2 Р Е Ш Е Н И Е №. 154 София, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1751 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. И., представлявана от адв. Й. Д., срещу решение № 722 от 30.03.2017г. по гр.д .№ 1154/2016г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 799 от 26.01.2016г. по гр.д № 3190/2014г. на СГС, ГО, 7 състав е отхвърлен предявеният от Е. Г. И. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 8 000 лева до 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й З. В. И..
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан и тъй като е знаела, че водачът на лекия автомобил е бил неправоспособен, но се е съгласила да бъде превозвана от него, който принос е определен в размер на 90%. Сочи, че по делото не са събрани никакви доказателства, че пострадалата е пътувала без поставен колан, нито че е знаела, че водачът на автомобила е бил неправоспособен. Твърди, че не може да се приеме като ноторно известен факт, че продължителното съжителство в едно домакинство е довело до знанието на пострадалата за липсата на правоспособност на зет й. Счита за неправилен и формиран в противоречие с чл.52 ЗЗД и създадената по приложението му практика извода на въззивния съд за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в цялост.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че предвид близките родствени отношения на ищцата и водача на автомобила – лица, живеещи на съпружески начала, които имат две деца, с пострадалата – майка на ищцата, следва да се приеме, че както ищцата, така и пострадалата са били в известност, че водачът не е бил правоспособен. Счита, че на основание чл.161 ГПК и при липса на доказателства за противното, това обстоятелство следва да се счита доказано. Твърди, че ищцата е проявила безкритично поведение, като, знаейки за липсата на свидетелство за управление на МПС на лицето, с което живее, е поканила майка си да бъде превозвана от това лице. Поддържа още, че ищцата е направила изявление в наказателното производство, че няма никакви претенции към водача по повод настъпилото ПТП и смъртта на майка й. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 56 от 29.01.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която, след отмяна на решение № 799 от 26.01.2016г. по гр.д № 3190/2014г. на СГС, ГО, 7 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Г. И. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 8 000 лева до 80 000 лева, както и в частта за разноските, по материалноправните въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли частично предявения иск, е счел за основателно направеното във въззивната жалба оплакване за прекомерност на присъденото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на майка й, настъпила при процесното ПТП. След обсъждане на свидетелските показания за изключително близките и хармонични отношения с починалата и като е съобразил възрастта на ищцата, обстоятелството, че има свое семейство и че не е живяла постоянно в едно домакинство с починалата, както и че сравнително безпрепятствено е преодоляла загубата й, е счел за справедливо и съобразено с обществено-икономическите условия към периода на деликта, както и със застрахователните лимити, обезщетение в размер на 80 000 лева.
Въззивният съд е счел за основателно и направеното от ответника – въззивник възражение за съпричиняване. Въз основа на СМЕ и КСМАТЕ е приел за установено, че починалата е пътувала като пътник на предна дясна седалка в автомобила без поставен предпазен колан и макар експертизите да не дават категорично заключение, че ако е била с поставен колан, то тя не би получила травматични увреждания, които да доведат до летален изход, съобразявайки факта, че основните увреждания, довели до летален изход на пострадалата, са получени от свободното движение на тялото й в купето на автомобила при удара, е посочил, че това е било възможно поради липсата на поставен предпазен колан. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказан отрицателния факт, че пострадалата не е знаела, че водачът на лекия автомобил е бил неправоспособен. Позовал се е на представеното удостоверение в този смисъл от ОУ на МВР, както и на обстоятелството, че водачът е съпруг на дъщерята на пострадалата – ищцата по делото и че от свидетелските показания са установени изключително хармонични отношения между ищцата и пострадалата и съвместно съжителство на ищцата и нейното семейство с пострадалата за определен период от време в едно домакинство. Въз основа на това въззивният съд е приел, че пострадалата е знаела обичайни факти от живота на семейството на дъщеря си, сред които и фактите, че зет й няма свидетелство за управление на МПС и че редовно и обичайно шофира процесния лек автомобил, като е счел тези факти за доказани и предвид отказа на ищцата да отговори на допуснати към нея въпроси по реда на чл.176 ГПК. Поради това е достигнал до извод, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е поела риска да пътува в лек автомобил, шофиран от неправоспособен водач. Въззивният съд е приел, че размерът на съпричиняването от страна на пострадалата е 90% и поради това обезщетението следва да бъде намалено до размер на 8 000 лева.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание на чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 07.08.2009г. на път ІІ-82 в посока С. - К., при управление на л.а. „Опел Кадет“с рег. [рег.номер на МПС] Г. В. И. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1, чл.21 ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с участието на л.а. „Опел К.” с ДК [рег.номер на МПС] , като по непредпазливост е причинил смърт на З. В. И. – майка на ищцата, пътуваща на предната дясна седалка на автомобила.
По делото е направено от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразил се в неизползване на обезопасителен колан в качеството й на пътник в превозното средство и в безкритично отношение от нейна страна, както и от страна на ищцата, към поведението на водача, който е управлявал МПС без свидетелство за управление и в изразеното доброволно съгласие да бъдат превозвани от такъв водач.
Ответникът, чиято е тежестта да докаже твърдяното съпричиняване, не е ангажирал доказателства, че пострадалата е пътувала в автомобила, управляван от виновния водач, без поставен обезопасителен колан. По искане на ответника, направено с молба от 27.03.2015г., е допусната КСМАТЕ, но със задача да се установи дали ищцата, а не пострадалата З. И., е използвала обезопасителен колан, и е дадено заключение по този въпрос. Въззивният съд не е съобразил това обстоятелство и, ценейки заключението на експертизата, е приел за доказано, че пострадалата е пътувала без поставен колан и с това е съпричинила увреждането си.
Не са ангажирани и доказателства, че пострадалата З. И. е знаела, че виновният водач не е бил правоспособен и въпреки това се е съгласила да бъде превозвана от него, поставяйки се в риск. От събраните по делото гласни доказателства за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява, че ищцата и семейството й са поддържали близки отношения с пострадалата и са живеели в едно домакинство, но това обстоятелство само по себе си, при липса на други доказателства, не може да установи по категоричен начин, че пострадалата е знаела, че виновният водач, с когото дъщеря й е живеела на съпружески начала, не е правоспособен водач. Такъв извод не може да се направи и при условията на чл.161 ГПК, тъй като поставените на ищцата въпроси са били за установяване на други факти, свързани с нейното, а не с поведението и знанието на пострадалата за определени обстоятелства. Поради това и с оглед формираната постоянна практика, според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да бъде основан на категорични доказателства за конкретно поведение на пострадалия, се налага извод за недоказаност на направеното от ответника възражение.
При отсъствие на категорични доказателства за поведение на пострадалата, което да е допринесло за реализиране на произшествието и за настъпилия вредоносен резултат, обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от съда размер, възлизащ на 80 000 лева. Поведението на ищцата във връзка с настъпилото ПТП е без значение за размера на дължимото й се обезщетение за вредите, претърпени от смъртта на нейната майка, поради което не следва да бъде обсъждано. Евентуално изявление на ищцата, направено в наказателното производство, че не желае да ангажира гражданската отговорност на виновния водач, е без значение за основателността на предявения против ответника Гаранционен фонд иск, тъй като такова изявление не може до породи като правна последица освобождаване на фонда от отговорност. Поради това на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 72 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2011г. до окончателното плащане. Предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност и на основание чл.111, б.“б“ ЗЗД, на ищцата не следва да се присъжда законна лихва за периода пред 06.03.2011г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът дължи адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищцата адвокат в размер на по 2 840 лева за първа и втора инстанция и в размер на 2130 лева за касационната инстанция или общо за трите инстанции в размер на 7 810 лева. Следователно ответникът дължи да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗАдв. за трите инстанции /след приспадане на присъденото с потвърдената от въззивния съд част от първоинстанционното решение възнаграждение в размер на 730 лева/, в размер на още 7080 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК, както следва: разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 800 лева, от които 90 лева - заплатено възнаграждение за вещо лице и за съдебно удостоверение и 710 лева - юрисконсултско възнаграждение, разноски за въззивното производство в размер на 1 110 лева, от които 400 лева – заплатена държавна такса и 710 лева – юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Следователно ответникът има право на разноски за трите инстанции в размер общо на 2 010 лева. Тъй като с въззивното решение на ответника са присъдени разноски в размер на 4 395 лева, въззивното решение в частта, в която на ответника са присъдени разноски над 2 010 лева следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 2 880 лева, определена съобразно уважената в касационното производство част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 722 от 30.03.2017г. по гр.д .№ 1154/2016г. на Софийски апелативен съд, 10 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 799 от 26.01.2016г. по гр.д № 3190/2014г. на СГС, ГО, 7 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Г. И. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 8 000 лева до 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й З. В. И., в частта, в която е отменено решение № 799 от 26.01.2016г. по гр.д № 3190/2014г. на СГС, ГО, 7 състав за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на СРС държавна такса за разликата над 320 лева до 2 880 лева, както и в частта, в която Е. Г. И. е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за разликата над 2 010 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Л.“, [улица] да заплати на Е. Г. И., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място],[жк], бл.385 А, патер, адв. Й. Д. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 72 000 лева /седемдесет и две хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 1154/2016г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на майка й З. В. И. при ПТП, настъпило на 07.08.2009г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2011г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Л.“, [улица] да заплати на адв. Й. Д., [населено място],[жк], бл.385 А, патер, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата 7080 лева /седем хиляди и осемдесет лева/ - допълнително адвокатско възнаграждение /над присъденото с влязлата в сила част от решение № 799 от 26.01.2016г. по гр.д № 3190/2014г. на СГС, ГО, 7 състав възнаграждение в размер на 730 лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 722 от 30.03.2017г. по гр.д .№ 1154/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, в която е Е. Г. И. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски в размер на 2 010 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2 880 лева /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|