Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7 Р Е Ш Е Н И Е № 11 С., 27.01. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Стаменова като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 3684 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, с което е уважен предявеният иск от Й. В. М. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, ведно със законните последици – лихви и разноски. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – основания по чл. 281, т. 3 ГПК като въззивният съд не е обосновал извода си, че е необходимо съобразно принципа за справедливост, искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да бъде уважен за сумата от 20 000 лв. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че в присъдения размер обезщетението за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Й. В. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Л. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. В съдебно заседание адв. Л. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 1014 от 15.10.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК с решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., ІV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 201/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 296/2011 г. на ІІІ г.о. и др., която има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., също със задължителен характер. Според посочената по-горе задължителна съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. Даденото разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІІІ г.о. При този отговор на правния въпрос от материално естество, настоящият състав на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, намира за основателни касационните оплаквания, касаещи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по следните съображения : С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. В. М. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата над сумата от 8 000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 1 НК, за което е бил оправдан и е присъдил още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата от 20 000 лв. до 44 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е потвърдил. Съдът е приел, че в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан и наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от три месеца, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, в изпитаните напрежение, страх, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние по време на задържането, за репарацията на които е определил сумата от 20 000 лв., които вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и задържане и воденото срещу М. наказателно производство, продължило около две години. Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З./ в редакцията до изменението с публикацията в ДВ, бр. 38/2012 г./. Правилно е приел от фактическа страна, че спрямо ищеца Й. М. е било повдигнато обвинение в това, че на 27.04.2006 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегло 5 440 грама, на стойност 489 600 лв., като деянието има за предмет вещества в големи размери – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 6 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „предварително задържане” с постановление от 27.04.2006 г. на гл. дознател от Р.-Драгоман. С определение от 28.04.2006 г. на Софийския окръжен съд спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на основание чл. 152а, ал. 6 НПК по дознание № 65/2006 г. на Г.-01-К.. Същата е изменена в по-лека – „парична гаранция” с определение от 27.07.2006 г. на Софийски апелативен съд. Постановена е и забрана да напуска пределите на Р България без разрешение на прокурора с постановление на СОП от 28.04.2006 г., която е изменена с определение на СОС от 20.09.2007 г., влязло в сила на 28.09.2007 г. С присъда № 32 от 20.09.2007 г. по НОХД № 710/2006 г. на СОС, НК, потвърдена с решение № 199 от 14.04.2008 г. по ВНОХД № 1166/2007 г. на САС, НК, 8 с-в, ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение като присъдата е влязла в сила на 11.05.2008 г. От показанията на разпитаната свидетелка Д. М./съпруга на ищеца/ се установява, че по време на престоя си в ареста/три месеца/ищецът М. изпаднал в депресия, получавал припадъци и се налагало да пие успокоителни лекарства, които тя му доставяла. По време на задържането имал и проблеми с бъбреците, правил си изследвания и вземал медикаменти, за да облекчи състоянието си. Не са ангажирани доказателства, че тези му страдания са продължили и след излизането му от ареста, т.е., че е налице трайно влошаване на здравето на ищеца, което да се намира в причинно-следствена връзка със задържането му и воденото срещу него наказателно производство. В резултат на незаконното обвинение ищецът се променил – бил притеснен и отчаян, изживял срам и неудобство в професионален и личен план, бил неспокоен, включително и поради съзнанието за безсилие да бъде в подкрепа на близките си, изпаднал и в душевна криза, поради невъзможността, заради задържането да присъства на погребението на баща си. Съобразно изложеното по-горе обаче, неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв., който е завишен по размер. Наказателното производство спрямо ищеца за тежко престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 6 НК, е продължило около две години, като за период от три месеца той е бил в ареста по определената му най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража”, през което време е бил силно депресиран, отчаян и с влошено здравословно състояние, но след освобождаването му от ареста липсват данни тези страдания да са продължили, респ., че е настъпило трайно влошаване на здравословното му състояние в резултат на задържането и воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. С оглед на това, а и при съобразяване тежестта на повдигнатото незаконно обвинение, приложената мярка за процесуална принуда „задържане под стража” за период от три месеца и продължителността на наказателното преследване, което е приключило в разумен срок, следва да се приеме, че в случая претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезвъзмездени с обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение и задържане, тъй като предназначението за обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размер от 10 000 лв. и постановено ново решение по съществото на спора, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. се отхвърли за разликата от 10 000 до 20 000 лв. като неоснователен. При този изход на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78 ГПК следва да се редуцират и присъдените с въззивното решение в полза на ищеца разноски по делото в размер на 1 025 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, в частта му, с която предявеният иск от Й. В. М. от [населено място] против Прокуратура на Република България, [населено място], с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З./в редакцията до изменението с публикацията в ДВ, бр. 38/2012 г./, е уважен над размер от 10 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2008 г., до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските за разликата от 1 025 лв. до 1 675,33 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. В. М. от [населено място] срещу Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З./в редакцията до изменението с публикацията в ДВ, бр. 38/2012 г./, за сумата от 10 000 лв., или за разликата между 10 000 лв. и 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, за което впоследствие е бил оправдан. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 544 от 20.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3439 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :