Р Е Ш Е Н И Е №25
гр.София, 22.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3985/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. от [населено място] срещу въззивното решение № VІ-148 от 18.03.2013 год. по в.гр.дело № 2116/2012 год. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, шести въззивен състав. С него е отменено решение № 144 от 09.08.2012 год. по гр.дело № 1739/2011 год. на Карнобатския районен съд и вместо това е разпределено ползването на дворно място с площ от 351 кв.м. по скица, а по нотариален акт 320 кв.м., представляващо УПИ VІІ-579 в кв.11 по ПУП-ПРЗ на [населено място], при граници на имота: изток-УПИ VІ-578; запад-УПИ VІІІ-580; север-УПИ 4126; юг- [улица], между съсобствениците, притежаващи по ½ ид.ч. от правото на собственост, както следва: ищец-И. Г. Г. и ответник-А. С. Д. съгласно скицата на вещото лице М. И. на л.63 от делото в районния съд, която е неразделна част от въззивното решение.
С определение № 410 от 21.11.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост, в зависимост от отговора на въпроса дали е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е бил сключен договор за разпределяне ползването на общия недвижим имот между ответника/сега касатор/ и праводателите на ищеца.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, с която се иска обезсилване като недопустимо на въззивното решение, а в условията на евентуалност се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че ищецът И. Г. Г. е придобил по дарение от родителите си Г. В. Г. и З. И. Г. ½ ид.ч. от УПИ VІІ-579 в кв.11 на [населено място], състоящ се от 351 кв.м. по действащия план, заедно с първия жилищен етаж от масивната двуетажна сграда, който етаж представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход, с принадлежащите към етажа и разположени в избения етаж на сградата две западни складови помещения и коридор; самостоятелен обект-гараж и западното отделение на стопанската сграда. К. и неговата съпруга са били собственици на другата половина от дворното място, както и на втория жилищен етаж от сградата, на самостоятелен гараж и на източното отделение на стопанската сграда. От нотариален акт № 95, т.І, нот.дело № 146/24.03.1971 год. е видно, че ответникът /сега касатор/ и родителите на ищеца са сключили договор за продажба на ½ ид.ч. от дворното място и взаимно са си учредили право на строеж на двуетажната жилищна сграда, като съгласно т.V от договора страните са разпределили и реалното ползване на дворното място, както следва: продавачът А. Д. да ползва източната половина, която той да огради от страната на купувачите с междинна ограда, която ще бъде поставена върху правата, разделяща двора на две равни части с посока север-юг, като само тази права и оградата се отклоняват от онова място на сградата, което е вход за стълбището за етажа на продавача, като взетата от купувачите част той ще компенсира с реална част от другата част на сградата.
Безспорно е по-нататък, че поземленият имот е с площ 349 кв.м., като съществуващата граница на ползване /вж. скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице-л.62 от делото в районния съд/, заключена между т.т.1 и 2 е материализирана с мрежа на бетонови колове в лицевата част на имота – от улицата до южната фасада на жилищната сграда, а между т.т.3 и 4 – масивен тухлен зид 0.25 м и височина 1.50 м в дъното на имота, от външното стълбище на северната фасада на жилищната сграда и продължаващ като общ зид между второстепенните сгради. Според вещото лице, общата площ, която ползва ищецът, оцветена в червено на скицата /гараж, масивна второстепенна сграда и незастроена западна част/ възлиза на 120 кв.м., а тази, която ползва ответникът/касатор/-127 кв.м., оцветена в синьо.
При тези данни, въззивният съд е приел, че наличието на договор относно ползването на незастроената част от дворното място не може да се разглежда като постигнато съгласие, тъй като е бил сключен между ответника и праводателите на ищеца, поради което последният не е обвързан от този договор относно начина на ползване на съсобствения имот. Според въззивния съд, след като ответникът ползва площ от незасторената част от дворното място със седем кв.м. в повече от ползваната от ищеца, последният има правен интерес да иска преразпределяне на ползването с цел изравняване на площите, което да е адекватно на правата на страните.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното въззивно решение е допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон.
Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 ЗС е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимост от намеса на съда за разрешаване на възникналия правен спор. Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване, е по съществото на материалноправния спор, а не по допустимостта на иска по чл.32, ал.2 ЗС.
Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./. Изброените примерно промени в обстоятелствата правят извършеното от съсобствениците реално разпределение несъответстващо на новото фактическо положение.
Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика.
Предвид на това, обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства е установено, че страните притежават по ½ идеална част от правото на собственост върху дворното място с площ 349 кв.м., в което е построена двуфамилна двуетажна жилищна сграда, от която първия етаж е собственост на ищеца, а втория-на ответника/сега касатор/, като страните притежават и складови помещения в избения етаж, а така също самостоятелни гаражи и второстепенни постройки. Установено е, че ищецът ползва западната част, а ответникът/касатор/ източната част от дворното място, като границата на ползване е материализирана на място с мрежа на бетонови колове в лицевата част на имота-от улицата до южната фасада на жилищната сграда, а в дъното на имота-с масивен тухлен зид 0.25 м и височина 1.50 м, от външното стълбище на северната фасада на жилищната сграда и продължаващ като общ зид между второстепенните сгради. Това разпределение на ползването е било осъществено още през 1971 год., съобразно подробното описание в нотариален акт № 95, т.І, нот.дело № 146 от 24.03.1971 год. и не е било променяно.
Следователно, не е настъпила промяна в съществените обстоятелства, при които е било извършено разпределението на реалното ползване с договора от 24.03.1971 год. Ето защо, прехвърлянето на притежаваната от Г. В. Г. и З. И. Г. ½ идеална част от УПИ VІІ-579 в кв.11, заедно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда и принадлежащите към него складови помещения, гаража и западното отделение на стопанската сграда, в полза на сина им/сега ищец/ И. Г. Г., извършено с договора за дарение, предмет на нотариален акт № 20, т.ІV, рег.№ 1781, нот.дело № 311/2011 год., не съставлява основание за преразпределяне на ползването. Искът по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен и след отмяната на въззивното решение, с което е бил уважен, следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода от делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 380 лева/адвокатско възнаграждение-150 лв., депозит за вещо лице-150 лева и държавна такса за касационното обжалване – 80 лв./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № VІ-148 от 18.03.2013 год. по в.гр.дело № 2116/2012 год. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, шести въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Г. срещу А. С. Д. иск за разпределение ползването на дворно място с площ 351 кв.м. по скица, а по нотариален акт 320 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-579 в кв.11 по ПУП-ПРЗ на [населено място], при граница на имота: изток-УПИ VІ-578; запад-УПИ VІІІ-580; север-УПИ 4126 и юг- [улица].
Осъжда И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на А. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по делото за всички инстанции в размер на 380/триста и осемдесет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |