Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр.София, 27.06.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1444/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. А. А. чрез адв. Я. Д. Я. против решение от 14.05.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3265/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1646/10.12.2009 г. по въпроса за надлежната страна по материалното правоотношение по трудови спорове, възникнали между ръководител на предприятие или звено, когато договорът е сключен в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. По поставения правен проблем е дадено задължително тълкуване от Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд с тълкувателно решение от 30.03.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. В него е изяснено, че за длъжностите, които се заемат по реда на чл. 61, чл. 1 КТ се създава трудово правоотношение между съответното длъжностно лице на ръководен пост и предприятието, за което той упражнява работодателска правоспособност. Договорът се сключва между това длъжностно лице и ръководителя на висшестоящото в административно отношение юридическо лице; последният прекратява трудовото правоотношение, но не се променят страните в трудовото правоотношение и надлежен ответник по материалноправния спор при предявени искове по чл. 344 КТ, е предприятието-работодател, което е ръководило уволненото длъжностно лице. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация Българско национално радио не е изразило становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени, като съдът е приел, че работодател на ищеца – Н. А. е Регионално радио Благоевград, с която е възникнало трудовото му правоотношение за длъжността „директор”, а самият трудов договор, както и заповедта за уволнение са подписани от генералния директор на Българското национално радио при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. От това, обаче, не следва, че Българското национално радио е и надлежна страна по материалното правоотношение. Решението е съобразено с дадения в решение 1-2010 от 2012 г. на ОСГК ВКС тълкуване на чл. 61, ал. 2 КТ, която разпоредба е приложима в случая. Българското национално радио и регионалните му центрове са институции за задоволяване на обществените потребности. Според разпореденото в Закона за радиото и телевизията Българското национално радио е юридическо лице, което изготвя програмна политика в съответствие с изискванията за национален обществен оператор за радио дейност; длъжно е незабавно и безвъзмездно да предоставя при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица. Българското национално радио създава национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език . Регионалните центрове се откриват и закриват от Управителния съвет на Българското национално радио, който определя техния статут, структура и управление, съгласувано със Съвета за електронни медии. Управителния съвет на Българското национално радио утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в Българското национално радио и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им, между които са и директорите на регионалните центрове. В тези случаи, в ЗРТ изрично е разпоредено, че генералният директор на Българското национално радио сключва и прекратява трудовите договори. Следователно, в случая Регионално радио Благоевград е работодател на Н. А. и надлежна страна по материалното трудово правоотношение. При подаване на исковата молба Н. А. е предявил исковете си по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и срещу Регионално радио Благоевград, но сам е десезирал съда по отношение на този ответник и с определение от 27.09.2007 г. производството по тези искове е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. При тези данни, няма неяснота или противоречие в изложението и петитума по исковата молба, което да задължи съда да предприема действия по чл. 129 ГПК. В случая липсва пасивна материалноправна легитимация по предявените искове, което обосновава извод за тяхната неоснователност. Решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.05.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3265/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: