4 Р Е Ш Е Н И Е № 40 С., 18,03,2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 188/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Д. В. Р., чрез пълномощника му – адв. И. С. е подал касационна жалба против решение №575 от 16.10.2014 г. по гр.д. №810/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №784 от 22.04.2014г. по гр.д. 2074/12г. на ПОС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от Д. В. Р. иск по чл. 226, ал.1 КЗ за обезщетяване неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 27.10.2011г. за разликата над 25000лв.до 52000лв.и по същество е отхвърлен иска в тази част. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е бил увреден, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната подробно е разгледала обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд при определяне размера на обезщетението от непозволеното увреждане. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си юрк. А. С. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищеца в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от Л. Д., водач на МПС, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 27.10.2011г. ПТП, при което са причинени травматични увреждания на ищеца по спора. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, след като подробно е изброил установените по спора факти, без да ги анализира е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 25000лв.Решението на първата инстанция в останалата част до присъдените от първостепенния съд 52 000лв.е прието за неправилно. С определение № 861 от 24.11.2015г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, за приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Този въпрос е разрешен в противоречие с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от касатора ППВС №4/68г.., според т.11, на което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. По същество, касационната жалба е частично основателна. В случая съставът на Пловдивски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, които макар и интерпретирал не е разгледал в контекста на цялостното увреждане на ищеца, както и последиците от това увреждане. Доказани са причинените физически страдания на ищеца – установеният по спора конкретен травматизъм, а именно - разкъсно – контузна рана в челната област, контузията на лява гръдна половина, при наличие на счупени ребра, въздух и кръв в белия дроб, кръвонасядане на горен десен крайник и др. описани подробно и от решаващият състав. Доказани са и претърпяните във връзка с оперативното лечение, конкретни, установени по спора, болки и страдания, довели до разстройство на здравето – временно опасно за живота. Последиците за пострадалия от тези увреждания - трайно затруднение на движенията, наличие на плеврални сраствания, ограничаващи обема на белия дроб при дишане, което разстройство е постоянно, както и подробно описаните от експертите постравматични остатъчни промени имащи за последица постоянна и лесна уморяемост при физически усилия, въпреки относително младата възраст на увредения. Освен това е било доказано и претърпяното от ищеца психическо разстройство в резултат не само на травмите, но и на преживяното ПТП, с оглед професията му. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Следователно, въпреки подробното фактическо излагане в мотивите на решението на установените по спора данни, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение.С оглед изложеното и във връзка с множеството увреждания, както и последиците от тях, променящи съществено живота на пострадалия, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 45 000лв.Или решението,обективиращо присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 25 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част за разликата над 45000 до 52000лв. решението следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направените от касатора разноски следва да му бъдат присъдени такива в общ претендиран размер от 1 500лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №575 от 16.10.2014 г. по гр.д. №810/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №784 от 22.04.2014г. по гр.д. 2074/12г. на ПОС, в частта, с която е бил уважен предявеният от Д. В. Р. иск по чл. 226, ал.1 КЗ за обезщетяване неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 27.10.2011г. за разликата над 25000лв.до 45000лв.и по същество е отхвърлен иска в тази част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], да заплати на Д. В. Р. от [населено място] допълнително разликата над 25000лв. до 45000лв. или още 20000лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на 27.10.2011г., ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от 27.10.2011г. до окончателното изплащане както и направените разноски по делото в общ размер на 1500лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №575 от 16.10.2014 г. по гр.д. №810/2014 г. на Пловдивски апелативен съд,в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: