Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 15 май 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 128/2014 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу присъда № 296 от 10.10.2013год. по внохд № 3225/2013год. по описа на Софийски градски съд. В него и в допълнението му са релевирани основанията за отмяна на въззивната присъда по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК подкрепени с доводите за едностранен и непълен анализ на събраните по делото доказателства, като част от тях, уличаващи подсъдимите В. Н. Х. и С. Й. М. в инкриминираното с обвинителния акт деяние, съдът е игнорирал, а на друга част не е отдал дължимата доказателствена тежест, в резултат на което е изградил погрешно вътрешното си убеждение и е приложил неправилно закона като ги е оправдал. Прави се искане за отмяна на протестирания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От защитника на подсъдимия В. Х. е постъпило писмено възражение, с което се възразява срещу доводите в протеста и се прави искане за оставянето му без уважение като неоснователен. Пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него основания и искане. Подсъдимите, редовно призовани не се явяват. Защитникът на подсъдимия Х. поддържа възражението си срещу протеста и счита, че основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за отмяна на въззивната присъда не са налице. Защитникът на подсъдимия М. изразява сходно становище по отношение на протеста и изразява несъгласие с твърдението в него, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Г. и Т.. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 296 от 10.10.2013год. по внохд № 3225/2013год. на Софийски градски съд на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена присъдата от 22.05.2013год. по нохд № 2431/2013год. на Софийски районен съд и е постановена нова присъда, с която подсъдимите В. Н. Х. и С. Й. М. са признати за невинни в това на 19.12.2012год. около 04.45часа в [населено място], на [улица]към [улица], в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 964.80лв. от владението на Ц. Е. М. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението по чл. 198, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира протеста за основателен. На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства Софийският градски съд е направил нови, различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, при които е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал. За да приеме, че те не са участвали в престъплението по 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НПК, въззивният съд е възприел изцяло обясненията им, подкрепени с показанията на свидетелите К., П. и И., че от вечерта на 18.12.2012год. до 05.00часа на 19.12.2012год. В. Н. Х. и С. Й. М. са били заедно с тях в една компания и не са напускали намиращото се в [населено място], на [улица]питейно заведение “име”, което обстоятелство изключва възможността двамата да са автори на деянието, предмет на обвинението. Обосновавайки изводите си, втората решаваща по фактите инстанция е изложила съображения за достоверност на депозираните показания от посочената група свидетели с аргумента, че те са били предупредени за отговорността при лъжесвидетелстване и обстоятелството, че същите тези свидетели не са в толкова близки отношения с подсъдимите, което да породи съмнение в тяхната обективност. Впрочем, същите констатации са валидни и по отношение на свидетелите от втората група, подкрепящи обвинителната теза-С. Г. и Д. Т., но това не е отразено в мотивите към присъдата при оценката на съда на изложените от тях възприятия, свързани с установяване предмета на доказване. Мотивираният по този начин подход за изцяло възприемане достоверността на гласните доказателства от първата група свидетели, без надлежно да бъдат съпоставени с останалия доказателствен материал, сочи за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници и за формирани в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК фактически констатации и правни изводи. Част от останалите, уличаващи подсъдимите доказателства, съдът е неглижирал, на други не им е отдал значимата тежест, а трети са тълкувани фрагментарно, без необходимия внимателен анализ и съпоставка с останалия обем на доказателствената съвкупност, което ги е лишило от действителното им съдържание, относимо към установяване на предмета по чл. 102 от НПК. Превратното тълкуване на доказателства, неизлагането на съображения, кои обстоятелства са приети за установени и на база на какви доказателства, липсата на мотиви за част от обвинението, винаги са приемани като съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на постановения съдебен акт. Оценката на доказателствена стойност на показанията на свидетелите С. Х. Г. и Д. В. Т.-полицейски служители, които по сигнал до тел. 112 от пострадалия Ц. Е. М. били изпратени на местопрестъплението, е направена в противоречие с правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК и с правилата на формалната логика. При правилно приложение на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и доказателствата съдът не би направил и извода, че показанията на свидетелите Г. и Т. са противоречиви и поради това, недостоверни, защото липсват данни, които да сочат, че те не са могли обективно да имат възприятия за обстоятелствата, по които са дали показания или че не са ги възпроизвели пред съда достоверно или добросъвестно. Вярно е, че право на съда е да реши, кои от доказателствата ще кредитира и кои не, но тази дейност е подчинена на изискването на процесуалния закон-при противоречие в доказателствения материал всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, да се подложат на анализ и синтез, след което да се стигне до убедителни и мотивирани изводи. В случая, именно тази дейност на въззивния съд е в нарушение на чл. 339, ал. 3, във вр. 305, ал. 3 от НПК, поради което и обективната истина по делото не е постигната, като са изложени недопустими предположения за недостоверността на показанията на свидетелите Т. и Г., по съображения, че практически е било невъзможно те да проследят по оставените в снега стъпки извършителите на деянието и да установят неговите автори в лицето на подсъдимите. Действително, при извършения оглед на местопроизшествието не е извършено изземване на стъпковите следи по начина указан в чл. 125, ал. 1 от НПК, което да предпостави последващото им изследване и съпоставяне с грайферите на обувките от подсъдимите, но не могат да бъдат изключени от доказателствения материал и показанията на полицейските служители, установяващи косвена връзка между подсъдимите и деянието, а именно-извеждането на двамата подсъдими от полицейските служители от заведението и визуалната съпоставка на грайферите от обувките им със следите оставени в снега, които показали идентичност. Съдът не е коментирал показанията на полицейските служители, че се насочили към подсъдимите в заведението, след като хронологично проследили записите от охранителната камера в заведението “име” и видяли, че преди посещението им там като клиенти, в него влезли единствено Х. и М., с което твърдението им, че изобщо не са го напускали, е било опровергано. Отново фрагментарно и неподкрепено с правни доводи са отхвърлени като недостоверни показанията на Г. и Т. за направеното пред тях от Х. извънпроцесуално признание за авторството на грабежа, както и за отвеждането им от подсъдимите на мястото, където са изхвърлили част от отнетите със сила от пострадалия движими вещи. Там и същите вещи са открити, иззети и по-късно върнати на пострадалия /протокол за оглед на местопроизшествие-л. 7 и разписки-л. 39 и 40 от досъдебното производство/. Изложеното сочи, че ако съдът беше подложил на внимателна проверка обясненията на подсъдимите с посочените доказателствени източници, вероятно би стигнал до различен от направеният доказателствен извод за достоверността на всяко едно от изброените доказателствени средства. Следва да се припомни, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателствени факти, са и средство за защита и същият не е длъжен да разкрива обективната истина, но проверката им за достоверност винаги се нуждае от анализ, наред с всички останали доказателства. Вярна е констатацията на въззивния съд за възможността за постановяване на осъдителна присъда, основаваща се единствено на косвени доказателства при положение, че веригата от тях е непрекъсната и по категоричен начин изключва всяка друга възможност автор на деянието да е друго, различно от подсъдимия лице, но в случая, съставът на ВКС не може да се съгласи, че в рамките на своите правомощия съдът е изпълнил в цялост процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяването на нова присъда, за да стигне до изводите си относно деянието и дейците. Въз основа на направената проверка, съставът на ВКС намира, че допуснатите нарушения в доказателствената дейност на съда са рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон, но правят невъзможно произнасяне на касационната инстанция в тази насока, тъй като изводите за вината и отговорността са функция от правилно изграденото вътрешно убеждение на съда по фактите от предмета на доказване. Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 1, т. 2 НПК са довели до ограничаване правата на прокуратурата да поддържа и обоснове обвинителната си теза, поради което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК съставът на ВКС, III н. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № 296 от 10.10.2013год. по внохд № 3225/2013год. по описа на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на откритото съдебно заседание за изпълнение на дадените в съобразителната част на настоящото решение указания и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: