Р Е Ш Е Н И Е № 225 София 12.06.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1259 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Х. Х. чрез адв.С. А. от САК срещу решение № 3391 от 17.05.12г.по в.гр.дело № 16607/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението по гр.дело № 963/11г.на Софийски районен съд,ІІІ г.о.83 състав.С него е заместено съгласието на А. Х. Х. за пътувания на детето М. извън територията на Република България,придружено от неговата майка С. Б. К.,без ограничения на броя на пътуванията,тяхната продължителност и времето,през което се осъществяват и за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на детето М.. С определение № 387 от 20.03.13г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за възможността да се разрешава неограничено пътуване в чужбина на малолетно дете с единия родител без съгласието на другия,като разрешен в противоречие с приложените решение № 143 от 30.05.11г.по гр.дело № 300/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 697 от 1.11.10г.на ВКС по гр.дело № 1052/10г.на ІV г.о.;решение № 315 от 12.01.12гна ВКС по гр.дело № 1456/10г.на ІІІ г.о. и решение № 147 от 19.04.11г.по гр.дело № 845/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина без съгласието на единия родител,тъй като такова разрешение не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици,в място,в което не са отстранени последиците от природни бедствия,в място,в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване,независимо от това до кое място.Детето не следва родителя,комуто са предоставени родителските права.Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения,които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители,а съобразно разпоредбата на чл.127 ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.Родителят,който упражнява родителските права,не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница.Детето има право на свободно придвижване/в .ч.и да пътува в чужбина/,но докато не навърши пълнолетие,то не може да упражнява това право нито само,нито със съдействието на единия родител.Когато детето има нужда да пътува в чужбина,при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания ,също до определени държави. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение,с което е заместено съгласието на А. Х. Х. за пътувания на детето М. извън територията на Република България,придружено от своята майка С. Б. К.,без ограничение на броя на пътуванията,тяхната продължителност и времето,през което се осъществяват и за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на детето М..Изложил е съображения,че в интерес на детето е да има възможност да посети нови,непознати страни,което ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното му развитие. В хода на производството е издаден паспорт на детето и то е извеждано извън страната,след което е върнато без знанието на бащата,което мотивирало съда да приеме,че то е било извън страната по време,което не съвпада с режима на лични отношения,който се спазва и майката не възпрепятства контакти с бащата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с трайната практика на ВКС,изключваща възможността единият от родителите да извежда детето зад граница против съгласието на другия родител постоянно и неограничено. Ответницата по касационната жалба С. Б. К. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. По делото е установено,че С. Б. К. и А. Х. Х. са родители на детето М.,родено на 2.06.2008г.С решение по гр.дело № 11369/09.на СРС,84с-в съдът е предоставил упражняването на родителските права над детето на майката и е определил режим на лични отношения между детето и бащата. С оглед разрешението на правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване,следва да се приеме,че интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място пътуване в чужбина,не е защитен в достатъчна степен.Това съдебно решение се явява в противоречие с материалния закон,който изисква споровете между родителите във връзка с упражняването на родителските права да се решават в интерес на децата/чл.123 СК/.При това положение искането за издаване на разрешение за неограничено извеждане на малолетното дете извън територията на страната без съгласието на единия родител,в случая бащата,следва да се отхвърли. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 3391 от 17.05.12г.,постановено по в. гр.дело № 16607/11г.на Софийски градски съд. ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Б. К. за издаване на разрешение на детето М. А. Х. за неограничени пътувания извън пределите на Република България до навършване на пълнолетие,без съгласието на бащата А. Х. Х.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.