Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 11.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3756/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение №2529/15.04.2015 г., постановено по гр.д. №1867/2015 г. на Софийски градски съд , ГО, 3-б състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново , с което е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед №СФ-268/12.02.2014 г. и Заповед № 840/12.02.2014 год. съответно за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Д. Д. на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ с дружеството ; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност -„ръководител отдел Базар [фирма] ,гр. София и на осн. чл. 225 ал.1 КТ дружеството е осъдено да и заплати обезщетение за оставането й без работа за периода от 14.02.2014 г. до 14.08.2014 г. , в размер на 8 342 лв. и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага съображения, че въззивният съд е направил извод за добросъвестност на ищцата като избирателно и едностранчиво е обсъдил само част от събраните по делото доказателства. В нарушение на материалния закон е приел, че формалното наличие на болничен лист е достатъчно и неопровержимо доказателство за липсата на нарушение на трудовата дисциплина и добросъвестност на служителя и е отменил дисциплинарното уволнение. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ответницата С. Д. Д. чрез адв. И. Х. оспорва основателността на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. С определение № 1075/13.11.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: „Достатъчно и неопровержимо доказателство относно добросъвестността на служителя при ползването на отпуск поради общо заболяване ли е наличието на издаден болничен лист, който в последствие е отменен и дали всички други събрани доказателства и установени факти по делото във връзка с разрешаването на отпуската не могат да оборят презумпцията за добросъвестност при ползването на отпуска и респективно да обосноват нарушение на трудовата дисциплина ?„ Прието е , че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото поради което по отношение на него е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд приема следното: Съгласно чл. 8 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите .Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Добросъвестността като общо понятие представлява етическа категория. По смисъла на чл. 8 КТ същата представлява субективното отношение на работника и служителя към определените му от закона права и задължения, съставляващи съдържанието на трудовото правоотношение, което има комплексен характер/ включва множество права и задължения както за едната , така и за другата страна в правоотношението/. Същата означава почтеното им осъществяване, реализирането им с добра воля и с обичайната грижа на добрия работник или служител и коректния и доброжелателен работодател .Законът предполага добросъвестността на страните при упражняване на правата и изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение като предвидената в чл. 8ал.2 КТ презумпция за добросъвестност е оборима.Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна . Тя се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка се формира извод дали работникът или служителят / респ. работодателят / е действал добросъвестно. С оглед на това съдът следва конкретно във всеки случай да изследва и обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на същите да направи извод относно добросъвестността на работникът или служителят / респ. работодателят / при осъществяване на едно или друго право или изпълнение на задължение. Следователно не може във всеки случай на отмяна на издаден болничен лист да се прави безусловен извод , че работникът е действал добросъвестно при упражняване правото си на отпуск поради временна нетрудоспособност. При установена недобросъвестност при упражняване на това право и при отмяна на болничния лист следва да се формира извод , че работникът или служителят е отсъствал от работа без- причинно и е действал виновно , поради което е осъществил фактическия състав на чл.187,ал.1,предл.2 КТ - „неявяване на работа”. В. това е и разбирането на съда изразено в определение №295/ 25.02.2014 г. по гр.д. № 7669/2013 г. ГК, ІІІ ГО на ВКС, на което въззивният съд се позовава. В същото е прието, че дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник, което по цитираното дело от фактическа страна е различно в сравнение с настоящия случай. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор на длъжността „ръководител отдел” , че не се е явила на работа по график за периода от 19.12.2013 г. до 01.01.2014 г. , че за същия период й е било разрешено ползването на отпуск за временна нетрудоспособност чрез издаден болничен лист, който в последствие е бил анулиран доколкото не е издаден по установения ред . При тези безспорни факти съдът е приел, че неявяването на ищцата С. Д. на работа не представлява виновно неизпълнение на трудовите й функции .Прието е, че дори и при последващо анулиране на болничния лист поради нарушение на предписаната в закона процедура по издаването му, това не рефлектира върху преценката за добросъвестността от страна на работника и служителя. Нарушенията при издаване на болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата дисциплина на работника или служителя ,ползващ разрешен отпуск по болест. Доколкото няма виновно неизпълнение на трудови задължения, не са налице и предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание – в случая дисциплинарно уволнение.Поради тези основни съображения въззивният съд е уважил предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1КТ и другите акцесорни искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба , че при постановяване на въззивното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и факти относими към въпроса за добросъвестността на служителя във връзка с ползваният от него отпуск по болест. Показанията на разпитаните по делото свидетели са възпроизведени без да се извърши съпоставка с другите събрани по делото доказателства с цел преценка на тяхната достоверност.Така по делото не е обсъдено обстоятелството, че издаденият болничен лист е за един продължителен период от време 14 дни ,който съвпада с периода на Коледните и новогодишните празници. Не е обсъдено и обстоятелството, че според представения по делото амбулаторен лист прегледа на С. Д. е извършен в 15.30 часа на 19.12.2013 г. , което се явява в противоречие с показанията на св. Н. Т., живеещ на съпружески начала с нея ,че тя се е почувствала зле през нощта на 18.12.2013 г. и прегледа е извършен рано сутринта на 19.12.2013 г. Това съществено разколебава верността на неговите показания като цяло, в това число и относно състоянието на ищцата към този момент. Показателен е и факта, че представения фискален бон за извършено заплащане на амбулаторния преглед сочи, че плащането е извършено в 11.16 часа на същата дата. Разминаването в данните относно часа на прегледа в свидетелските показания и амбулаторния лист и часа на извършеното плащане, създават основателно съмнение дали такъв преглед изобщо е бил реално осъществен. Това съмнение се подкрепя и от констатацията направена от ЛКК при обжалването на болничния лист за липса на медицинска документация при неговото издаване , което е послужило като основание и за анулирането му. Не е обсъдено и обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че по време на коледните празници ищцата е посетила магазина , в който работи на 23 или 24. 12.2013 г с цел закупуване на кухненска везна , очевидно стока не от първа необходимост и с това е нарушила предписания и по болничен лист домашен режим.Това разколебава верността на показанията на другата посочена от ищцата свидетелка К. Д. , съпруга на нейния брат , според която състоянието на Д. по същото време / 23-24 декември / е било толкова тежко, че свидетелката е била принудена да остави двете си малки деца за да й помогне в домакинството.Анализа на тези обстоятелства обосновава извод за недобросъвестност в поведението на ищцата във връзка с издаването на болничен лист и от там на недобросъвестност в изпълнение на трудовите и задължения, от което изпълнение същата се е отклонила позовавайки се на формално основание .С отмяната на издадения болничен лист отсъствието и от работа за времето от 19.12.2012 г. до 01.01.2013 г. се явява безпричинно, а данните за недобросъвестното и поведение обосновават наличието на вина. С това фактическият състав на чл. 187,ал.1,т.1,предл.3 КТ е изпълнен от обективна и субективна страна , което е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Доколкото отсъствието от работа е за повече от два последователни дни, съгл. чл.190,ал.1,т.2КТ , работодателят има правомощието да наложи най- тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Предвид на продължителността на отсъствието , както и обстоятелството, че ищцата е осъществявала ръководна длъжност , което предполага по- високо чувство за отговорност и личен пример, наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото ответницата по касация С. Д. Д. следва да заплати направените от касатора разноски , които се претендират в размер на 3520, 50 лв. адвокатско възнаграждение и 276,84 лв. платени държавни такси. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение процесуалният представител на ответницата адв. Х. е направила възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Съдът като съобрази характера на производството и определените минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за тези дела, фактическата и правна сложност на делото и положените усилия от процесуалният представител на касатора счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1431,60 лв. и 276,84 лв. разноски за държавни такси или общо разноски в размер на 1708,44 лв. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2529/15.04.2015 г., постановено по гр.д. №1867/2015 г. на Софийски градски съд , ГО, 3-б състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените С. Д. Д. от [населено място] срещу [фирма],гр. София искове за признаване за незаконно уволнението й и отмяна на Заповед №СФ-268/12.02.2014 г. и Заповед № 840/12.02.2014 год. на С. Славица Копрена –мениджър хипермаркет, съответно за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото и правоотношение с дружеството на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -„ръководител отдел Базар [фирма] ,гр. София и за присъждане на осн. чл. 225 ал.1 КТ на обезщетение за оставането й без работа за периода от 14.02.2014 г. до 14.08.2014 г. , в размер на 8 342 лв. ОСЪЖДА С. Д. Д. от [населено място] да заплати на [фирма],гр. София П. разноски в размер на 1708,44лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: