О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 29.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3752/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. В. С. - от [населено място] срещу Определение № 543 от 07.08.2014 г. по ч.т.д.№ 481/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №1873 от 14.05.2014 г. по т.д. № 322/ 2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по иска на М. В. С. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] по чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на решенията, взети с Протокол от заседание на Съвета на директорите на [фирма] с дата 13.12.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по въпроса: как се осъществява защитата срещу нищожни решения на съвета на директорите, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Обосновава, че съгласно т.1 и т.2 на ТР №1 от 06. 12.2002 г. на ВКС, ОСГК липсващите (невзети) решения на органите на дружеството, са нищожни, която нищожност може да се установи чрез иск по чл. 124 ал. 1 т. 1 или т. 4 ГПК, ако решението не подлежи на вписване в ТР, а ако подлежи на вписване - след инцидентно произнасяне по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), съотв. чл. 537 ал. 2 ГПК за установяване несъществуване на вписано обстоятелство; в който смисъл са и Р.№ 87/02.08.2013 г. по т.д.№ 68/2012 г. на ВКС, І т.о. и Р.№35/20.04.2010 г. по т.д.№546/2009 г. на ВКС, І т.о. - основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. По въпроса: може ли акционер да оспорва пред ОС на АД липсващи, невзети решения на СД и ОС има ли право да ги прогласява за нищожни, респ. да ги отменя, когато такава възможност не е предвидена в устава, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че неправилно съдът е аргументирал извода си с чл. 29 ал. 1 от Устава на [фирма], разпоредба, идентична с чл. 223 ал. 1 изр. 2 ТЗ, каквато възможност не е предвидена.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че първият въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика, тъй като ищецът няма правен интерес от предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, а по втория въпрос възразява, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес от иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от акционер срещу АД за прогласяване за нищожни, като невзети, решенията на СД от заседание на 13.12.2010 г. Съдът е изложил, че съгласно чл. 29 ал. 1 от Устава на [фирма], действащ към датата на заседанието на СД, както и на основание чл. 223 ал. 1 ТЗ, акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи 5% от капитала на АД, могат да отправят искане за свикване на ОС с искане за отмяна на взетите от СД решения - ищецът е могъл да отправи искане за свикване и при евентуално неблагоприятно решение - да иска отмяната му по чл. 74 ТЗ. По съображения, че съществуването на посочения ред за защита пред друг орган на АД, изключва допустимостта на иска, тъй като липсва правен интерес у ищеца от предявения установителен иск за нищожност, определението за прекратяване производството по делото е потвърдено.
Релевантният по делото въпрос за допустимостта на иск по чл. 124 ал. 1 ГПК с предмет установяване на твърдяна нищожност на решения на СД на акционерно дружество, като невзети, е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на орган, различен от Общото събрание на търговско дружество, което решение засяга права на акционер, може да се установи по иск, предявен на основание чл. 71 от ТЗ, във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК от акционер, когато има правен интерес от търсената защита. По въпроса за правния интерес на ищеца, като акционер, който подлежи на изследване за установяване доколко атакуваните решения накърняват членствените му права, като акционер, е създадена от ВКС практика, която е в смисъл, че правен интерес за иска по чл. 124 ал. 1 ГПК е налице, когато органите на дружеството с действията си нарушават законово регламентирани членствени права на акционера или изобщо отричат правото му на членство. В Р.№202/22.12.2010 г. по т.д.№ 764/09 г. на ІІ т.о. и Опр. №77/23.01.2013г. по ч.т.д.№739/ 2012 г. на ВКС, І т.о. е прието, че правният интерес за ищеца е основан на преценка дали ако се признае за нищожно взетото от СД решение, силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще породи правни последици за ищеца и дали ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него акционерни права. В посоченото Р. № 202/22.12.2010г. по т.д. №764/09 г. на ІІ т.о., за да направи преценка относно допустимостта на иска и правния интерес, ВКС е аргументирал, че взетото от СД нищожно решение само по себе си не засяга акционерните права на ищеца и не ги уврежда, че с оглед данните по делото дори да се признае за нищожно взетото от СД решение, силата на пресъдено нещо на съдебното решение по предявения иск няма да породи правни последици в отношенията между страните и няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. В Р.№75/31.05.2010 г. по т.д.№538/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с оглед изискването за правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, е обосновано, че такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават членствени права на ищеца или отричат правото му на членство, като твърденията на ищеца сочат на извършени от управителните органи действия, с които е отречено правото на членство на ищеца и качеството акционер. В Р.№20/14.02.2010 г. по т.д.№839/2010 на ВКС, ІІ т.о. въз основа на поддържаните от ищеца обстоятелства е прието, че е налице правен интерес от търсената с установителния иск защита - отричането от ответника на правата му като акционер. В Опр.№78/ 30.01.2012 г. по ч.т.д.№ 847/ на ВКС, І т.о. конкретно е посочено, че с решения за свикване на ОС, за търсене отговорност на определени лица, за разпределение на функциите между членовете на СД не се засягат членствените права на ищеца и той няма правен интерес.
По този въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Взетите от СД решения: за определяне нов изпълнителен директор, за вътрешно разпределение на функциите между членовете на СД и за свикване на извънредно ОС не засягат правата на ищеца, като акционер, с оглед характера им тези решения не могат да рефлектират върху членственото правоотношение на ищеца и притежаваните от него права. Съдебното решение, с което евентуално биха се признали взетите решения за нищожни, няма да разпростре сила на пресъдено нещо върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Затова ищецът няма правен интерес от предявения иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, който иск е недопустим.
С оглед изложеното, въззивното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, следва да се потвърди.
По втория въпрос: може ли да се отменят от ОС на АД порочните (липсващи, невзети) решения на СД и ОС има ли право да ги прогласява за нищожни, респ. да ги отменя, когато такава възможност не е предвидена в устава, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, обосновавано с довода, че неправилно съдът е аргументирал извода си с чл. 29 ал. 1 от Устава, разпоредба, идентична с чл. 223 ал. 1 изр. 2 ТЗ. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт. Отговорът на въпроса е обусловен от тълкуването от съда на съдържанието на устава на АД относно защитата при порочни решения на СД и оплакването за неправилното му решаване е оплакване за неправилност, а не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 543 от 07.08.2014 г. по ч.т.д.№ 481/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |