преценено, че още с обвинителния акт не са изложени факти за използвана заплаха, под въздействието на която да са били осъществени блудствени действия, а думите му след деянието да не казва на никого, по своята същност не представляват заплаха, тъй като от една страна са изказани след извършеното и от друга, не е демонстрирана каквато и да била неблагоприятна последица в случай, че не се съобрази с искането. Самите думи не съдържат никаква принуда в себе си, а по скоро са изказани под формата на молба. Но най – същественото е, че тъй наречената от прокуратурата и първоинстанционният съд „заплаха”, не е послужила като средство за изпълнение намеренията на подсъдимия, а е била изказана след извършеното деяние, с което тя няма никакво значение за осъществяване състава на престъплението.   Въззивната инстанция е имала основание да направи различна правна преценка от тази на първоинстанционния съд за приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, които са убедителни и се споделят и от настоящата инстанция. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в частта по приложението му, второинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че подс. А. не е осъществил състава на посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.   По довода в протеста и жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения:   Конкретни възражения по това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не са направени. От тяхното съдържание може да се изведе извод, за твърдяно нарушение по чл. 313 и 314 НПК и неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивният съд.   Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. А. , съдът е анализирал подробно доказателствена съвкупност и е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период.становявайки по несъмнен начин, че не е осъществен състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е оправдал по него. При положение, че не са нарушени правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, а такива не се сочат конкретно в протеста и жалбата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на касаторите. Проверена е по реда на чл. 313 и 314 НПК изцяло правилността на присъдата, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Поради това настоящият касационен състав счита, че липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.   С оглед на изложеното, касационните протест и жалба, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени, а въззивната присъда оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 08.10.2009 г., постановена по внохд № 2407/2008 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: