Р Е Ш Е Н И Е № 50153 София, 09.11.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова Бонка Йонкова при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №1648/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Я. срещу решение №121 от 07.04.2021 г., постановено по в.гр.д. №183/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, ГО, в частта му, с която е потвърдено решение №260305 от 23.12.2020 г., по гр.д. №813/2020 г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на исковата претенция за разликата от 4 000 лв. до 6 000 лв. и в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в полза на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му от ищцата част, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл. 53 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди с 1/3 при липсата на принос от страна на пострадалата ищца за настъпването на вредоносния резултат. Акцентира се върху факта, че С. Я. е пътувала на предната дясна седалка на лекия автомобил „Ситроен“ С4“ с поставен предпазен колан. Претендира се отмяна на въззивното решение и осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата още 2 000 лв. (или общо 6 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г., както и разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че въззивното решение е постановено при пълноценно изяснена фактическа обстановка и при правилна правна квалификация. Според ответното дружество обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС №18/18.11.1963 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С определение №446/14.07.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касаторката част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следния правен въпрос: „Следва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат ?“. В проведеното на 26.10.2022 г. открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката – адвокат Д. Д., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не е изпратило представител за откритото заседание. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски окръжен съд е потвърдил решение №260305/23.12.2020 г. по гр.д. №813/2020 г. на Великотърновски районен съд в частта му, с която искът на С. Д. Я. по чл. 432, ал. 2 КЗ против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, получени при ПТП, станало на 04.10.2019 г., е уважен за сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. и в частта, с която е отхвърлен за разликата от 4 000 лв. до 6 000 лв. На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел, че е ангажирана отговорността на ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на В. Г. Й. - водач на л.а. „Тойота“ с рег. [рег.номер на МПС] , за обезщетяване на причинените при ПТП на 04.10.2019 г. неимуществени вреди на ищцата С. Д. Я., пътувала като пътник в катастрофиралия при същото ПТП л.а. „Ситроен“ С4“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от К. Я.. Съдът е отразил, че на 04.10.2019 г. на ПП I-5, км. 227, В. Й. е управлявал лл.а.„Тойота“, след употреба на алкохол и движейки се с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), е изгубил контрол над лекия автомобил, отклонил се е наляво по посоката на движение и е навлязъл в насрещната пътна лента, след което се е блъснал и други два леки автомобила, единият от който се е завъртял и е ударил движещия се зад него л. а. „Ситроен“ С4“, управляван от К. Я., в който е пътувала ищцата С. Я.. Според въззивния съд първостепенната причината за ПТП е управлението на л. а. „Тойота“, а второстепенна причина за възникване на местопроизшествието е движението на по-малко от необходимата дистанция при конкретните метрологични условия на л.а. „Ситроен“ С4“ като приносът на всеки един от двамата водачи на МПС за настъпването на моралните вреди за С. Я. е следният: на В. Й. – 2/3 и на К. Я. -1/3. Съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието ищцата е претърпяла остра стресова реакция, болки в областта на главата, оток на окото, синини на носа, по гърдите и стомаха, не е можела да спи, плачела е дълго време, пиела е успокоителни лекарства, нямала е желание да ходи на работа и да пътува с лек автомобил. Острата стресова реакция на пострадалата е преминала в посттравматично стресово разстройство, наложило провеждането на медикаментозно лечение в продължение на поне година. Според въззивния състав справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата по чл. 52 ЗЗД възлиза на 6 000 лв. Във връзка със спорния пред въззивната инстанция въпрос за приложимостта в случая на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че ответното дружество не дължи обезщетението в пълния определен от първата инстанция размер от 6 000 лв., доколкото застрахованият при него водач на л.а. „Тойота“ - В. Й., не дължи обезщетение за обстоятелствата, за които е отговорен и водача на л.а. „Ситроен“ С4“ - К. Я., в който автомобил е пътувала ищцата. Според окръжния състав отговорността на В. Й. е лимитирана до размер на сумата 4 000 лв. с оглед неговия принос за вредоносния резултат. Съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, ограничаваща отговорността на длъжника. Приемайки, че приносът на застрахования делинквент е 2/3 спрямо приносът на другия водач от 1/3, както и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 6 000 лв., въззивният състав е потвърдил решението на първата инстанция в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 000 лв. (2/3 от 6 000лв.), ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Следва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат?“ е решен от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №121/18.09.2014 г. по т.д. №2859/2013 г. на І т.о., според която „ с оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им, като функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент“. Аналогични отговори на посочения въпрос се дават и в решение №37/01.09.2015 г. по т.д. №1070/2014 г. на ІІ т.о. и решение №192/02.11.2017 г. по т.д. №416/2017 г. на ІІ т.о. В решение №45/15.04.2009 г. по т.д. №525/2008 г. на ІІ т.о. и в решение №59/10.06.2011 г. по т.д. №286/2010 г. І т.о. се приема, че „наличието на принос на пострадалият за вредоносния резултат като необходимо условие за намаляване размера на застрахователното обезщетение“. От посочената практика на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло, е видно, че отговорът на въпроса, по който е допусната касация, е : Не следва да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат. По правилността на въззивното решение С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното решение в обжалваната му от С. Я. част е неправилно и следва да бъде отменено. При липсата на касационна жалба от страна на ответното дружество срещу въззивното решение, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана отговорността на ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на В. Й. - водач на л.а. „Тойота с рег. [рег.номер на МПС] , за обезщетяване на причинените при ПТП на 04.10.2019г. неимуществени вреди на ищцата С. Я., пътувала като пътник в катастрофиралия при ПТП л.а. „Ситроен“ С4“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от К. Я.. Като се има предвид, че оплакването в касационната жалба на С. Я. се отнася единствено към извода на въззивната инстанция за намаляване на размера на обезщетението, въз основа на приетото от съда съпричиняване от водача К. Я., обусловило присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв. вместо 6 000 лв., между страните по делото безспорно е установено: 1.) че уврежданията, получени от ищцата са в резултат на процесната злополука; 2.) че същите обуславят обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД в размер на 6 000 лв.; 3.) че ищцата е пътувала на предната дясна седалки на л.а. „Ситроен“ С4 с поставен предпазен колан; 4.) че принос за произшествието имат както водача на л.а. Тойота“, застрахован при ответника, така и водача на л.а. „Ситроен“ С4“, в който е пътувала ищцата, в съотношение 2/3 към 1/3и 5.) че застрахователят дължи лихви за забава с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, т.е.считано от 15.02.2020 г. Като се има предвид отговора на поставения въпрос и в частност за това, че наличието на принос на пострадалия за вредоносния резултат е необходимо условие за намаляване размера на застрахователното обезщетение, следва извода, че не може да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. обезщетението дължимо на ищцата. В конкретния случай ищцата С. Я. в качеството си на пътник в л.а. „Ситроен“ С4 не е извършила противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Същата е пътувала с поставен предпазен колан. По делото не се твърди и не се установява водачът на л.а. „Ситроен“ С4 К. Я. да е бил неправоспособен или да е употребил алкохол. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, при която всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им, в случая е ангажирана солидарната отговорност на водача на л.а.„Тойота“ - В. Й. за заплащане на обезщетението в пълен размер. Съобразно функционалната обусловеност на прякото право на пострадалия по чл. 432, ал.1 КЗ от деликтното по чл.45 ЗЗД, застрахователят „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи на ищцата заплащате на обезщетението за неимуществени вреди от 6 000 лв. в пълен размер, без намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционноото решение за отхвърляне на иска за разликата от 4 000 лв. до 6 000 лв. като вместо него бъде постановено осъждането на „ЗЕАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на С. Я. още 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. Отмяната на въззивното решение в обжалваната му част обуславя пререшаване на въпроса относно дължимите от страните разноски по делото за всички съдебни инстанции. За първата инстанция ответникът дължи на ищцата разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 1 147.25 лв. (3/4 от 1 529.50 лв.). За въззивната и за касационната инстанции (с оглед основателността на въззивната и на касационната жалба в цялост), ответникът дължи на ищцата съответно 42.50 лв. - за въззивната и 1 075.70 лв. – за касационната инстанция. Ето защо застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото общо в размер на 2 265.70 лв. (1 147.25 лв. + 42.50 лв. + 1 075.70 лв.). От своя страна ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски за първата инстанция съразмерно отхвърлената част от иска, които са в размер на 63.75 лв. (1/4 от 255 лв. - включващи и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., чиито определен от районния съд размер не е бил оспорен от застрахователя по реда на чл.248, ал.1 ГПК). Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал.1, ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №121 от 07.04.2021 г., постановено по в.гр.д. №183/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, ГО, в частта му, с която е потвърдено решение №260305 от 23.12.2020 г., по гр.д. №813/2020 г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на исковата претенция за разликата от 4 000 лв. до 6 000 лв. и в частта за разноските, и вместо него постановява: ОСЪЖДА „ЗЕАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително на С. Д. Я. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, резултат от ПТП, станало на 04.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „ЗЕАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на С. Д. Я. сумата 2 265.70 лв. (две хиляди двеста шестдесет и пет лева 70 ст.) – разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА С. Д. Я. да заплати на „ЗЕАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 63.75 лв. ( шестдесет и три лева 70 ст.) – разноски за първата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: