О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 София, 10.11. 2008 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав: Председател: СТОИЛ СОТИРОВ        Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА                        ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 842/2008 година. Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я. срещу определение от 18.03.2008 г. по ч.гр.д. № 3* от 23.06.2008г. по ч.гр.д. № 1187/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 21.12.2007 г. по гр.д. № 9927/2007 г. по описа на Варненския районен съд, с което производството по цитираното дело е прекратено. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответницата по частната жалба Н. М. П. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица имащи право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, точки 2 и 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне по съществен правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и по-конкретно – в противоречие с тълкувателно решение № 1/1997 г. Налице са предпоставките на цитираната разпоредба за допускане на касационно обжалване. Разгледаният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като засяга допустимостта на иска и по-конкретно правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове. Същият е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение. В последното е прието, че конститутивно действие имат решенията на поземлените комисии /сега общински служби по земеделие/, с които обектът на собствеността се определя чрез индивидуализация на границите му. В случая, в мотивите към обжалваното определение е прието, че решение № 574/7.12.1998г. на ПК- гр. В. има конститутивно действие и със същото на ищците е възстановена собствеността върху лозе от 5 дка и нива от 40 дка, находящи се в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ, въпреки обстоятелството, че решението е по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и в него не са посочени границите на имотите и липсва заповед на кмета по пар.7, ал.7 ЗСПЗЗ, придружена със скица. Разгледана по същество, частната жалбата е основателна. Със същата се атакува определение на Варненския окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е оставено в сила определение на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по дело, образувано по предявен от М. М. Я. и В. Т. Я. срещу Н. М. П. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./. В мотивите към определението е прието, че ищците нямат интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като основават претенцията си на твърдение за бъдещо придобиване на право /издаване в тяхна полза на заповед на кмета по пар. 4, ал.7 ЗСПЗЗ/, както и по съображения, че биха могли да защитят правото си на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС предвид твърдението за осъществявано владение от ответницата и предвид обстоятелството, че решение № 574/7.12.1998г. на ПК – В. , от което черпят права, има конститутивно действие, независимо от непосочване границите на имотите, поради постановяването му при редакцията на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 68/30.07.1999г. Изводите на съда са незаконосъобразни. Твърди се в исковата молба, че спорът има за предмет земеделски имот, който е бил собствен на наследодателката на ищците към образуване на ТКЗС, включен в терен, в който са предоставяни за ползване на граждани земи въз основа на актове по пар. 4 ЗСПЗЗ. В полза на ищците било постановено решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което им се признава право на собственост върху заявените земеделски земи в реални граници, но не са конкретизирани възстановените имоти с посочване на границите им. В помощния план и в плана на новообразуваните имоти по пар. 4 к ЗСПЗЗ имотът бил нанесен като имот № 1* а в рамките на него е нанесен и имот пл. № 1* с площ от 677 кв.м., за който в регистрите към плана ответницата е посочена като лице – ползвател на имота, придобило собственост по реда на пар. 4 а ПЗРЗСПЗЗ върху целия имот пл. № 1* полза на ответницата била издадена заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, което препятства издаването на такава в полза на ищците. Твърди се, че ответницата не е имала право да придобие имот пл. № 1* по плана на новообразуваните имоти по реда на пар. 4а ЗСПЗЗ, тъй като върху същия към 1.01.1992 г. не е имало построена сграда и не е било учредено право на ползване с някой от актовете по пар. 4 ЗСПЗЗ. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик на имот пл. № 1* по плана на новообразуваните имоти, с площ от 677 кв.м. Изложените фактически и правни твърдения налагат извода за наличие на интерес от предявения отрицателен установителен иск и на липса на друга възможност за ищците да защитят правата си. Интересът им произтича,от една страна, от обстоятелството, че по отношение на тях не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и същите не биха могли да предявят иск по чл. 108 ЗС или положителен установителен иск за собственост към настоящия момент. Касае се за земеделски имот, включен в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ, в които хипотези реституционният фактически състав включва постановяване на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което се признава право на собственост върху заявените земеделски земи в реални граници, но не се възстановява собствеността върху конкретно определени с граници имоти и издаване на заповед на кмета на общината по чл. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите и съседите на възстановения имот и към която се прилага и скица на имота. В случая, в полза на ищците има издадено решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, но няма издадена заповед по пар. 7к, ал.7 ЗСПЗЗ, придружена със скица. Не би могло да се приеме, че цитираното решение има конститутивно действие предвид постановяването му при действието на чл. 14 и пар. 4к ЗСПЗЗ в редакцията им преди ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г. и е осъществен фактическият състав по възстановяване на собствеността, тъй като в решението имотите не са конкретизирани с посочване на граници. На следващо място, данните по делото сочат на възникнал спор между ищците и ответницата, относно това налице ли са предпоставки за възстановяване собствеността върху имота, попадащ в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ, съответно налице ли са били основания по пар. 4а ЗСПЗЗ за трансформиране на учреденото в полза на ответницата правото на ползване в право на собственост, който спор не може да бъде разрешен в административното производство и от решаването на който зависи дали в полза на ищците ще бъде издадена заповед на кмета по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, придружена със скица, или същите ще бъдат обезщетени. Правният интерес от иска произтича и от обстоятелството, че влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя при спор за материално право, в който случай заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред /пар. 4к, ал.8, т.1 ЗСПЗЗ/. Като незаконосъобразно, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 803 от 18.03.2008 г. по ч.гр.д. № 379/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 21.12.2007 г. по гр.д. № 9927/2007 г. по описа на Варненския районен съд и ВРЪЩА делото на РС – гр. В. за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: