Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 09.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1625/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 271 от 30.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2547/ 4.12.2013 г. по гр.д.№ 2773/2013 г. на Варненски окръжен съд. С обжалваното решение по спор между съсобствениците е прието за установено, че ищците П. К. П., Я. Д. Р. и Р. Д. С. са собственици на 24,50/ 208 ид.ч. от едно дворно място в [населено място], съставляващо ПИ № 10135.1501.812 и ПИ № 10135.1501.813, идентично с УПИ ХІ-2.17 в кв.317 по плана на [населено място], 9-ти микрорайон. Решението е обжалвано от Г. Г. С., според която спорът за собствеността на имота е решен с влязло в сила решение от 19.02.1962 г. по гр..№ 972/61 г., постановено между праводателите на страните, които са участници в настоящото дело. Във връзка с този довод е поставен въпросът за допустимостта на въззивното решение, по който е допуснато и разглеждане на касационната жалба по реда на т.1 от ТР №1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Първоначален собственик на имота е бил С. х.Х. Д., който го получил през 1931 г. като бездомник. Имотът се е състоял от дворно място от 208 кв.м., една жилищна сграда на 79,50 кв.м. и втора жилищна сграда на два етажа. През 1956г. наследниците на С. х.Х. продават първата жилищната сграда, ведно със 134,50 ид.ч. от дворното място на И. К. Р., на Н. и Л. К. продават втория етаж и ½ ид.ч. от дворното място, а през 1957 г. / последно/ продават на Н. Ж. и М. Ж. първия етаж от другата страда с ¼ ид.ч.от дворното място. Н. Ж. и М. Ж. са продали имота на Д. П. / с правоприемници ищците по настоящото дело и на П. К. Ж., също ищца по делото. В мотивите към решението от 19.02.1962 г. е посочено, че за третите по ред купувачи- Н. Ж. и М. Ж., респ.за техните правопремници Д. П. и П. К. Ж. не е останала свободна част от дворното място, която да са могли да придобият при закупуване на първия етаж от сградата. Първото възражение на ответниците по настоящото дело е било за недопустимост на предявения установителен иск за собственост, предвид влязлото в сила решение от 19.02.1962 г. Въззивният съд е отхвърлил довода по съображения, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на това решение, а в него няма произнасяне относно правата на собственост на праводателите на ищците, докато констатациите в мотивите към решението не са обхванати от спорния предмет. Въззивният съд приема, че по гр.д. № 972 / 1961 г. предмет на спора е било правото на собственост на тогавашните ищци Н. и Л. К., докато по настоящото дело предмет на спора е размерът на идеалните части от имота на ищците П. К. П., Я. Д. Р. и Р. Д. С.- наследници на Д. С., закупил имота от първоначалните купувачи Н. Ж. и М. Ж.. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в посочената част, с която е отхвърлено възражението за присъдено нещо, решението на въззивния съд е в противоречие с чл.299 във вр. с чл.298, ал.1 и 2 ГПК. По делото е безспорно, че ищците са наследници на Д. П., поради което ако делата съвпадат по своя предмет, те биха били обвързани от влязлото в сила решение от 19.02.1962 г., тъй като и по отношение на другите страни, или на техните правоприемници има пълен идентитет. Предметът на делото се определя от основанието и петитума на иска, а основанието на иска са онези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, на което се търси съдебна защита, със съответната правна квалификация, дадена от съда. Когато предмет на иска е установяване на размера на идеалната част, която един от съсобствениците притежава в съсобствения имот, белезите с които той индивидуализира спорното право произтичат от всички онези факти, които пораждат състоянието на съсобственост, включително и кои лица са съсобственици и какви са техните дялове. Тези въпроси не могат да бъдат разрешени по различен начин, а ако това е станало, решенията са противоречиви и е налице основание за отмяна на неправилното от тях. По изложените съображения следва да се приеме, че възникването на съсобственост върху процесния имот, отделните разпоредителни сделки с части от него и правата, придобити от съсобствениците са включени в предмета на делото за установяване размера на идеалната част на един от съсобствениците и разрешаването на този спор със сила на пресъдено нещо препятства повторното му разглеждане, макар искът да е предявен от друг от съсобствениците за установяване размера на неговата идеална част. Конкретно по делото от 1961 г. е установено със сила на пресъдено нещо, както че ищците притежават дял от 73, 50 кв.м. ид.части, така и че И. К. е закупил 134, 50 кв.м, а ответниците Д. С. и П. К., които са последните по ред купувачи, не са придобили никаква идеална част от дворното място по силата на принципа, че никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава. След постановяване на това решение не са настъпили нови факти и обстоятелства, освен частното правоприемство и наследяване на страната на отделните участници в делото, което да изисква пререшаване на спора. Същевременно не може да се твърди, че с решението от 1962 г. съдът се е произнесъл по други преюдициални правоотношения между страните, спрямо които с решението не се формира сила на пресъдено нещо. Доколкото по настоящото дело, въз основа на същите нотариални актове за отделните разпоредителни сделки, чрез които се е формирала съсобствеността върху дворното място, искът е уважен по доводи на ищците, че придобитите от друг съсобственик идеални части са в по-малък размер / което води до участие в съсобствеността на наследодателя на ищците/, тези възражения са преклудирани с решението от 1962 г., тъй като са били на разположение и на техния праводател, но не са направени при разглеждане на делото. Съгласно решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. В настоящия случай е налице обратната хипотеза- права, които са отречени при първото разглеждане на спора, са заявени с нова искова молба, но разрешението е същото, което е допълнителен аргумент за недопустимост на решението. По делото касаторката Г. Г. С. е противопоставила и възражение за придобиване от нея по давност на идеалната част от имота, предмет на исковата молба, но предвид установената недопустимост на предявения иск, по същото не се дължи произнасяне. По изложените съображения следва да се приеме, че влязлото в сила решение от 1962 г. обвързва страните по настоящото дело и поради идентичност на предмета на спорното право второто дело, както и постановеното по него решение са недопустими. На основание чл. 293, ал.4 във вр.с чл.270, ал.3 ГПК решението на въззивния съд следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 2547/ 4.12. 2013 г. по гр.д.№ 2773/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прието по отношение на Г. Г. С., К. И. К. и Г. И. К., че ищците П. К. П., Я. Д. Р. и Р. Д. С. са собственици на 24,50/ 208 ид.ч. от дворно място в [населено място], съставляващо ПИ № 10135.1501.812 и ПИ № 10135.1501.813, идентично с УПИ ХІ-2.17 в кв.317 по плана на [населено място], 9-ти микрорайон. Прекратява производството по делото в тази част. Осъжда П. К. П., Я. Д. Р. и Р. Д. С. от [населено място], [улица], вх.А, ет. 1 да заплатят на Г. Г. С. разноски по делото за производството пред Върховния касационен съд в размер на 855 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: