Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * граждански иск в наказателното производство * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

София, 12 август 2019 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА


секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 482/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. И., срещу въззивно решение № 216 от 30.05.2018г., постановено по внохд № 356/18г. по описа на САС.
В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на присъденото от въззивната инстанция обезщетение на пострадалата за претърпените от нея неимуществени вреди.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е недопустима в нейната наказателна част и следва да се остави без разглеждане. По отношение на гражданско-осъдителната част на решението намира, че размерът на уважения граждански иск е определен справедливо и е съобразен с действително претърпените неимуществени вреди от пострадалата.
Адвокат Т., упълномощен защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че по делото не е доказано на пострадалата да са били причинени необратими увреждания, както и че телесната повреда не се е отразила на обичайния й начин на живот, като не са настъпили ограничения във възможностите й за житейска реализация, поради което моли да не се уважава претенцията за неимуществени вреди в пълния й размер.
Адвокат П., упълномощен защитник на подсъдимия, поддържа изцяло становището на адв. Т..
Гражданският ищец и частен обвинител Е. З. и нейният повереник-адв. Х., редовно призовани, не се явяват.
Подсъдимият В. И. в своя защита и в последната си дума моли да се уважи жалбата и да му се намали „глобата”.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 29.11.2017г., постановена по нохд № 2821/2017г. на Софийски градски съд, подсъдимият В. Т. И. е признат за виновен в това, че на 26.02.2017 г. в [населено място], на спирката на МГТ, находяща се на кръстовището на [улица]и [улица], е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1132лв. от владението на Е. Д. З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е придружен със средна телесна повреда и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в извършване на деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Е. З.: сумата от 509 лв., обезщетение за имуществени вреди, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 1132 лв.; сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 10 000лв.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 216 от 30.05.2018г., постановено по внохд №356/2018г., Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Е. З. от 5000лв. на 10 000лв. Осъдил е подсъдимия да заплати лихва върху присъденото обезщетение, както и държавна такса. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 15-дневен преклузивен срок, от лице, притежаващо активна легитимация, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, но по съществото си е неоснователна.
На първо място, следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка и посочени някои принципни положения, имащи значение за надлежното произнасяне на настоящата инстанция по жалбата на подсъдимия.
Касационното обжалване е по отношение на въззивното решение на Софийски апелативен съд в неговата гражданско-осъдителна част. Първоинстанционната присъда, с която подсъдимият В. И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е потвърдена с въззивния съдебен акт и е влязла в сила – ТР № 5 от 21.05.2018г. на ОСНК на ВКС, по т.д. №5/17г. - т.2, изр. 3 - В случай на връщане на жалбата или протеста поради това, че страдат от друг неотстранен в законовия срок недостатък, съдебният акт влиза в сила с влизане в сила на определението за връщане на жалбата или протеста. В конкретния казус с определение № 32 от 29.03.2019г. по ч.н.д. № 179/2019г., по описа на ВКС, ІІІ н.о., е оставено в сила разпореждането от 16.10.2018 г. на съдията-докладчик по внохд № 356/2018г. на САС в частта за връщане на касационната жалба срещу наказателната част на решението.
С оглед изложените съображения, подадената от подсъдимия касационна жалба срещу въззивото решение следва да бъде разгледана само по отношение на гражданско-осъдителната му част.
Не се констатира основание за изменение на решението в гражданската му част. Настоящата инстанция не намира да е допуснато от контролираната инстанция претендираното от гражданския ищец нарушение на разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Съобразени са всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото му определяне, като са изложени съображения, които настоящият състав споделя изцяло. Гражданският иск за неимуществени вреди е доказан по основание и е уважен в справедлив размер. Претърпените от пострадалата болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по основание. При определяне на размера му не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, времевия период, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение към правилното отмерване на понесените от Е. З. неимуществени вреди и законосъобразно е изменил определения от първата инстанция размер от 5000лв. на 10 000лв. Съдът е взел предвид причинената телесна повреда, довела до няколко хирургични операции, трайното затруднение на движенията на ръката за срок повече от 30 дни, болките и страданията, които пострадалата е изпитвала, включително по време на извършените след деянието интервенции и след това.
Неоснователно е и възражението на защитата, че размерът на обезщетението следва да се редуцира, тъй като увреждането не се е отразило на обичайния й начин на живот и не са настъпили ограничения във възможностите й за житейска реализация. Пострадалата е преживяла освен множество по обем болки и страдания, няколко хирургични интервенции, допълнителни усложнения и значителен психически стрес, който също подлежи на обезщетяване. Всичко това е свързано с продължителни отрицателни емоции, като З. след инцидента е изпитвала и постоянна тревога и страх.
Като взе предвид изложеното, настоящият касационен състав също счита, че размерът на обезщетението, присъдено в полза на пострадалата Е. З. е справедливо определен и няма основание за намаляването му.
С оглед изложеното, решението на Апелативен съд – София в гражданско-осъдителната му част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 216 от 30.05.2018г., постановено по внохд № 356/2018 г. по описа на Апелативен съд-София в гражданско-осъдителната му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:


Членове: