2 гр. д. № 364/2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 1 София, 15.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 364/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С. С. Х., чрез процесуалния си представител адв. А. Ж., е подал касационна жалба против решение № 168/09.11.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 190/27.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1527/2015 г. по описа на Районен съд – Силистра. Доводите са за необоснованост и незаконосъобразност. С определение № 411 от 06.07.2017 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса разпореждането с идеални части на недвижими имоти, придобити на основание наследяване и земеделска реституция, когато изчерпват наследството, представлява ли договор за продажба на наследство. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че наследодателя Н. К. В. е починал през 1969 г. и е оставил за наследници шест дъщери. С решение от 02.07.1999 г. в полза на наследниците на общия наследодател са възстановени пет земеделски имота в землището на [населено място], [община], с идентификатори и площ както следва: нива № 00895.28.54 с площ от 13003 кв. м.; нива с № 00895.107.2 с площ от 14004 кв. м.; поземлен имот № 00895.116.141 с площ от 1179 кв. м.; поземлен имот № 00895.120.20 с площ от 5003 кв. м. и поземлен имот № 00895.1.632 с площ от 2419 кв. м. В исковата молба ищците твърдят, че при откриване на наследството на наследодателя през 1969 г. той не е оставил такова, тъй като не е притежавал имоти, права или вземания. През 2015 г. ответницата М. Н. Н., дъщеря на общия наследодател, се е разпоредила с 1/4 ид. ч. от възстановените земеделски земи в полза на ответника С. С. Х., за което е сключен писмен договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите. Искането за прогласяване нищожността на договора съдът е намерил за основателно. След като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че М. Н. е изразила воля да се разпореди с идеална част от земеделските имоти чрез продажба, тъй като спешно се е нуждаела от парични средства поради здравословни проблеми. Анализирал е и съдържанието на пълномощното, с което Н. е упълномощила К. К. да сключи договор за продажба на наследство и декларацията към него, от съдържанието на които е формирал извод, че волята на продавачката е била да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от конкретни имоти срещу определена цена. От това е направил извод, че сключеният договор за продажба на наследство прикрива договор за продажба на идеална част от процесните имоти. След като е прогласил нищожността на договора е допуснал извършването на делбата на придобитите по наследяване и реституция имоти между наследниците на В. Ж. Ж., М. Н., С. П. и Н. Ж. при квоти по 3/15 ид. ч. и И. С., Т. С. и С. А. при квоти по 1/15 ид. ч., определени по правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН. По въпросът, по който е допусната касационна проверка, настоящия състав намира, че е решен в противоречие със задължителната практика, израз на която е т. 3 на ТР № 72/1985 на ОСГК на ВКС, в която е прието, че когато имуществото, с което наследникът се е разпоредил, изчерпва наследството, то договорът за продажба е такъв за продажба на наследство. В случая няма спор между страните за това, че новооткритото наследство, останало от Н. В., се изчерпва с реституираните на наследниците му земеделски земи. На основание наследяване от баща си М. Н. е придобила 1/6 ид. ч. от него и тази част изчерпва придобитото от нея по наследяване. През 2011 г. е починала сестра й Н. Н., която е оставила за наследници своите сестри. На това основание М. е придобила още 1/30 ид. ч. от същите земи. От съдържанието на договора за продажба на наследство, сключен от М. Н., се установява, че тя е изразила воля да се разпореди с придобитата част от земеделските земи по наследяване от баща й. Имуществото, с което тя се е разпоредила до 1/6 ид. ч. изчерпва наследството, което е получила от баща си, поради което до този размер договорът е валиден и е породил транслативен ефект. Разпореждането с разликата над 1/6 и. ч. до 1/5 ид. ч. от описаните имоти, т. е. с 1/30 ид. ч., които е придобита по наследяване от починалата нейна сестра Н. Н. не е породило вещнопрехвърлително действие, тъй като по отношение на тази част не е изразена воля за разпореждане чрез договор за продажба на наследство. В тази част крайният извод на съда за нищожност на договора съответства на данните по делото. Разпореждането с разликата над 1/5 до 1/4 ид. ч., която М. Н. счита, че е придобила след смъртта на сестра си Д. Н. не е породило действие също поради липса на формирана и изразена воля за разпореждане чрез продажба на наследство. Транслативният ефект не е могъл да настъпи и поради това, че праводателката не е била собственик на тази част от имота на основание наследяване, поради направеното разпореждането от Д. Н. с него със завещание в полза на Ж. Ж.. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. На основание чл. 291 ГПК по този иск ще бъде постановено друго, с което искът за обявяване за нищожен договорът за продажба сключен между М. Н. и С. Х. за продажба на наследство до размер на 1/6 ид. ч. ще бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на иск по чл. 26 ЗЗД, който е обуславящ по отношение на иска за делба на съсобствените имоти, решението в останалата част следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като в производството по делба следва да участва и приобретателят на 1/6 ид. ч. от имота С. Х.. При определяне правата на съделителите съдът следва да съобрази обема права, които е придобил на основание договорът за продажба за наследство придобитото по наследяване от наследодателя В.. Следва да се съобрази и това, че след смъртта на Н. Н. през 2011 г., нейният дял от земеделските земи, който е бил в размер на 1/6 ид. ч. е наследен от останалите й пет сестри, които са придобили по 1/30 ид. ч. от него. При постановяване на въззивното решение съдът следва да присъди и направените разноски за касационното производство при съобразяване правилото на чл. 87 ГПК. Неправилните изводи относно валидността на договора за продажба на наследство са обосновали и изводите относно това между кои страни и при какви права следва да се допусне делбата. Неправилното прилагане на закона и необосноваността на решението са основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Поради това, че следва да се вземе предвид отхвърлянето на иска по чл. 26 ЗЗД в частта, с която е извършено разпореждане с наследството останало от наследодателя В., при произнасяне по иска за делба, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане по иска за делба. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 168/09.11.2016 г. по гр. д. № 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 190/27.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1527/2015 г. по описа на Районен съд – Силистра в частта, с която е прогласен за нищожен сключения между С. С. Х. и М. Н. Н. писмен договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите - акт № 26, том III, рег. № 2879/23.04.2015 г. по регистъра на нотариус с рег. № 307 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място], с вх. № 2391/23.04.2015г., акт № 135, том V, в частта с която М. Н. Н. продава на С. С. Х. разликата над 1/6 ид. ч. до 1/4 ид. ч. от общата наследствена маса от наследството, останало от баща й Н. К. В. като съвкупност от права и задължения, възникнали до деня на откриване на наследството и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск за прогласяване на нищожност на описания договор до размер на 1/6 ид. ч. от общата наследствена маса от наследството, останало от баща й Н. К. В.. ПОТВЪРЖДАВА решението на въззивния съд в частта, с която е уважен иска за прогласяване нищожността на договора за продажба на наследство, описа по-горе, за разликата над 1/6 ид. ч. до 1/4 ид. ч. ОТМЕНЯВА решение № 168/09.11.2016 г. по гр. д. № 224/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 190/27.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1527/2015 г. по описа на Районен съд – Силистра в частта, с която е допуснато да се извърши делба на нива № 00895.28.54 с площ от 13003 кв. м.; нива с № 00895.107.2 с площ от 14004 кв. м.; поземлен имот № 00895.116.141 с площ от 1179 кв. м.; поземлен имот № 00895.120.20 с площ от 5003 кв. м. и поземлен имот № 00895.1.632 с площ от 2419 кв. м. между наследниците на В. Ж. Ж., М. Н., С. П. и Н. Ж. при квоти по 3/15 ид. ч. и И. С., Т. С. и С. А. при квоти по 1/15 ид. ч. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Силистренски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: