О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 362 гр.София, 10.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 23 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Т. К.-Р. срещу решение № 260043/19.03.2021 г., допълнено с решение № 388/25.03.2020 г. по в.гр.д.№ 345/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 77/17.01.2020 г. по гр.д. № 1105/2010 г. на Окръжен съд Пловдив и е уважен иска на Д. О. Т. против Д. Т. К.-Р., да се признае за съществуването на вземане за 34 575 евро по договор за заем от 19.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 18213/2009 г. на РС Пловдив, като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -19.04.2010 г., до изплащане на сумата. В касационната жалба и уточнението към нея се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице очевадна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като съдът не е зачел уважителна причина за отлагане на съдебно заседание по делото, решението е постановено при наличието на основания за отвод на съдията-докладчик, превратно тълкуване на фактите и отказ да бъдат допуснати направените от жалбоподателя доказателствени искания. От Д. О. Т. чрез адвокат А. Д. от АК-П. е подаден в писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради очевидна неправилност и претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел че между страните е сключен договор за заем от 19.05.2009 г. на 33 075 евро, при месечна лихва в размер на 5%, за срок до 30.06.2009 г. Към датата на падежа, общо дължимата сума е 35 427 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 18213/2009 г. на РС Пловдив и са присъдени разноски по делото в размер на 1822.35 лева.. Съдът е установил, че с влязло в сила решение № 59 от 26.03.2018 г. по в.гр.д. № 714/2017 г. на Апелативен съд Пловдив е прогласена нищожността на уговорената в договора възнаградителна лихва, за разликата над 1500 евро до 2352 евро, поради противоречие с добрите нрави. Според мотивите на съда, договорът за заем се счита сключен с предаване на сумата и изпълнява ролята на разписка, а при липсата на доказателства за погасяване на дълга е достигнал до извод, че ищецът има вземане за 34 575 евро /33 075 евро главница и 1500 евро възнаградителна лихва/, като няма пречка претенцията за лихви да бъде разгледана съвместно с установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, с оглед на което исковете са основателни. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице съществени пороци в обжалваното съдебно решение, които да обосноват извод за „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че „очевидната неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, т.е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост /напр.законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките, въз основа на които съдът преценява дали съществува вземането на ищеца по иск на основание чл.422, ал.1 ГПК. В случая, липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда, по своята същност представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на въззивното решение, т.е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче съдът може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. В случая, касаторът се позовава на допуснати процесуални нарушения от съда, които счита че обосновават очевидна неправилност на постановения съдебен акт, но видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обосновал отказа си да уважи молбата за отлагане на делото, като е изложил кратки и ясни мотиви по предмета на спора, предпоставките за допустимост на предявения иск по чл.86 ЗЗД и относимите към изхода на спора доказателства. Изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с ТР № 4/18.06.2014 г.по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 505/16.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/2010 г., IV г.о., решение № 120/13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333/2010 г., III г.о. и решение № 240/ 02.07.2014 г. по гр.д.№ 1204/2014 г., IV г.о., поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. От Д. О. Т. чрез адвокат А. Д. от АК-П. са поискани разноски в производството, но не са представени доказателства за извършването им, поради окето съдът не присъжда такива. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260043 от 19.03.2021 г. по в.гр.д. № 345/2020 г. на Апелативен съд Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.