Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * право на ползване * разпределяне на ползването * самостоятелен обект


6



5

Р Е Ш Е Н И Е

№200

С., 21.10.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2254 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. П. и И. П. П., чрез пълномощника им адвокат Д. Б., против решение № 2208 от 21.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2194 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1712/21.04.2012 г. по гр.д. № 6827/2010 г. на Районен съд-Варна, Х състав за разпределение на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *, цялото с площ от * кв.м., находящо се в [населено място], [улица] между ищците Р. А. П. и И. П. П. и ответниците С. Я. Т. и А. Т. Т. по вариант втори на приложената по делото скица, приподписана от съда.
В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил възраженията по възприетия от него вариант, при който касаторите са лишени от възможността да използват съсобствената по приращение /като построена в общото дворно място/ стопанска постройка и е ограничил правото им на собственост като не им е осигурил достъп до всички външни стени на жилищната им сграда.
Ответниците по касационната жалба С. Я. Т. и А. Т. Т. считат, че същата е неоснователна. Навели са доводи за недопустимост на иска, тъй като мнозинството от съсобствениците е взело решение за ползването на общото място, което не е вредно за вещта, както и че е уговорен начин на ползване от праводателите на страните и липсват причини от обективен характер на промяната му. Възразили са и че въпросите за собствеността и ползването на стопанската постройка са извън предмета на спора, поради което липсва допуснато от въззивния съд процесуално нарушение и съответно и противоречие с практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 156 от 12.04.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед преценка съответствието на въззивното решение с посочената практика на ВКС относно процесуалните изисквания при формиране волята на съда.
Безспорно по делото е, че ищците Р. П. и И. П. са собственици на жилищна сграда, отразена на приложената към исковата молба скица с № *, а ответниците – на жилищни сгради № * и * и съсобственици на дворното място в което са построени.
Първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда с площ * кв.м. и * кв.м. идеални части от дворното място, цялото от * кв.м., а ответниците са собственици на жилищни сгради * и * и * кв.м. идеални части от дворното място, като ищците ползват западната част на имота, а ответниците – източната и стопанската сграда в дъното на имота и между ползваните от всяка от страните площи е изградена междинна ограда. Разпределил е ползването по вариант втори от заключението на в.л. инж. Ш.Х., което е съобразено с правата на страните и фактическото ползване. Във въззивната си жалба ищците са поддържали, че разпределението следва да се извърши по вариант първи на заключението на вещото лице А., тъй като възприетия от районния съд вариант ги лишава от достъп до изградената в дъното стопанска постройка, както и до достъп до цялата фасада на имота им. В. съд е приел, че въззивниците не са установили, че стопанската постройка е ползвана съвместно от праводателите на страните. Счел е, че е спорна собствеността на стопанската постройка и тъй като в производство по чл.32, ал.2 ЗС не могат да се разрешават спорове за собственост, то следва да се отчете, че тази постройка се ползва изключително от ответниците, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, тъй като възприетия вариант отговаря най-пълно на правата на собственост и на установения начин на ползване на постройките и дава възможност въззивниците да обслужват фасадата на собствената си жилищна постройка.
Съгласно цитираната от касаторите практика на ВКС – т.4 на ППВС 7/1965 г. необсъждането на доказателства и доводи е процесуално нарушение, което когато е съществено е основание за отмяна на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а с решение № 93/6.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. на ВКС, І т.о. е дадено тълкуване, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008 г., когато въззивният съд не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения. В случаят съдът не е формирал извод, дали стопанската сграда е съсобствена или е индивидуална собственост на някоя от страните, като не е обсъдил наведените в тази насока възражения, с което е допуснал нарушение на процесуалните изисквания на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и възражения на страните. Неоснователен е доводът на С. Т. и А. Т., че въпросът за собствеността и ползването на стопанската постройка не е включен в предмета на спора. В първото съдебно заседание по делото, проведено на 6.12.2010 г., при условията на чл.143, ал.3 ГПК ищците Р. П. и И. П. са оспорили фактическото твърдение на ответниците по иска, че стопанската постройка е тяхна собственост, с което в предмета на спора е въведено и обстоятелството съсобствена ли е стопанската постройка. Следва да се отчете, че се касае до спомагателна постройка, която не е самостоятелен обект на правото на собственост, а подобрение в дворното място, поради което съдът е дължал произнасяне по разпределението на ползването й без да е необходимо изменение на предявения иск.
Неоснователни са и доводите на С. Т. и А. Т. за недопустимост на предявения иск и съответно – недопустимост на постановените решения. В касационната жалба не се оспорени приетите от въззивният съд права в съсобствеността на дворното място, поради което следва да се приеме, че ищците са собственици на * кв.м. ид.ч., а ответниците – на * кв.м. ид.ч., като понастоящем дворното място е с обща застроена и незастроена площ от площ * кв.м. Безспорно е установено и, че съществуващата в дворното място междинна ограда, за която ответниците по иска поддържат, че е поставена на мястото, където още през 1960 г. е изградена телена ограда, свързана с извършеното от праводателите на страните разпределение на ползването, лишава ищците от достъп до част от фасадата на сградата им. Това обстоятелство, както и спорът съществувал ли е уговорен начин на ползване от праводателите на страните, обуславя допустимост на иска, като съдът е компетентен да прецени дали установеният към момента на предявяване на иска начин на ползването му, поддържан от ответниците, като решение на мнозинството от съсобствениците, е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за общата вещ и с оглед на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с волята на мнозинството /решение № 71/19.04.2011 г. по гр.д. № 727/2010 г., ВКС, ІІ г.о./.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивното решение е процесуално допустимо, но по същество е неправилно. Неправилен е изводът на въззивният съд, че в производство по чл.32, ал.2 ЗС не могат да се разрешават спорове за собственост, а следва да се отчете единствено фактическото ползване. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС в производството за разпределение на ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. В случая стопанската постройка /означена на приложената към исковата молба – стр.22 от първоинстанционното дело – скица с № */ не е самостоятелен обект на вещни права, а подобрение към съсобственото дворно място и доколкото не е установено да е построена от някоя от страните /показанията на свидетеля Х. са, че постройката, като помещение за дърва, е съществувала още към 1960 г./, то достъп до нея трябва да имат всички съсобственици. При избор на вариант за разпределение на ползването следва да се отчете и характера на дворното място, което с оглед застрояването му е предназначено да обслужва съществуващите в него самостоятелни сгради и необходимостта всяка от страните да има достъп до цялата фасада на собствените им сгради, необходим за поддържането им. Поддържаното от ответниците като мнозинство от съсобствениците съществуващо разпределение и предложените от вещото лице инж.Х. първи и втори вариант /последният възприет от въззивния съд/, както и вариант втори на вещото лице инж. А. не са съобразени с предназначението на дворното място и не осигуряват такава възможност, тъй като ищците нямат достъп до част фасадата на сградата си и до стопанската постройка. Извън компетентността на мнозинството от съсобствениците е да взема решение за ползване на общата вещ, което не е съобразено с нейното предназначение, което обуславя и основателност на предявения иск. Най съответстващ на правата на страните в съсобствеността и даващ възможност за обслужване на собствените им сгради, както и достъп до стопанската постройка е вариант първи към заключението на вещото лице инж.А. /страница 104 от първоинстанционното производство/, по който следва да се разпредели ползването.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2208 от 21.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2194 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 ЗС, реалното ползване на следния недвижим имот – дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *, цялото с площ от 352 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], при граници: ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и ПИ *, между съсобствениците Р. А. П., И. П. П., двамата от [населено място], [улица] и С. Я. Т. и А. Т. Т., двамата от [населено място], [улица], по вариант първи към заключенеието на вещото лице инж. А. на страница 104 от първоинстанционното гр.д. № 6827/2010 г. на Варненския районен съд, десети състав, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение, както следва:
на Р. А. П. и И. П. П. се предоставя площ от * кв.м., защрихована в зелен цвят и
на С. Я. Т. и А. Т. Т. се предоставя площ от * кв.м., защрихована с виолетов цвят,
като граничната линия между двата дяла има следните координати в КС 1970 г.:
Х Y
1 4685809.72509638795.3596
24685805.30219638793.8134
34685797.78579638795.1130
44685796.03699638792.6326
54685794.14399638793.1491
64685793.65929638794.7372
74685792.34659638794.6212
84685791.79409638794.5745
94685791.59609638794.5573
104685787.56609638793.9479
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: