Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 18 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2321/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения А. С. за възобновяване на нчд №811/2012г., по описа на Районен съд /РС/ - Плевен и на внчд №329/2012г. на Плевенски окръжен съд /ОС/, на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Собственоръчно написаната молба на осъденото лице обективира словно пестеливи и изключително неясни волеизявления, индициращи на несъгласие с постановения при условията на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.25 от НК и придобил юридически стабилитет съдебен акт. В допълнително представени писмени бележки от А. С. и от служебния му защитник, декларативно и схематично се очертава неспазване на принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, при извършеното групиране на наложените с присъди наказания. В съдебно заседание на 14.02.2013 година, осъденият С. и неговият процесуален представител поддържат подаденото искане за възобновяване и молят за връщане на делото за законосъобразно определяне на наказателна санкция по чл.25, вр.чл.23 от НК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура в хода на съдебните прения дава мотивирано заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С определение №407/21.04.2012г., обявено по нчд №811/2012г., в производство по чл.306 ал.1, т.1 НПК, Плевенски РС е групирал наказанията, наложени на А. М. С., с присъди по нохд №1624/2004г., нохд №914/2005г., нохд №2239/2005г. и нохд №2646/2005г., всички по описа на РС-Плевен, и наложил на същия едно общо най-тежко наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим, към което присъединил отмерените по нохд №1624/2004г. и нохд №2646/2005г. глоби. С визирания съдебен акт на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са обособени и три групи съвкупности от престъпни деяния, предмет на разглеждане с последващите наказателни дела, като при съблюдаване на законовите изисквания са определени санкционните последици, подлежащи на изпълнение, съответно - ДВЕ ГОДИНИ пробация, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК, по нохд №1842/2009г. и нохд №2859/2009г. на Плевенски РС; ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим, за множеството престъпления по нохд №3330/2009г. и нохд №4101/2009г., по описа на РС- Плевен; и ТРИ ГОДИНИ пробация, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК, по нохд №2763/2009г. и нохд №567/2010г. на Плевенски РС. Първоинстанционното определение е изменено с решение №140 от 04.06.2012г. на ОС-Плевен, в частта му, с която са групирани наказанията по нохд №1624/2004г., нохд №914/2005г., нохд №2239/2005г. и нохд №2646/2005г., като на основание чл.23, ал.3 от НК към наложената обща санкция - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, е присъединена само лимитираната по нохд №2646/2005г. глоба, в размер на 100 /сто/ лева. Депозираното искане на осъдения С. е допустимо за разглеждане в обсега на компетентността на ВКС по Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на предложените бланкетни доводи за възобновяване на нчд №811/2012г. на РС - Плевен и на внчд №329/2012г. на Плевенски ОС, и за отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, сочи на неоснователност. Упражнявайки възложените им правомощия при реализираната по чл.306, ал.1, т.1 от НПК процесуална дейност, след всестранно и обективно изследване на приобщения доказателствен материал по делото и в съответствие с предписанията на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК, и константната практика, съдебните инстанции са формирали четирите групи съвкупности от престъпни деяния, осъществени от А. С. и определили общите наказания, които следва да бъдат изтърпени, с последващо приложение на чл.25, ал.2 от НК. Престъпните деяния, включени във визираните множества престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях в рамките на съответната реална съвкупност, поради което при съобразяване с принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е изведено обосновано заключение за наличните изисквания, очертани в материалните норми на чл.25, вр. чл.23 НК. Правилна е интерпретацията и на съдържанието на императивната разпоредба на чл.25, ал.2 от НПК. След професионална оценка на установените фактически данни, предпоставящи нейното прилагане, първостепенният и въззивен съд са приспаднали фактически изпълнените санкции, от определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода по нохд №1624/2004г., нохд №914/2005г., нохд №2239/2005г. и нохд №2646/2005г., и пробация по нохд №1842/2009г. и нохд №2859/2009г. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на основания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, по предвидения в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, процесуален ред. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. С. за възобновяване на нчд №811/2012г. на РС - Плевен и на внчд №329/2012г. на Плевенски ОС, и за отмяна на постановеното и влязло в сила определение №407 от 21.04.2012г., при условията на чл.425, ал.1, т.1 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.