4 Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 28 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……..….Мира Недева…...........……и в присъствието на прокурора……….……Мария Михайлова……..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 71 по описа за 2017 г. Касационното производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на Окръжна прокуратура - Габрово против присъда № 108 от 30.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 132/16 г. на Окръжен съд – Габрово. С подадения протест се релевира материална незаконосъобразност - основание за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с довод за неправилна оценка степента на обществена опасност на извършеното деяние, довела до неправилен извод за несъставомерност по чл. 270, ал. 1 от НК и наличие на извършено административно нарушение. Направеното искане е за отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд - Габрово. В съдебно заседание пред настоящата инстанция протестът се поддържа от представителя на Върховна касационна прокуратура по изложените в него съображения. В подкрепа се излагат съображения за препятстване и осуетяване на полицейска проверка, осъществяващо състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК. Подсъдимият Д. И. И. не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди развитите в протеста доводи и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 529 от 07.10.2016 г., постановена по НОХД № 1041/2016 г. Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Д. И. И. за виновен в това, че на 22.04.2016 г. около 11,20 часа на път II-44 / [населено място] – [населено място]/, при километър 27+050, до разклона за кв. Войново, [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „А” с рег. [рег.номер на МПС] , противозаконно пречил на орган на властта – полицейски служител при ОДМВР Габрово, младши автоконтрольор П. Г., да изпълни задълженията си при извършване на полицейска проверка по Закона за движение по пътищата, като не спрял на подаден му сигнал със стоп-палка, и с това е осъществил престъпление, поради което и на осн. чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, търпимо на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Въззивното производство пред Окръжен съд – Габрово е било инициирано по жалба на подсъдимия, като с протестираната нова присъда № 108 от 30.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 132/16 г. Д. И. И. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Подаденият касационен протест е неоснователен по следните съображения: Възприетата от съдилищата идентична фактическа обстановка е обосновала различни правни изводи, като оправдаването на подсъдимия от въззивната инстанция е резултат от задълбочено изследване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Доводът на прокуратурата за препятстване и осуетяване от страна на подсъдимия на предприетата полицейска проверка не може да бъде споделен. От една страна по делото безспорно е изяснено, че на 22.04.2016 г. на територията на [населено място] е проведена специализирана полицейска операция, насочена не конкретно към проверка на подсъдимия, а свързана с контрола на автомобилния транспорт. Обстоятелството, че И. не е спрял на подадения от младши автоконтрольор П. Г. знак със стоп-палка не е препятствало или осуетило провежданата операция като цяло. Действително, като участник в автомобилния транспорт на инкриминираната дата, И. е имал задължение да спре на подадения му знак и в това му качество да бъде проверен. Отказът му обаче е несъставомерен, доколкото изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК – „пречи” предполага не просто бягство от предстояща проверка, а активно поведение, което може да включва думи или действия, насочени към оказване на съпротива по повод изпълнение задълженията на органа на власт. /В този смисъл е Решение № 556 от 15.12.2012 г. по н.д. № 1780/2012 г. на I н.о./.От обективна страна е необходимо деецът с действие или бездействие да създаде пречка за осъществяване служебните задължения на органа на власт. Преченето следва да се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т.е. да е годно да застраши обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт. В конкретния случай, извършеното от И. съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Изложените в тази връзка от Окръжен съд – Габрово съображения относно малозначителните обществено опасни последици и извършената впоследствие документна проверка, се споделят напълно. Именно степента на обществената опасност е разграничителният критерий при преценката дали осъщественото деяние съставлява престъпление или административно нарушение. Няма спор, че законодателят свързва „противозаконното пречене на орган на властта” по чл. 270 от НК с по-висока обществена опасност в сравнение с отказа за изпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП / в този смисъл е Решение № 16 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о./. При положение, че полицейската проверка все пак е извършена минути по-късно и на подсъдимия е съставен АУАН (л. 4 от досъдебно производство № 1752ЗМ-331/2016 г. по описа на РУ - Габрово), твърдението за такова пречене на орган на власт да изпълни служебните си задължения, осъществяващо състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, е несъстоятелно. В подкрепа на довода за пълното осуетяване на полицейската проверка, с касационния протест са изложени съображения относно високата скорост на управлявания от И. автомобил, създала опасност и за участниците в движението, и предположения относно причините подсъдимият да не спре на подадения му сигнал. За такива се сочат вероятен трафик на имигранти или превозване на забранени за притежание вещи. Изложените съображения не могат да получат отговор в рамките на настоящото производство не само защото не са подкрепени с фактически данни, а защото като цяло стоят извън предмета на доказване и извън пределите на касационната проверка. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 108 от 30.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 132/2016 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: