Р Е Ш Е Н И Е № 38 София,14.03.2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1914 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена от „Кам 78-Агро“ ЕООД, [населено място] срещу „С. 2016“ ООД, [населено място] за отмяна на основание чл.47,ал.1, т.5, предложение второ ЗМТА на арбитражното решение от 19.07.2023г. на АС при БТПП по вътрешно арбитражно дело № 108/2021г. Ищецът иска да бъде отменено арбитражното решение, с което са отхвърлени предявените срещу „С. 2016г.“ООД обективно съединени искове за: заплащане на договорна неустойка за неизпълнение по чл.7,ал.2 от договор за покупко-продажба на царевица от 22.04.2021г. с продавач ответникът и купувач ищецът; за заплащане на неустойка за забава за предаване на стоката за периода от 16.10.2021г. до подаване на исковата молба пред арбитражния съд - 16.11.2021г., уговорена в чл.7,ал.2 от същия договор; за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба по договор от 22.04.2021г., сключен между ищеца и „Т. Агро Къмпани“ ЕООД; за заплащане на обезщетение за вреди - платена на „Т. Агро Къмпани“ ЕООД неустойка по договор от 22.04.2021г. Поддържа, че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, което е основание за отмяната му по чл.47,ал.1,т.5, предложение второ ЗМТА. Излага подробни факти относно неизпълнението на задълженията на продавача по чл.4.1. да достави стоката в уговорения в договора срок 01.09.-15.10.2021г. след отправено искане на купувача. Твърди се, че такова искане многократно е отправяно в лични разговори между представителите на страните, писмено с препоръчано писмо с обратна разписка и по електронна поща и то при положение, че купувачът е извършил плащане на цялата цена по договора на 12.10.2021г. В исковата молба са наведени доводи, че в заседание пред арбитражния съд на 30.03.2023г. Ю. С., представляваща „С. 2016“ ООД, е направила признание на неизгодни факти, свързани с мястото и времето на изпълнение на задължението за предаване на стоката, признание за отправяне на многократни покани през м. септември 2021г. и предприемане от продавача на действия за съставяне на фактура за доставката. Според ищеца, с оглед на това признание, спорният между страните въпрос в арбитражното производство е „не е дали е била отправена покана, а дали за ищеца е възникнало правото да претендира предвидената в договора неустойка за забава и обезщетение за вреди от неизпълнението“. Излага, че недобросъвестният длъжник е в забава и без покана, а това, че насрещната страна е недобросъвестна, се установява от събраните пред арбитражния съд доказателства и от признанията на ответника, които е следвало да бъдат преценявани в решението по същество, което не е сторено. Възразява, че признанието на ответника за отправени покани за изпълнение, признанието на факта на неизпълнението и др., не са обсъдени от решаващия орган с оглед останалите доказателства. Поддържа се, че арбитражният съд е следвало да отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на поканата и извършване на действия по изпълнението от продавача чрез издаване на фактура. Ищецът счита, че коментираната от арбитражния съд покана за местоизпълнение, различно от визираното в чл.68, б. „в“ ЗЗД, не може да освободи ответника от отговорност за неизпълнение, а следва да се приеме, че причината за неизпълнението е настъпила след отправена покана да се изпълни на адреса на ответника, след съставяне на фактура от негова страна и след деня на доставката, която според признанието на продавача е в началото на м.септември 2021г. От гледна точка на въведеното основание за отмяна, „Кам 78 Агро“ ЕООД поддържа, че дерогирането на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни, необсъждането на изявления на страна по делото, когато те съдържат неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право и водещи до потвърждение на фактическите твърдения по исковата молба и респ. доказващи тяхната истинност, представлява произнасяне извън предмета на спора и е основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА. Позовава се на нарушение на принципа на диспозитивното начало, приложим и по отношение на защитата на ответника. Посочва, че съдът, включително и арбитражният, не може да разреши спора въз основа на ненаправени искания и възражения от ответника. Петитумът на исковата молба по чл.47 ЗМТА съдържа искане за отмяна на арбитражното решение и произнасяне по същество по предявените искове от ВКС и тяхното уважаване. В евентуалност се поддържа искане след отмяна на арбитражното решение, делото да бъде върнато на АС при БТПП за ново разглеждане. В подробен писмен отговор ответникът „С. 2016“ООД оспорва основателността на молбата за отмяна. Позовава се на практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.47,ал.1,т.5, предл.второ ЗМТА. В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат защитните си позиции. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е допустим, но не е налице фактическият състав на чл.47,ал.1, т.5, предложение второ ЗМТА, на който ищецът основава искането си за отмяна - арбитражното решение да съдържа произнасяне извън предмета на спора. Отхвърлянето на обективно съединените искове от арбитражния съд е основано на следните фактически изводи: страните са уговорили в чл.4.1 от договора продавачът да достави стоката в срок от 01.09. до 15.10.2021г. като предаването й следва да започне в рамките на един ден след отправяне на искане за доставка от купувача; чрез тълкуване е изведено, че уговореното място на изпълнение е зърнобазата на продавача в [населено място], с оглед на което, предаването от продавача на стоката следва да започне в рамките на следващия ден след поискването от купувача в [населено място]. От правна страна с оглед претендираните две вземания за неустойка и две вземания за обезщетение за вреди, на преценка е подложен въпросът, налице ли е неизпълнение, което да породи тези вземания, при съобразяване на обстоятелството, че задължението на продавача да достави стоката става изискуемо след покана, отправена от купувача. Обсъдени са твърденията на ищеца, които той счита за обективиращи такава покана: 1/ устно - счетено за ненадлежно поради уговорена в договора писмена форма; 2/ в електронна форма - счетено също за ненадлежно, тъй като ответното дружество няма установено отнапред правно задължение да кореспондира по електронна поща, а в процесния договор не е уговорен изобщо такъв начин на кореспонденция; 3/ чрез покана, изпратена с препоръчано писмо чрез пощенски оператор - също прието за ненадлежно искане за изпълнение, по съображения, че в тази покана е посочено местоизпълнение, различно от уговореното, при отсъствие в договора на уговорка, която да дава възможност на купувача да промени уговореното в договора място на изпълнение. При извода, че по делото не се твърди и не се установява купувачът да е поискал изпълнение или да е потърсил изпълнение на приложимото за процесния договор местоизпълнение, е прието, че продавачът не е поставен в забава на задължението си да предаде стоките, задълженията на продавача са останали неизпълнени поради неотправяне от купувача в договорния период на уговорената в договора необходима покана за изпълнение. Крайният извод е, че предявените искове за заплащане на неустойки и обезщетения за вреди се основават на виновно неизпълнение от страна на ответника продавач, каквото не е установено по спора. Диспозитивното начало е водещ принцип и в производството, в което по общо съгласие на страните спорът е в правораздавателната власт на арбитраж. С оглед на договорния характер на арбитража, диспозитивното начало е със съществена важимост и присъждане на повече или на друго в сравнение с претендираното, е самостоятелно основание за отмяна на арбитражното решение. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако страната, която иска отмяната докаже, че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Произнасяне извън предмета на спора е налице, когато арбитражният съд е присъдил нещо различно или повече от претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, очертано в исковата молба чрез основанието - твърдяните факти и обстоятелства, от които произтича правото и искането, отправено до решаващия орган. Произнасяне по въпроси извън предмета на спора е налице, когато в противоречие с диспозитивното начало, решението е постановено въз основа на невъведени от ищеца в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право, или е налице произнасяне по невъведено от ищеца искане, или по искова молба, в която спорният предмет не е индивидуализиран. Основанието е налице ако е присъдено нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора и с искането за защита, когато съдът подмени изложените в исковата молба правопораждащи спорното право обстоятелства. При така очертаната същност на въведеното основание за отмяна извън неговия обхват би била хипотеза, при която арбитражният състав, разрешавайки спора, не е коментирал процесуалните действия на ответника и в частност не е зачел евентуално признание на неизгодни за ответната страна факти. Обясненията на страните са доказателствено средство в процеса когато обективират неизгодни за страната обстоятелства, но това процесуално действие, имащо отношение към доказването в процеса, подлежи на съпоставяне с останалите доказателства. Признанието на неизгодни факти е относимо към доказването в процеса и към преценката на доказателствата и няма отношение към прилагането на принципа на диспозитивното начало. Преценката на това доказателствено средство има значение за правилността на арбитражното решение, която е извън пределите на упражнявания от ВКС контрол по чл.47 ЗМТА. Основанията за отмяна на арбитражното решение са изчерпателно изброени в чл.47 ЗМТА. Други евентуални пороци не са такова основание. Извън преценката на ВКС е определянето на приложимия материален закон, правилното му приложение, евентуалната непълнота на доказателства и обосноваността на фактическите констатации. Пороците на едно съдебно решение, включително и правилността, не са основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Ищецът неоснователно идентифицира доказването в процеса с диспозитивното начало в процеса, неоснователно свежда диспозитивното начало и предмета на спора по смисъла на чл.47,ал.1,т.5, предл.второ ЗМТА до спорния в конкретния арбитражен процес между страните въпрос относно осъществяване/неосъществяване на факт, съответно доказването му. Твърдението в исковата молба, че спорният между страните въпрос в арбитражното производство с оглед признание на ответника на неизгоден факт е „не дали е била отправена покана, а дали за ищеца е възникнало правото да претендира предвидената в договора неустойка за забава и обезщетение за вреди от неизпълнението“, освен че няма никакво значение за наведеното основание за отмяна, противоречи и на правната логика, тъй като отправянето на покана, по силата на договореността на страните в чл.4.1, е предпоставка за поставяне на продавача в забава, водеща до неизпълнение и имаща за последица отговорност за неустойка и обезщетение за вреди. Арбитражният съд се е произнесъл в рамките на заявения предмет по спорното вземане на ищеца, по въведените от него в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право. Всички изложени от ищеца аргументи се свеждат до оплаквания за неправилност на фактически, съответно правни изводи на арбитражния съд, респ. за допуснати процесуални нарушения, които обаче не съставляват основания за отмяна на арбитражното решение. Предявеният иск е неоснователен. При този изход на производството ищецът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК, в размер на 24 000лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отхвърля иска, предявен от „Кам 78-Агро“ ЕООД, [населено място] срещу „С. 2016“ ООД, [населено място] за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.5, предложение второ ЗМТА на арбитражното решение от 19.07.2023г. на АС при БТПП по вътрешно арбитражно дело № 108/2021г. Осъжда от „Кам 78-Агро“ ЕООД, [населено място] да заплати на „С. 2016“ ООД, [населено място] сумата 24 000лв. разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: