7 Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 02 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2303 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП „Д. г.с.“ – [населено място] срещу Решение № 39/15.03.2016г., постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра в частта, с която като е потвърдено Решение № 542/30.11.2015 г. по гр.д. № 751/2015г. на Районен съд – Силистра, са уважени предявените от Н. Й. П. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт в тези му части е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна. В писмен отговор ответната страна по жалбата Н. Й. П. поддържа становище, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди. С определение №685/28.09.2016г. касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл.173 от Закона за горите и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл.163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл.62 ал.3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл.164 ЗГ е посочено, че предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор” на държавното предприятие да се сключва договор за управление /чл.171 ЗГ/, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие /чл.175 ал.2 ЗГ/, в т.ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма. Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл.172 ал.1 т.4 ЗГ/. Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия и съгласно чл.174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по смисъла на §1 т.1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни дела. Директорът на териториалното поделение осъществява ръководство и представителство на поделението, въз основа на сключения договор за управление с директора на предприятието; организира и контролира, в съответния териториален обхват на поделението, дейностите, свързани с предмета на дейност на предприятието; организира и контролира цялостната работа на поделението, стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на поделението, сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на поделението, изготвя и представя в централното управление на предприятието годишния финансов план и финансовия отчет на поделението, изготвя и утвърждава щата на поделението; възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в поделението /чл.175 ал.3 ЗГ/. С постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г.о., ГК и определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/ 2013г., I г. о., съставляващи задължителна за съдилищата практика, която се споделя и от настоящия състав на ВКС, е прието принципно, че няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба /както това е предвидено в Закона за горите/ да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност. С оглед посочените по-горе специфики в статута, структурата и управлението на държавните предприятия и териториалните поделения по ЗГ, на директорите им е предоставена възможност да сформират ръководен екип, във връзка с което те разполагат с правомощието да прекратяват трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл.328 ал.2 от КТ. По съществото на допуснатата до разглеждане касационна жалба, съставът на ВКС, намира следното: С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „главен счетоводител”, извършено със Заповед № 11/02.04.2015г. на Директора на ТП „Д. г.с.“ – [населено място], на посоченото в заповедта основание – чл.328 ал.2 КТ - е незаконно. Посочено е, че работодателят ТП „Д. г.с.“ – [населено място] е териториално поделение на държавно предприятие, което съгласно разпоредбата на чл.163 от Закона за горите представлява юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, но не е търговско дружество. Сключваният договор за управление както с директора на държавното предприятие, така и с директора на териториалното поделение, не е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, поради което специалното уволнително основание, уредено с цитираната норма, не може да намери приложение при прекратяване на трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието. Прието е още, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ е приложима единствено за търговски дружества, управлението на които има за цел постигането на конкретни стопански резултати, реализиране на задачи с посочени икономически показатели, каквито не са държавните предприятия, регламентирани в чл.163 ЗГ, нито техните териториални поделения. При констатираната липса на една от предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.2 КТ – сключен договор за управление - е направен извод за незаконност на уволнението на ищцата, респ. за основателност на исковете по чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ. Претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е уважена до размера на сумата 7 659 лв. Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Същевременно, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, материалноправният спор следва да се разреши по същество от състава на ВКС. По делото е установено, че работодателят на ищцата – Д. г.с. – [населено място] - е териториално поделение на С. държавно предприятие – [населено място]. Директорът на териториалното поделение има сключен договор за управление №ДУ -5/ 26.11.2014г. за срок от пет години с директора на държавното предприятие, в чиято структура е Д. – С.. Съгласно изясненото в отговора на правния въпрос, този договор за управление е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, тъй като от една страна, приложимият Закон за горите изрично го урежда, а от друга, защото предприятията по чл.163 ЗГ и поделенията им имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност, касаеща управлението и стопанисването на горските територии в обхвата на съответния географски район. С оглед на това, на директора на самостоятелно обособената структура – в случая ТП „Д. – С.” - е предоставена възможност да сформира ръководен екип, във връзка с което той разполага и с правомощието да прекратява трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл.328 ал.2 от КТ. Ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител” при ответника. Според представената по делото длъжностна характеристика на главния счетоводител на Териториално поделение „Д. г.ст. – С.”, същият организира финансовата дейност на поделението, осъществява вътрешния финансов контрол и счетоводство; ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина, оформянето на счетоводните документи, инвентаризациите; ръководи и взема самостоятелни решения по въпросите на икономиката в горската дейност в рамките на поделението, изготвя финансов отчет на структурата, подписва заедно с ръководителя всички документи от финансово-имуществен характер. Подчинен е пряко и отговаря пред директора на териториалното поделение; директорът и заместниците му възлагат работа, която решава самостоятелно, в кръга на компетентността си, самостоятелно планира дейността си за деня и седмицата; отговаря за състоянието на финансовата дисциплина, за достоверността на финансово-счетоводните документи и за организацията на работата на счетоводителите и касиера. Следователно, главният счетоводител на поделението, заедно с директора и неговите заместници, организират и от тяхната работа зависи планирането, насочването и успеха в управлението на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, в съответния териториален обхват на дейност на териториалното поделение. Понятието „ръководна длъжност” е изяснено в константната практика на ВКС /напр. - решение № 442/08.06.2010г. по гр. д. № 1621/2009г., III г.о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011г., ІV г.о., решение № 388/ 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика. Служители от „ръководството на предприятието” по смисъла на чл.328 ал.2 КТ вр. §1 т.3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. С решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о. на ВКС е разяснено още, че длъжността „главен счетоводител” е от ръководството на предприятието само тогава когато, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е пряко подчинен на управляващия. Съобразно установеното в случая съдържание на трудовите функции на главния счетоводител в ТП „Д. – С.”, длъжността на ищцата се включва в кръга на посочените по §1 т.3 ДР КТ ръководни длъжности, към които е приложимо специалното основание по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното, оспорената заповед № 11/02.04.2015г. на Директора на ТП „Д. г.с.“ – [населено място], с която трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.328 ал.2 КТ, е законосъобразна. Поддържаното възражение за незаконност на уволнението, поради нарушаване на нормата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, е неоснователно. По делото е безспорно установено, че заповедта е издадена и връчена на ищцата, при условията на отказ да я получи, удостоверен с подписите на свидетелите Т. А. и Д. С., на 02.04.2015г. в 14.23 ч. Безпротиворечиви са показанията на разпитаните по делото свидетели , че служителката е била на работа както на 01.04.2015г., така и на 02.04.2015г., като е напуснала работното си място след като е извикана и отказала да получи предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия й договор. Установено е също, че болничният лист, разрешаващ й отпуск поради временна нетрудоспособост, за времето от 01.04.2015г. до 05.04.2015г. е издаден на 02.04.2015г. и е представен на работодателя на същата дата в 15.08 часа, т.е. след връчването на заповедта за уволнение. Достоверността на записания в болничния лист входящ номер и час на представянето му в предприятието, се установява както от гласните, така и от писмените доказателства. С оглед на тези факти, нормата на чл.333 ал.1 т.4 КТ не е нарушена, тъй като практиката на ВКС е безпротиворечива, че специалната закрила се прилага винаги, когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя не се прилага когато работникът или служителят работи и не ползва отпуска /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа, не е съобщил на работодателя си за заболяване или за разрешен отпуск по болест и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Работникът следва да е показал ясно, че ползва отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения / в т.см. - решение № 63/ 31.03.2011г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г.о., решение № 197/09.06.2011г. по гр.д.№ 661/2010 г.,IV г.о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/ 2010г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г.о., решение №492/21.01.2013г. по гр.д. №1696/2011г., IV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая, по делото не само не е установено ползването на отпуск по болест от ищцата към момента на връчване на заповедта, но и напротив – работодателят е провел пълно доказване на факта, че не е бил уведомяван от служителката за заболяването й, че последната се е явявала на работа и е изпълнявала служебните си задължения, както и че болничният лист е представен след предприетите действия по връчване на уволнителната заповед. Съгласно чл.333 ал.7 КТ, преценката налице ли е предварителна закрила при уволнение, се извършва към момента на връчване на уволнителната заповед. Към 14,23 часа на 02.04.2015 г. на ищцата не е бил разрешен отпуск по болест, поради което тя не се е ползвала от закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Предвид всичко изложено, искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа. При този изход на делото, на ТП „Д. – С.” се дължи заплащане на направените в производството разноски, които общо са в размер на сумата 1 541.07 лв. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 39/15.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 20/2016 г. на Окръжен съд – Силистра, в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 542/ 30.11.2015г. по гр.д. № 751/ 2015г. на Районен съд – Силистра и са уважени предявените от Н. Й. П., с ЕГН – [ЕГН], срещу ТП „Д. г.с. – С.” – [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Й. П., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.7, ап.19, против ТП „Д. г.с. – С.” искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 11/02.04.2015 г.; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител”; и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода – от 03.04.2015 г. до 03.10.2015 г. в размер на сумата 7 659 лв. ОСЪЖДА Н. Й. П. да заплати на ТП „Д. г.с. - С.“ - [населено място] направените за производството разноски в размер на сумата 1 541.07 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.