Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 424   гр. София, 07 януари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав :                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева                                             2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова …………………………… в присъствието на прокурора …..…… Йотов ……………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………… наказателно дело № 375 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. П. против въззивно решение № 60 от 2.04.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 62/08 г. Според прокурора, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите на решението липсват съображения за съществен признак от състава на престъплението. Не е съобразил и установената съдебна практика, затова законът не е бил приложен правилно. На тези основания иска да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия В. А. Г. (адв. Топов) настоява протестът да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С въззивно решение от 2.04.2008 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 1 от 10.01.2008 г. на Окръжения съд – гр. С., постановена по н. о. х. д. № 86/07 г., с която подсъдимият В. А. Г. е признат за невинен в това, за периода от м. февруари 1998 г. до м. март 1998 г. в гр. М., в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община М., да е нарушил служебните си задължения, като е издал заповед № 23 от 26.02.1998 г., с която е наредил да се продаде на М. Я. Х. гараж № 6, находящ се в гр. М., ул. „Паисий Хилендарски” № 9 и впоследствие е сключил договор за продажба, като по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 3, чл. 69, ал. 3 и чл. 70 от Наредба № 3 за реда на придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост, издадена от Общински съвет Мадан, с цел да набави облага за другиго - за М. Я. Х. в размер на 226 746 (неденом.) лева и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици в размер на 226 лева като разлика между базисната цена, определена с ПМС 57/09.03.1998 г. и продажната цена, определена от Община М. за гараж № 6, както и сериозно разколебаване авторитета и доверието на гражданите в правилното функциониране на държавните органи - кмета и общината, и деянието е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Община М.. На основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С присъдата е призната за невинна и подсъдимата Ш. Ф. Х. в това, през м. март 1998 г. в гр. М. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на община М. и временно изпълняваща длъжността кмет на общината, да е нарушила служебните си задължения, като е издала заповед № Р* от 4.03.1998 г., с която е наредила да се продаде на В. А. Г. гараж № 4, находящ се в гр. М., ул. „Паисий Хилендарски” № 9 и впоследствие е сключила договор за продажба, като по този начин е нарушила разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 3, чл. 69, ал. 3 и чл. 70 от Наредба № 3 за реда на придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост, издадена от Общински съвет Мадан, с цел да набави облага за другиго - за В. А. Г. в размер на 226 746 (неденом.) лева и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици в размер на 226 лева като разлика между базисната цена, определена с ПМС 57/09.03.1998 г. и продажната цена, определена от Община М. за гараж № 4, както и сериозно разколебаване авторитета и доверието на гражданите в правилното функциониране на държавните органи - кмета и общината, поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Пловдивският апелативен съд правилно е изтълкувал съставомерните признаци на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК и поради това правилно е приложил закона към установените факти по делото. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и грижливо е представил пътя на своите разсъждения. В протеста отново се пресъздават фактически положения от обвинителния акт, които по сходен начин са изложени в мотивите на въззивното решение, а в същия смисъл са били възприети и от първоинстанционния съд. Съобразно установената фактическа обстановка, в качеството си на длъжностно лице и в нарушение на изискването за провеждане на търг по чл. 69, ал. 3 от Наредба № 3 на Общинския съвет Мадан, подсъдимият Г е издал заповед № 23 от 26.02.1998 г. за продажба на общински гараж № 6 на ул. „Паисий Хилендарски” № 9 в гр. М. и на 06.03.1998 г. е сключил договор, а подсъдимата Х. - заповед № Р* от 4.03.1998 г. за продажбата на общински гараж № 4 на същата улица в гр. М. със застроена площ от 21,6 кв.м. и на цена от 192 898 лева), без да е спазено условието по чл. 59, ал.1, т. 3 от цитираната наредба - купувачите да са били наематели въз основа на настанителна заповед за срок не по-кратък от пет години. Пловдивският апелативен съд е приел тези факти, но не е открил несъмнени доказателства за обективния признак по чл. 282, ал. 1 НК - „немаловажни вредни последици”. В този аспект преимуществено са насочени и оплакванията на прокурора в протеста. Твърди, че въззивният съд не е съобразил Постановление № 2 от 9.06.1980 г. на Пленума на Върховния съд на Република България относно съдържанието на посочения признак, включващ и неимуществените вреди, неправилно е игнорирал показанията на св. П св. Джарова, не е изтъкнал съображения защо отхвърля възможността от деянието да настъпят имуществени вреди в размер на 226 лева. По правило оценката на доказателствата се извършва от съда по същество, който единствен има правото да се произнася за достоверността им, включително и на свидетелските показания. В съответствие с изискванията по чл. 339 НПК въззивният съд изчерпателно се е аргументирал кои доказателства приема и кои не. Съществените фактически положения е извел след всестранен анализ и задълбочена преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателства, а вътрешното си убеждение е формирал без логически противоречия и без да изкривява техния действителен смисъл и значение. Обясненията на подсъдимите, показанията на св. П, св. Ц св. Стаматков е разгледал в съчетание с писмените материали, приложени по делото и ги е кредитирал като достоверни. Не е дал вяра на показанията на св. П на св. Д, излагайки достатъчно подробни съображения. В техните показания съдът е открил предубеденост (ангажираност на няколко пъти в кметска надпревара и избора на подсъдимия за кметското място в общината), а заявлението на св. П за недоволство от страна на гражданите е оценил като общо формулирано твърдение, което по естеството си няма силата да опровергае останалите правдиви доказателства по конкретното дело. Поради изложените съображения Пловдивският апелативен съд не е приел за установено, че от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици с неимуществен характер, които да произтичат тъкмо от поведението на подсъдимите (сериозно разколебаване на авторитета и доверието на гражданите към общинската администрация и фигурата на кмета). Не е приел за установена и реална възможност да се засегнат важни материални интереси, съпоставяйки значителния обем на дейността, осъществявана от общината и продажбата на два гаража с неголяма имуществена стойност на лица, които, макар и за по-кратък срок, са били наематели с настанителна заповед на придобитите от тях имоти. В тази насока въззивният съд е споделил разбирането на първоинстанционния състав (л. 4 от мотивите), но го е доразвил по следния начин: Съобразявал е не само обстоятелството, че оценката на всеки от гаражите е била извършена по съществуващата методика и изисквания и при съблюдаване на взетото Решение № 218 от 29.07.97 г. на общинския съвет за увеличаване със 100% на базата при определяне на пазарната цена в съответствие с гл. VІІ от ППЗДС, но наред с това изрично е подчертал в решението, че по делото липсват убедителни доказателства подсъдимите да са знаели за предстоящите нови базисни цени, въведени по-късно с ПМС № 57 от 09.03.98 г. Следователно Пловдивският апелативен съд не е открил подкрепа в доказателствата и за прекия умисъл на всеки от подсъдимите – да е предвиждал възможността да настъпи инкриминираната от прокурора имуществена вреда в размер на 226 лева. При условие, че съдебните заключения за липсата на задължителни елементи от състава на престъплението по чл. 282 НК са направени без логически противоречия от приетите за установени факти, а мотивите не страдат от непълноти в аргументацията или други данни за опороченост при формиране на вътрешното убеждение, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и законът е приложен правилно. По тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354,ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60 от 2.04.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 62/08 г., с което е потвърдена присъда № 1 от 10.01.2008 г. на Окръжния съд – гр. С. по н. о. х. д. № 86/07 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: