Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * неявяване на работа в течение на два последователни дни

Р Е Ш Е Н И Е
№ 174

гр. София, 03.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 691 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б., против въззивното решение № 67 от 7 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 155 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 218 по описа на районния съд в гр. Свищов за 2011 г. за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на Д. А. М. от [населено място], за възстановяване на М. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на дружеството да заплати на М. 1427,27 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 216 от 13 февруари 2013 г. поради противоречието с практиката на ВКС на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ. Като противоречиво е посочено решение № 220 по гр.д. № 1917/2010 г., ІV г.о.
С решението си въззивният съд приема, че работодателят не е спазил императивното правило на чл. 193, ал. 1 КТ – доказателства, че работодателят е отправил покана до работника да даде писмени обяснения по повод налагане на наказание или желае да го изслуша, но пак по същия повод, не са събрани; от съдържанието на изпратеното писмо се установява, че работникът следва да даде обяснения относно неявяването си на работа, а не относно налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”; поисканите обяснения сочат започваща процедура по налагане на наказание и по-конкретно установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина.
В противоречие с възприетото от въззивния съд разрешение ВКС при уеднаквяване на съдебната практика приема, че законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито има изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство; работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията.
Даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на посочената задължителна съдебна практика.
Касационната жалба е основателна.
С исковата си молба ищецът твърди, че не се явил на работа за съответните дати, тъй като поради излязъл от строя електромотор и новогодишните празници работодателят чрез своя пълномощник обявил, че работниците следва да се явят на работа на 3 януари 2011 г.; при оформяне на документите било предложено да бъде подадена молба за напускане по взаимно съгласие, но ищецът отказал.
С решението си въззивният съд приема, че неспазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ от страна на работодателя е самостоятелно основание за признаване за незаконно наложеното наказание „уволнение” и неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество, и правилно съдът е уважил и предявените искове за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на дължимото обезщетение за оставането без работа. На основание чл. 272 ГПК е препратено към мотивите на районния съд.
Ищецът е уволнен дисциплинарно за неявяване на работа на датите 27-20 декември 2010 г. и 3-5 януари 2011 г. Не се спори, че ищецът действително не се е явявал на работа на посочените дати. Според свидетелските показания, поради изгорял двигател на многорежеща машина, на работниците в цеха било казано, че няма да работят до Нова година, но св. Х. заявява, че е бил на работа, а св. И. заявява, че не бил на работа, но подписал молба за отпуск. Доказателства за упълномощаване от страна на работодателя на работника в дружеството К. Н. да съобщи на работниците кои дни работодателят определя за неработни, не се представят. Напротив – установено е, че цехът е работил през всички дни, а онези от работниците, които не са били на работа, са били в отпуск. Ищецът не установява, че повредата на машината, на която е работел, е било пречката за полагане на труд от негова страна, респективно – за явяването му на работа, поради което неявяването на ищеца на работа за посочените в заповедта дни представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1, пр. трето КТ, а при хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ може да се санкционира с дисциплинарно уволнение.
Безспорно е, че работодателят е поискал обяснения за неявяването на работа, които са получени от работника на 12 януари 2011 г. В отговор на искането на работодателя е постъпило писмо от лицето М. И., обозначил се като пълномощник на Д. М., без да е представено пълномощно. При съвкупността от посочените обстоятелства следва да се приеме, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, дисциплинарното нарушение е установено, поради което заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е законосъобразна.
Неоснователността на иска за отмяна на незаконното уволнение води до неоснователност и на обусловените от него искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
Касаторът претендира присъждането на сторените разноски за трите съдебни инстанции, които са в общ размер на 397 лева, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 67 от 7 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 7, ап. 19, против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № 2, за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, извършено със заповед № 1-ТД/14.01.2011 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на М. без работа поради незаконното уволнение.
ОСЪЖДА Д. А. М., с посочени данни, да заплати на [фирма], с посочени данни, сумата от 397,00 (триста деветдесет и седем) лева сторени разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: