Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 19.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Бонка Дечева Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6312 по описа за 2015 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. С определение № 25/ 27.01.2016 г. по настоящото дело е допусната до разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила решение № 17 986/ 04.11.2014 г. по гр. д. № 13 014/ 2013 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № I-33-81/ 28.06.2013 г. по гр. д. № 23 062/ 2012 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете на В. И. С., И. Й. С., К. А. К., К. С. С., Т. Х. К., Г. К. Х. и Т. И. срещу С. с правна квалификация чл. 108 ЗС. Молителите-ищци по приключилото с влязло в сила решение дело, обосновават основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК с твърденията, че са се снабдили с нови писмени доказателства относно факти от съществено значение за делото, които се доказват от приложените към молбата документи, а именно: 1) заповед № 4633/ 29.07.1948 г. за утвърждаване Корекцията на С. река в м. „Л. – пладнището“; 2) две съпроводителни писма от 12.11.1958 г. на В. Л. райсъвет до СГНС и до наследодателя на молителите; 3) писмо № 10258/ 03.10.1960 г. от РНС В.Л. до СГНС; 4) молба № I-Ю 4314/ 1960 г. на председателя на ИК на СГНС до Главна прокуратура; 5) сметка от 11.09.1959 г. и 6) писмо № 370/ 58/ 11.09.1959 г. – последните два документа по рег. преписка № 370/ 58 г. Ответникът С. възразява, че молбата е неоснователна, тъй като с представените документи ищците са можели да се снабдят и да ги представят по приключилото дело своевременно, ако бяха положили дължимата грижа. С решението, чиято отмяна се иска, исковете са отхвърлени, като е отречена материалната легитимация на ищците като собственици на процесните УПИ и реални части от други два, представляващи бивша нива, находяща се в местността „К.“ от землището на [населено място], при въведеното с предявяване на исковете по чл. 108 ЗС придобивно основание – наследствено правоприемство от Й. Й. А. и реституция по чл. 2, ал. 2, вр. ал. 3 ЗВСОВОНИ. В. съд е приел, че действително молителите са наследниците по закон на Й. Й. А., а наследодателят им по н. а. № 156/ 1938 е признат за собственик на една нива в землището на [населено място], местността „К.“. В. съд е приел също така, че по Указ № 31/ 1947 г. на Председателството на НРБ е започнала отчуждително-обезщетителна процедура, като от техния наследодател по ЗПИНМ са били отчуждени реални части от нивата - 1 326 кв. м. по регулационна преписка № 370/ 1958 г, а останалите 1 460 кв. м. по регулационна преписка № 65/ 1964 г. Съдът е приел за изключени предпоставките на реституционния способ на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 3 ЗВСОНИ, защото: 1) процедурите по ЗПИНМ са приключили с изплащането на парично обезщетение и за двете части от бившата нива, а това означава, че държавата е имала законово основание да завземе имота, собственост на наследодателя на молителите и 2) върху имота са проведени благоустройствени мероприятия и след тях от него няма незасегната част, която да отговаря на благоустройствените изисквания за парцел, а това означава, че той не съществува реално до размерите, в които е отчужден. Според молителите, приложените към молбата за отмяна на влязлото в сила решение документи опровергават първия извод на съда. Те считат от тях да се установява, че предмет на отчуждаване по двете приключили процедури по ЗПИНМ е различен имот (пл. № 183 по плана на [населено място]), който също е бил собственост на техния наследодател по друг нотариален акт (н. а. 106/ 1920 г). Молителите излагат и твърдения, че въпреки положените усилия, не са могли да се снабдят с документите и да ги представят своевременно по приключилото дело. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дори да сподели техните доводи, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Въведеното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК изисква новите писмени доказателства да са от съществено значение на делото. С влязлото в сила съдебно решение са отречени три от кумулативните предпоставки на реституционния способ на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 3 ЗВСОНИ: 1) законово основание за завземане на имота от българската държава; 2) получено обезщетение и 3) имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден по ЗПИНМ. Липсата и на една е достатъчна, за да изключи легитимацията на молителите като собственици. Исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени с влязлото в сила решение и поради отрицателната пречка, която се извежда от (общото) изискване за реституция на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Представените документи не я касаят. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 17 986/ 04.11.2014 г. по гр. д. № 13 014/ 2013 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.