1 Р Е Ш Е Н И Е № 36 Гр. София, 16 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора П. Маринова като разгледа докладваното от съдия Атанасова наказателно дело № 1645/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на адв. П. С. – служебен защитник на подс. М. М. Р. и адв. М. Г. – служебен защитник на подс. В. К. А. против решение № 312/19. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 679/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, втори състав. В жалбата на адв. С. са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Според защитника долустоящите инстанции са обсъждали единствено отегчаващите обстоятелства и са игнорирали смекчаващите такива и по-специално добрите характеристични данни на подсъдимия. Изразено е несъгласие с изводите, че подходящо наказание е доживотния затвор, като се поддържа, че извършеното престъпление не може да бъде квалифицирано като изключително тежко по смисъла на чл. 38 А от НК, а данните за личността на М. Р., независимо от предходните му осъждания, не разкриват невъзможност за превъзпитание. Поддържа се искане съдебният акт да бъде изменен в санкционната му част, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода. В жалбата на адв. Г. се сочи, че наказанието на подс. А. е явно несправедливо, тъй като при индивидуализацията му не са отчетени редица смекчаващи обстоятелства, с оглед на които вместо доживотен затвор е следвало да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като алтернатива, в случай, че не бъде възприета тезата за наличие на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, се прави искане въззивното решение да бъде изменено, като на А. бъде наложено наказание лишаване от свобода, индивидуализирано по реда на чл. 58 А, ал. 1 от НК. В съдебно заседание служебният защитник на подс. Р. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира на Р. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК. Служебният защитник на подс. А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира на А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, а ако не бъде възприета тази теза, санкцията да бъде индивидуализирана по реда на чл. 58 А, ал. 1 от НК. Подсъдимите не изразяват лично становище относно основателността на касационните жалби и справедливостта на наложените им наказания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, а наложените наказания са справедливи. Акцентира върху изключително високата лична обществена опасност на подсъдимите и върху особената жестокост и бруталност, с която е извършено престъплението, поради което се солидаризира с изводите за наличие на предпоставките на чл. 38 А, ал. 2 от НК. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 16/12. 05. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 129/2015 год., Окръжният съд – гр. Враца е признал подсъдимите М. М. Р. В. К. А. за виновни в това, че на 17. 04. 2014 год. в [населено място], /община/ за времето от 00,30 ч. до 03,00 ч. в съучастие като извършители отнели от владението на М. И. П. чужди движими вещи на обща стойност 283,53 лева, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийство на М. П., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 вр. чл. 58 А, ал. 2 и ал. 3 от НК е наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, като ги е оправдал по обвинението за отнемане на вещи без стойност. На основание чл. 25, ал. 1 вр чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. Р. най-тежкото наказание измежду определените му по н. о. х. д. № 91/2014г. на РС Оряхово, н. о. х. д. № 181/2014г. на РС Оряхово, н. о. х. д. № 235/2014г. на РС Козлодуй, н. о. х. д. № 252/2014г. на РС Козлодуй и по настоящото дело в размер на двадасет години, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор и е приспаднал изтърпяното наказание от осем месеца лишаване от свобода по включените в съвкупността присъди, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по настоящото дело. На основание чл. 25, ал. 1 вр чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подс. А. най-тежкото наказание измежду определените му по н. о. х. д. № 252/2014г. на РС Козлодуй и по настоящото дело в размер на двадесет години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор и е приспаднал изтърпяната част от наказанието по н. о. х. д. № 252/2014г., както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по настоящото дело. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен от Софийски апелативен съд по въззивни жалби на подсъдимите и техните защитници и с решение № 312/19. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 679/2015 год., е потвърден. Касационните жалби са неоснователни. Предвид обстоятелството, че в подкрепа на тезата за явна несправедливост на наказанието защитниците на подсъдимите излагат идентични аргументи не се налага касационните жалби да бъдат разглеждани поотделно, а прегледът на материалите не установява наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Контролираната инстанция е съобразила всички обстоятелства, имащи значение за вида и размера на санкцията, без да надценява едни от тях за сметка на останалите, като е направила законосъобразна констатация, че на М. Р. и В. А. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години при условията на чл. 58 А, ал. 2 и 3 от НК. Преди всичко, законосъобразен е изводът, че извършеното от подсъдимите престъпно посегателство е изключително тежко по смисъла на чл. 38 А, ал. 2 от НК. Върховната съдебна инстанция е имала повод да отбележи в Р. № 452/70 год. на І н. о. по повод смъртното наказание, заменено понастоящем като вид санкция, от доживотния затвор без замяна, че престъплението е изключително тежко, когато разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. От значение са личността на подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата, които характеризират деянието, начинът на извършването му и последиците от него, наличието на множество квалифициращи обстоятелства и интензивността на тяхното проявление. Обстоятелството, че законодателят влага един и същ смисъл и едно и също съдържание, когато използва даден термин, както и фактът, че и в чл. 38 А от НК, също както в чл. 38 от НК, е поставено изискване за изключителна тежест на извършеното посегателство, правят приложими тези критерии не само касателно доживотния затвор без замяна, но и по отношение на доживотния затвор. Именно тези принципни положения са послужили като изходна база на инстанциите по фактите при преценката им кое от алтернативно предвидените наказания ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Отчетено е на първо място, че пострадалата е била в напреднала възраст – на 88 години, и макар да е била в относително добро здравословно състояние, е била значително по-слаба и немощна, което я е лишило от възможността да окаже ефективна съпротива на превъзхождащите я физически и числено нападатели. Съобразено е, че с оглед избраното време за извършване на престъплението – през нощта, и предвид факта, че е живеела сама, възрастната жена не е могла да разчита, че ще получи помощ от другиго за отблъскване нападението на подсъдимите. Изключителната тежест на посегателството законосъобразно е изведена и от обстоятелството, че подсъдимите са се възползвали от доверието, което им е гласувала М. П., допускайки ги няколко дни преди деянието в дома си, както и от предварителната подготовка за извършване на престъплението, намерила израз в снабдяването с ключ за дома на пострадалата и в двудневното наблюдение на дома й. Правилно в същата насока е интерпретирано и обстоятелството, че решението за умъртвяване на възрастната жена не е възникнало спонтанно под влияние на конкретно сложилите се обстоятелства, а е взето предварително след обмисляне на всички мотиви за и против това деяние. С основание съдилищата са се позовали и на интензивността на упражнената принуда спрямо пострадалата и на мъчителния начин на причиняване на смъртта й без това да съставлява нарушение на чл. 56 от НК. Безспорно използването на сила е елемент от състава на грабежа, а смъртта на пострадалата е квалифициращо обстоятелство, поради което те не могат да бъдат третирани като отегчаващи обстоятелства и да послужат за обосноваване изключителната тежест на престъплението. В същото време всяко проявление на коментираните факти над обичайното на общо основание представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, което задължително рефлектира върху вида и размера на наказанието. Наред с това мъчителният начин на умъртвяване на жертвата и особената жестокост при причиняване на смъртта й са квалифициращи обстоятелства само на престъплението по чл. 116 от НК, но не и на грабежа по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК. Ето защо съдилищата правилно са отчели обстоятелството, че с оглед численото и физическото им превъзходство над пострадалата е било абсолютно ненужно употребата на физическа сила да ескалира до жесток побой, причинил тежка гръдна травма със счупване на седем ребра; законосъобразна оценка е получил и фактът, че въпреки невъзможността на възрастната жена да окаже съпротива, подсъдимите не са преустановили действията си след побоя, а в един достатъчно продължителен период от време са използвали няколко различни средства за умъртвяването й, като самият начин на причиняване на смъртта е бил свързан със значителни болки и страдания за пострадалата и с осъзнаване на ужаса от настъпващата й смърт. От вниманието на инстанциите по фактите не е убягнало и обремененото съдебно минало на Р. и А., а то недвусмислено води до извод, че и двамата представляват немалка обществена опасност, особено като се има предвид, че предходните им осъждания са преимуществено за престъпления против собствеността. Отдадена е необходимата тежест и на характеристичните данни на подсъдимите, които са негативни за подс. А., а що се отнася до подс. Р., в най-добрия случай могат да бъдат оценени като противоречиви, доколкото от една страна са събрани доказателства, че не полага общественополезен труд и е конфликтен и агресивен, но от друга страна част от съселяните му са го характеризирали като добър, честен и не злоупотребяващ с алкохол. Заключението за престъпна упоритост и трайно формиран модел на незаконосъобразно поведение е аргументирано и с факта, че деянието, предмет на настоящото дело, е извършено само десетина дни след друго престъпление против собствеността, при което потърпевш отново е бил жител на същото село, в което живеят и подсъдимите. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства убедително показва, че извършеното от подсъдимите посегателство удовлетворява изискванията на чл. 38 А, ал. 2 от НК за изключителна тежест, поради което съдилищата законосъобразно са преценили, че по отношение на Р. и А. целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат единствено с доживотен затвор, който с оглед процедурата, по която е разгледано делото, правилно е заменен с лишаване от свобода за срок от двадесет години. Неоснователни са възраженията, че въззивната инстанция е игнорирала смекчаващи отговорността обстоятелства, които, според защитата, не само не обосновавали изключителна тежест на престъплението, но и давали основание за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Всички смекчаващи обстоятелства са били предмет на задълбочено обсъждане на стр. 13 от обжалваното решение и са били оценени съобразно действителната им тежест и значение. Вярно е, че подсъдимите са в млада възраст (Р. е бил двадесетгодишен към момента на деянието, а А. – на деветнадесет години), но този факт не може да бъде противопоставен успешно на изводите за изключителна тежест на престъплението, особено като се има предвид, че престъпната активност на подсъдимите е започнала още преди навършване на пълнолетие. Аналогичен извод се налага и по отношение на тежкото семейно и материално положение на подсъдимите, както и касателно дадените от двамата обяснения. Безспорно самопризнанията, депозирани още в досъдебната фаза на наказателния процес, са допринесли за разкриване на обективната истина, но те нямат решаващо значение за установяване авторството и механизма на деянието, поради което не могат да обосноват претендирания от защитата извод за необходимост да бъде наложена най-леката санкция, предвидена за престъплението по чл. 199, ал. 2 от НК. С още по-малко основание би могло да се поддържа, че наказанието е следвало да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. Във връзка с този довод на защитата следва да се припомни, че в случаите на алтернативни санкции разпоредбата на чл. 55 от НК е приложима само ако бъде установено, че и най-лекото алтернативно наказание би било несъразмерно тежко, какъвто извод не може да бъде направен предвид изложеното по-горе относно отегчаващите обстоятелства и изключителната тежест на извършеното от подсъдимите. Отделно от това смекчаващите обстоятелства (които са идентични за двамата подсъдими) не са многобройни, преценени на фона на отегчаващите такива и не притежават изискуемата от чл. 55 от НК изключителност, необичайност и извънредност, поради което не може да бъде удовлетворена претенцията за намаляване на наказанието. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312/19. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 679/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, втори състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.