Р Е Ш Е Н И Е № 71 С., 07.09. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 277 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на Й. Д. Д. и М. Й. Д., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 19.ХІ.2009г. по гр.д № 382/2009г. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Ответницата по касационната жалба С. И. Т. от [населено място] не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1003 от 27.ІХ.2010г. по въпроса “налице ли е измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД, когато страната е мотивирана от трето лице чрез въвеждането й в заблуждение, че в действителност съконтрагента не желае настъпването и правните последици на предварителния договор за покупко-продажба няма да настъпят, а той ще има обезпечителна функция в отношенията между страните”. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение Ш. е оставил в сила решението на Шуменския РС от 22.ІХ.2008г. по гр.д. № 75/2008г., с което е отхвърлен предявеният от М. и Й. Дочеви срещу С. Т. иск по чл.29 от ЗЗД за унищожаване поради измама, изхождаща от трето лице, на предварителен договор от 12.І.2005г. за покупко-продажба на жилище – апартамент, подробно описан, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че за да е налице измама при сключването на договор, е необходимо да са осъществени кумулативно юридическите факти сключване на сделка, едната страна по нея да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението, като, ако измамата изхожда от трето лице, при сключването му другата страна трябва да е знаела или да не е могла да не знае за измамата. Умишлено създаденото заблуждение може да касае съществените елементи на сделката или правните й последици. То е основание за унищожаването й и когато е предизвикало грешка в мотивите за сключването у измамената страна. Твърдението на ищците е, че са въведени в заблуждение относно това, че по волята на страните по договора настъпването на правните му последици ще бъде предотвратено чрез унищожаването му. Свидетелските показания в тази насока се основават не на непосредствени впечатления на свидетелстващите, а на разказаното им от ищците, и не кореспондират на останалите доказателства, събрани чрез показанията на М. К. и обясненията на ответницата, според които предварителния договор е бил сключен не с цел да се обезпечи задължение на ищците по нов договор за заем с К., а тъй като той им отказал такъв. Тъй като те имали нужда от пари, ищците решили да продадат имота си, като с остатъка от продажната цена да погасят предишното си задължение към К. срещу поето от него задължение да намери купувач. Ищците не са осъществили пълно и главно доказване относно наличието на измама. В решения № 532/29.VІІІ.2003г. по гр.д № 1142/2002г. на ВКС ІІ ГО и № 1297/25.ХІ.2008г. по гр.д. № 4567/2007г. на ВКС ІV ГО е прието, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на договора, а до създаване на невярна представа, че последиците на договора няма да настъпят, при измама страната съзнава напълно ясно съдържанието на договора, но тя действа под влияние на невярна представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят. Настоящият състав на ВКС на РБ ІV ГО намира, че противоречието между посочената практика и приетото от въззивния съд в атакуваното решение е привидно, тъй като са налице съвпадащи си в тях изводи, че измамата е създаване на невярна представа у страна по договор, че последиците от него няма да настъпят. По поставения въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита, че отговорът е отрицателен. Трайна е практиката на съдилищата, че сключването на договор при умишлено създадено от другата страна по него или от трето лице невярна представа, че правните последици на същия няма да настъпят, е една от проявните форми на измамата по смисъла на чл.29 от ЗЗД. Не е налице измама, обаче, когато страната е мотивирана от трето лице да сключи с друго лице предварителен договор за продажба, чиято уговорена цел е да обезпечи връщането на дадените й в заем от третото лице парични средства. В такъв случай страната съзнава и се съгласява, че при неизпълнение на договора за заем поема задължение да сключи окончателен договор за продажба, т.е. съзнава и се съгласява с последиците на същия. Касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат. Че предявените искове за унищожаване на предварителния договор поради измама, изхождаща от трето лице, са неоснователни, следва още от твърденията на ищците в исковата им молба и в течение на цялото производство по делото, в т.ч. и в касационната жалба, че са сключили договора с цел да обезпечат връщането от тях на третото лице на дадените им от него в заем парични средства. Следователно те са съзнавали и последиците на договора, изразяващи се в това, че при неизпълнение на задължението по заемния договор следва да изпълнят поетото с предварителния задължение за сключване на окончателен договор за продажба на недвижимия им имот, а не са въведени умишлено от третото лице в заблуждение в тази насока, което да ги е мотивирало да сключат предварителния договор. С оглед този извод без значение са релевираните в касационната жалба оплаквания за необоснованост предвид данните, че третото лице М. К. неколкократно от 2001г. насам предоставял на ищците парични заеми срещу ипотекиране на имота, предмет на предварителния договор, че това лице и ответницата били с ясното съзнание, че желаят настъпването на последиците на предварителния договор, че К. и Т. живеят при условията на фактическо съжителство и имат дете, което установявало, че последната също е знаела за измамата, че ответницата не била правила оглед на жилището, което би указало на “продавачите”, че има действително намерение да придобие собствеността, че ответницата и третото лице си съдействали от години, за да узаконят отнемането на жилища на лицата, получили заеми от М. К.. Без значение е, че нямало логично обяснение на въпроса защо е сключен предварителен, а не окончателен договор, въпреки че ответницата била изплатила цялата уговорена сума като цена на имота, че пазарната цена на имота й станала известна в хода на делото по сключване на окончателен договор, че не станало ясно от къде тя, въпреки ниската си възраст /родена през 1984г./, има доходи да извършва непрестанни сделки с недвижими имоти и че тя и друг път купувала имоти на длъжници на М. К.. Неоснователно е и оплакването за некредитиране на показанията на свидетелите на ищците. Въззивният съд е взел предвид в тази насока, че тези свидетели пресъздават само казаното им от ищците във връзка със спора по настоящото дело, а не лични възприятия от взаимоотношенията между страните. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касаторите не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Шуменския окръжен съд от 19.ХІ.2009г. по гр.д. № 382/2009г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: