Ключови фрази

5


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307

София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 407 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 3216 от 26.05.2020 г. по гр. д. № 14485/2016 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от П. А. Б. срещу Д. П. Г., Е. Д. Г.-Ел Х., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. М. И., М. В. М., В. И. И., Н. И. И., И. С. П.-И., И. Б. А. и Р. С. К. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост, придобито при условията на чл.79, ал.1 ЗС, върху недвижим имот, представляващ апартамент № ..., който е разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № ........., № .........., № .........., № ..........от кв......, м. “К. с.-С.” по плана на [населено място].
От фактическа страна въззивният съд е приел следното:
С предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 29.03.1993 г. първите двадесет и трима ответници са се задължили да учредят в законно изискуема форма право на строеж на „С.” О. върху собственото си дворно място, находящо се в [населено място], [улица] [улица], парцели ......., № ..........., № ........., № .........., за построяване на жилищна сграда с магазин и гаражи. В чл.2 от договора строителят се е задължил да изгради за своя сметка и със свои средства цялата жилищна сграда с магазин и гаражи.
На 05.11.1996 г. “С.” О. e сключило с ищеца П. А. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с предмет процесния апартамент № 27, заедно с принадлежащото към апартамента мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу продажна цена в размер на 27 700 щатски долара.
С Нотариален акт № ..../28.12.2011 г. на нотариус Т. В. първите двадесет и трима ответници са прехвърлили на последните двама ответници собствените си 97.315% идеални части от няколко самостоятелни обекта в процесната сграда, включително и процесния апартамент, срещу задължение за извършване на довършителни работи.
Прието е, че съобразно чл.7 от Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, при достигане на ниво на изпълнение се съставя протокол. Актът се подписва от представители на изпълнителя, независимия строителен надзор и проектанта. По делото няма представен такъв протокол. Протоколът от 31.07.2000 г. е подписан от представител на строителя и проектанти на част архитектурна и конструктивна. Липсва подпис от представител на осъществявалата строителен надзор фирма. Прието е, че при липса на писмен акт за фаза на завършен груб строеж решението не може да се основе на несъвпадащи помежду си свидетелски показания. Тъй като процесният имот се намира в новострояща се сграда, ищецът, който твърди придобивна давност, носи доказателствена тежест да установи кога сградата е била изградена в груб строеж, което от своя страна би позволило на база на давностно владение да придобие вещното право на собственост.
Въззивният съд е посочил, че в абз. 2-ри, стр. 2-ра от представената по делото покана от някои от съконтрагентите на строителя до същия с искане за изпълнение на договорните задължения, е записано: “лишени сме от възможност да придобием титул за собственост и да ползваме обектите, за които сме заплатили”. Четвъртият подписал поканата е ищецът П. Б.. Съдът е приел, че изявлението съставлява признание на неизгоден за ищеца факт, че той ако и доколкото е осъществявал фактическа власт над процесния апартамент № ..., не е имал намерение за придобиването му на първично правно основание, тъй като той ще бъде придобит в изпълнение на договорна връзка. Именно затова е отправил покана към строителя с призив да изпълни договорните си задължения.
Съдът е обсъдил показанията на свидетелите по делото. Свидетелят Р. В. е строителен инженер, на когото е било възложено да изготви проектобюджет за довършване на сградата. За целта той посещавал строежа и правил обстоен оглед на построеното. Според свидетеля през 2005 г. сградата е била осъществена до ниво груб строеж, без да има дограма. Имало външна строителна ограда със заключваща се врата. Достъп до обекта свидетелят получил от представител на строителя. При огледа не е имало жилища, в които да се осъществяват строително-монтажни работи, нито такива с поставена входна врата, която да препятства достъп до съответното жилище. Свидетелите П. Т. и Л. Б. установили извършвани от първия свидетел въз основа възлагане от втория свидетел довършителни работи в процесния апартамент през зимата на 2000-та година. Липсват доказателства за това, че фактическите действия са форма на косвено упражняване на фактическа власт от ищеца. Последният според св. Т. през 2004-2005 г. веднъж или два пъти е посетил имота. През 2015 г. свидетелят посетил отново жилището поради теч. Установил, че то е в същия вид, в който го помни при първите СМР, осъществени от него през 2000-та г. Останалите свидетели, доведени от ответниците, отричат упражняването на явна фактическа власт от страна на ищеца. Заявяват, че е имало обитавани апартаменти, но сред тях не бил процесният. Виждали са брата на ищеца – свидетеля Л. Б., но не и ищеца.
От правна страна въззивният съд е приел, че липсват доказателства за осъществена непрекъснато и явно фактическа власт от ищеца в продължение на 10 години преди датата 28.12.2011 г., когато собствениците на терена са осъществили правни действия по разпореждане с техни идеални части от имота. Съдът е приел, че няма безспорни доказателства за момента на завършване на сградата в груб строеж, от който момент може да се транслира право на собственост, а не право на строеж, а владелецът, имащ анимус да придобие имот като свой, да стане носител на право на собственост на първично правно основание. Прието е, че няма доказателства за субективния елемент на придобивната давност като първичен придобивен способ – намерение владението на имота да доведе до пораждане на собственически права.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца П. А. Б..
В изложение към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Какви са критериите за придобивна давност, уредени в Закона за собствеността;
2. Може ли предварителният договор за продажба на недвижим имот да е основание за бъдещия купувач, който е установил фактическата власт върху продавания имот, да владее имота като свой, за себе си или е пречка за придобиване по давност;
3. Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество, има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, надлежно въведени в процеса, както и да формира своите непротиворечиви правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност;
4. Допустимо ли е въззивният съд да не кредитира показанията на свидетели без наличието на каквито и да било данни и/или документи, от които би могло да се направи извод за тяхната недостоверност или незаинтересованост.
Твърди се, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с ТР № 4 от 07.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, решение № 262 от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 439/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 78 от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 5479/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 17 от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 4335/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 66 от 26.06.2020 г. по гр.д.№ 1985/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр.д.№ 2978/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., а по третия и четвъртия въпрос - в противоречие с ППВС № 7/1965 г., т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 28 от 18.04.2019 г. по гр.д.№ 18.04.2019 г. по гр.д.№ 2014/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 193 от 18.12.2019 г. по гр.д.№ 1090/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 4910/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 246 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 4881/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 280 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 1509/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Излагат и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Налице е соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос от изложението, които поставят в обобщен вид процесуалния проблем за начина, по който въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, включително начина, по който следва извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, както и за съдържанието на мотивите на въззивното решение. Въпросите са обуславящи изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГК – спорът за установяване на твърдяното от ищеца придобивно основание е свързан със събиране на множество доказателства – писмени и гласни, които следва да бъдат обсъдени от въззивния съд в съответствие с изискванията на чл.235 ГПК. Посочена е и практика на ВКС по тези въпроси, с която е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 553,22 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за заплащане на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за заплащане на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: