Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 02 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 1154/20128г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд №1684/2011г. по описа на Бургаски окръжен съд /ОС/, отмяна на обявеното по него решение от 27.01.2012г., и прекратяване на въззивното производство, поради допуснато нарушение по чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В съдебното заседание на 20.09.2012г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Ц. се явява лично и със служебен защитник пред настоящия състав, и пледира за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1870 от 07.07.2011г., по нохд №2000/2011г., Бургаски районен съд /РС/, в рамките на проведена при условията на чл.371, т.2 от НПК диференцирана процедура, е признал В. К. Ц. за виновен в извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, като при съблюдаване на материалноправната норма на чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание – лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Визираният съдебен акт е бил предмет на инициирана от подсъдимото лице въззивна проверка по внохд №1684/2011г., финализирала с решение №34 от 27.01.2012г., с което е потвърден. Атакуваният, с искането на главния прокурор за възобновяване на внохд №1684/2011г., въззивен съдебен акт, е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите в установения от Глава двадесет и първа на процесуалния кодекс регламент /чл.313- чл.340 от НПК/, обосновават заключение за очертани предели на инстанционен съдебен контрол, детерминиран от определените процесуални субекти; чрез посочване в жалбата и протеста на неизяснените обстоятелства при обявяване на първоинстанционната присъда и на доказателствата, които следва да събере /провери/ въззивният съд; в предвидените от закона срокове. Игнорирането на лимитираните императивни правила предпоставя упражняване на правомощията по чл.323, ал.1 от НПК от съдия при първостепенния решаващ орган по връщане на подадените жалби и протест, съответно оставянето им без разглеждане от въззивния състав. Фактологията в настоящия казус сочи, че подсъдимият Ц. е пренебрегнал императивните изисквания за атакуване на постановения от РС-Бургас съдебен акт, в очертания от чл.319, ал.1 от НПК срок. Видно от приложените материали по делото, присъдата по нохд №2000/2011г., на Бургаски РС, с която е ангажирана наказателната отговорност на В. Ц. за осъществено престъпно деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, е обявена на 07.07.2011 г. Подсъдимото лице не се е възползвало от предоставената процесуална възможност за инстанционна проверка на постановения от първостепенния съд акт, чрез депозиране на жалба до ОС - Бургас, в нормативно лимитирания петнадесетдневен срок от обявяването му. Недоволство от първоинстанционата присъда, подсъдимият е изразил в писмена молба, подадена на 02.11.2011г. до компетентния орган, когато атакуваният съдебен акт се е ползвал с юридически стабилитет /придобит на 23.07.2011г./, с произтичащите от това иманентно присъщи характеристики - неотменимост по реда на инстанционното производство /“формална законна сила”, обективирана в нормата на чл.412, ал.2, т.3 НПК/; изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem (чл.24, ал.1, т.6 НПК); задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/. Конкретиката, очертаваща реализираната от РС-Бургас последваща процесуална дейност по администриране на делото за разглеждане от въззивната инстанция и проведеното пред ОС-Бургас производство по внохд №1684/2011г., приключило с произнасяне по същество, формира вътрешното убеждение на настоящия състав за грубо дерогиране на разпоредбата на чл.323, ал.1, т.2 от НПК. Съдържимите се в цитираната норма предписания възлагат на съда процесуални задължения за връщане на жалбата и протеста на подателя им, при констатиране, че те не са депозирани в срока по чл.319, ал.1 от НПК, които контролираните при извънредния способ за проверка първа и въззивна инстанции, не са изпълнили. Изложените съображения мотивират основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на внохд №1684/2011г., с визирано основание чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, отмяна на постановеното от Бургаски ОС решение №34 от 27.01.2012г., и прекратяване на въззивното производство по делото. Мотивиран от горното и на основание чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд №1684/2011г., по описа на ОС-Бургас. ОТМЕНЯ решение №34 от 27.01.2012г. на Бургаски ОС, обявено по внохд №1684/2011г. и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по наказателното дело. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.