5 Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 14.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2648/2017 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от В. С. З., чрез адв. Д. Г., молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 28. 11. 2014 г. по гр. д. № 14915/2013 г. на Софийски градски съд, IV Д състав. Твърди се, че молителят е бил лишен от възможността да участва по делото лично или чрез процесуален представител, тъй като е бил призован нередовно за насроченото пред районния съд за 13. 06. 2007 г. заседание (изпратената до него призовка била е получена от „съпруга“, каквато към този момент той не е имал, и не му е била предадена), а за следващите заседания незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Твърди се, че в случай, че съдът в продължение на един месец не е могъл да призове молителя-ответник по иска на постоянния му адрес, то е следвало да приложи чл. 50 ГПК (отм.) - да го призове чрез Държавен вестник и да му назначи особен представител. Твърди се, че молителят не бил призован редовно както в първата ин станция, така и при двукратното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Ответницата по молбата за отмяна С. Н. Д., чрез адв. Л. П., изразява становище за основателност на същата, заради допуснати съществени процесуални нарушения, лишили от възможност молителя да участва в производството по делото. Ответницата по молбата за отмяна Е. Д. Г., чрез адв. Н. Р., изразява становище за неоснователността й. Поддържа се, че на първите две заседания пред районния съд не е даден ход на делото заради нередовно призоваване на страни, включително и на молителя В. З.. За насроченото на 27. 06. 2007 г. същият е бил призован редовно, чрез връчване на призовката на лицето М. К., на адрес [населено място], [улица], което се е задължило се да му я предаде. Към онзи момент М. К. не е била съпруга, но е била от „домашните“ на молителя, а на 12. 05. 2012 г. двамата сключили и граждански брак. Съобщение за постановеното първоинстанционно решение и възможността му за обжалване било връчено редовно на молителя, чрез брат му, на същия адрес. Лично молителят бил уведомен на 8. 12. 2000 г. за подадена въззивна жалба. На 17. 02. 2012 г., чрез бащата на молителя, му е връчено съобщение за постановеното въззивно решение. Останалите ответници по молбата не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 150 от 13. 07. 2017 г. по гр. д. № 2648/2017 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, исковото производство е имало за предмет предявени от Е. Д. Г. против В. С. З., П. Г. М., Р. Д. М., А. Д. С., Й. Г. Д. и С. Н. Д. искове с правни основания: чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на упълномощителна сделка, с която С. Н. Г. упълномощава В. С. З. да извършва всякакви разпоредителни сделки с притежавани от упълномощителката недвижими имоти, чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за учредявяне на ипотека от 21. 11. 2003 г., сключен с н.а. № 147/2003 г., чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за продажба на наследство от 22. 11. 2003 г., чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот от 1. 09. 2004 г., сключен с н.а. № 20/2004 г., чл. 108 ЗС – за установяване собствеността и предаване владението върху дворно място и едноетажна вила в [населено място], в.з. „С.-Д. 2 ч.“, чл. 108 ЗС – за установяване собствеността и предаване на владението върху апартамент в [населено място]. Исковете са уважени. В производството пред районния съд първото по делото заседание е било насрочено за 7. 03. 2007 г. За същото молителят е бил призован нередовно на адрес [населено място], [улица]. Ход на делото не е даден и заседанието е отложено за 9. 05. 2007 г., за когато молителят отново е бил нередовно призован и делото е отложено за 27. 06. 2007 г. След представено удостоверение от СДП, сектор „Български документи за самоличност“, съдът е разпоредил В. З. да бъде призован на вписания постоянен и настоящ адрес – [населено място], [улица]. За насроченото за 27. 06. 2007 г. изпратената до В. З. призовка е била връчена на 13. 06. 2007 г. на М. К., пълнолетно лице от домашните, задължило се да му я предаде. От справка от НБД „Население“ от 29. 09. 2014 г. е видно, че към издаването й В. З. е бил женен за М. З., граждански брак сключен на 12. 05. 2012 г. В проведеното на 27. 06. 2007 г. заседание съдът е приел В. З. за редовно призован и е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) за следващите заседания. Изпратени са две съобщения до В. З. за постановеното първоинстанционно решение и възможността за обжалването му, на същия адрес - Б., [улица]. Едното е получено лично от него на 8. 12. 2010 г., а другото – получено от брат му Ж. З., задължил се да му го предаде, на 19. 11. 2009 г. В. З. е получил лично, на 8. 12. 2010 г., и препис от подадената от Е. Д. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция (СГС) изпратената за насроченото за 7. 12. 2011 г. заседание призовка до В. З. е върната невръчена, с отбелязване на призовкаря, според което лицето за неопределено време е в чужбина. В изисканата от съда справка от НБД „Население“ от 16. 05. 2011 г. е посочено, че лицето има постоянен адрес в Б., [улица], но от 29. 02. 2008 г. настоящият адрес е в Германия. За насроченото за 7. 12. 2011 г. заседание съдът е приел редовно призоваване на молителя, на осн. чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.), съотв. чл. 41, ал. 1 ГПК. На същото основание е прието за редовно връчено и съобщението за постановеното въззивно решение, както и съобщението за подадената касационна жалба и възможността за отговор (изпратените съобщения са се връщали в цялост, с отбелязване, че лицето е извън страната за неопределено време. При първото разглеждане на делото от касационната инстанция производство В. З. е бил призован редовно чрез публикация в ДВ, бр. 67/30. 07. 2013 г. При второто разглеждане на делото от СГС изпращаните до В. З. призовки и съобщения са връщани в цялост, с отбелязване, че лицето е в чужбина за неопределено време. В изисканата от съда актуална справка от НБД „Население“ от 29. 09. 2014 г. е посочено, че същият е в Германия от 29. 02. 2008 г., където му е и настоящият адрес. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.) и е приел за редовно връчени изпратени до същия призовки за насроченото заседание, съобщението за постановеното въззивно решение и възможността за обжалването му, касационната жалба и съобщението за възможността за отговор на същата. При второто разглеждане на делото от ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение от 288 ГПК. От изложеното е видно, че призоваването на ответника В. З. за насрочените пред първоинстанционния съд, пред въззивната инстанция (при първото и второто разглеждане на делото), пред ВКС (при първото разглеждане на делото) съдебни заседания, както и връчването на съдебни книжа (съобщения за постановените първоинстанционно и две въззивни решения, преписи от подадените касационни жалби и съобщения за възможността за отговор и др.) е било редовно. Съдебните състави законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. чл. 46 ал. 1 и ал. 2, пр. 1 ГПК (отм.) – приели са за редовно връчени на ответника по иска призовки и съобщения, изпратени до вписания му настоящ адрес и получени или лично от него, срещу подпис, или от пълнолетно лице от домашните му, съгласило се да му ги предаде. Законосъобразно е прилагана и разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Законосъобразно е прилагана и разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал.2 ГПК (отм.) – ответникът по иска В. З. е бил призоваван редовно на адреса в [населено място], [улица], както лично, срещу подпис, така и по реда на чл. 46, ал. 2, п. 1 ГПК; в хода на производството се е преместил да живее в чужбина, което е удостоверено от вписването на призовкаря и от справки от НБД „Население“; не е уведомил съда за променения си адрес и справката не е съдържала данни за същия. Действията на първоинстанционния, въззивния и касационния съд по призоваване на молителя и връчване на съобщения и книжа по делото са съобразени изцяло с изискванията на процесуалния закон, действащ към извършването им. Няма нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата за отмяна не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. З. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 28. 11. 2014 г. по гр. д. № 14915/2013 г. на Софийски градски съд, IV Д състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: