Ключови фрази
Частна касационна жалба * прихващане * несъстоятелност-установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 480

гр. София, 06.08.2018 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1226 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „КТБ” АД /н/, представлявана от синдиците срещу определение №658 от 26.02.2018 г. по ч.гр.д.№559/2018 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №6694 от 09.11.2017 г. по т.д.№1567/2017 г. на СГС, с което е върната исковата молба, по която е образувано делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Предявеният от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 от З. за установяване на нищожност на извършено прихващане, поради липса на предписана от закона форма, попада ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл.57, ал.6 от З. и събира ли се предварително държавна такса по този иск.
Ответникът по частната касационна жалба „Си Ен Джи Марица” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск за признаване за нищожно на прихващане на насрещни задължения, извършено от ответника, поради това, че прихващането не е извършено в изискуемата съгласно чл.59, ал.2 от З. специална форма и тъй като този иск не е сред специално предвидените в З., за неговата допустимост и редовност следва да бъде преценено съответствието му с изискванията на чл.129 и чл.130 от ГПК. В този смисъл въззивният съд е достигнал до извод, че неизпълнението на дадени указания за внасяне на държавна такса е достатъчно основание за връщане на исковата молба, поради което и тъй като СГС е констатирал несъответствие на исковата молба с изискването на чл. 128, т.2 от ГПК, указал е на ищцовата страна да представи доказателства за платена държавна такса по предявения иск и са разяснени неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, то при неизпълнени в дадения срок указания, исковата молба е върната правилно.
Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд, възприел становище, че по предявения иск се дължи предварително внасяне на държавна такса. От друга страна се установява и поддържаното от частния касатор селективно основание – по поставения въпрос не е формирана практика на ВКС, респективно за изясняването му следва да бъде създадена такава, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като становището на настоящия състав произтича от следното:
С оглед предвидените в чл.31, ал.1, т.1, т.3, т.7 и т.8 от З. правомощия на синдика, разпоредбата на чл.57, ал.1, вр. ал.6 от З. му вменява в задължение, извършването на всички необходими действия и използването на всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката, включително и чрез предявяване от името на банката на искове за събиране на вземания. Изхождайки от целта на разпоредбата на чл.57 от З. – попълване масата на несъстоятелността, несъмнено е, че в посочената категория искове /за събиране на вземания на банката/ освен осъдителните, с предмет тези вземания, се включват и непредвидени изрично в З. искове за попълване на масата на несъстоятелността – в частност по чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване на нищожност на прихващане поради нарушаване на предвидената в чл.59, ал.2 от З. форма, които искове целят установяване на съществуване в патримониума на банката на нейното вземане и подготвят реализирането му в индивидуалното принудително изпълнение. Именно във връзка с постигането на посочената законова цел е и предвиденото в разпоредбата на чл.57, ал.6 от З. освобождаване от предварително заплащане на държавна такса, предназначено да улесни попълването на масата на несъстоятелността, без воденето на исковете да доведе до обременяване на масата на несъстоятелност със значителни по размер разноски. В светлината на изложеното е и отговорът на поставения правен въпрос: Предявеният от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, иск по чл.26, ал.2, вр. чл.59, ал.2 от З. за установяване на нищожност на извършено прихващане поради липса на предписана от закона форма, е иск за събиране на вземания на банката по смисъла на чл.57, ал.6 от З. и по него, на основание цитираната разпоредба, държавна такса не се събира предварително.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, обжалваното определение се явява неправилно, поради което същото и посоченото първоинстанционно разпореждане, следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №658 от 26.02.2018 г. по ч.гр.д.№559/2018 г. на САС.
ОТМЕНЯ определение №658 от 26.02.2018 г. по ч.гр.д.№559/2018 г. на САС и потвърденото с него разпореждане №6694 от 09.11.2017 г. по т.д.№1567/2017 г. на СГС, с което е върната исковата молба, по която е образувано делото.
Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.