Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 6 февруари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Цветинка Пашкунова при секретар Ив. И. и с участието на прокурор от ВКП – Я. Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 3052/2011 г. Касационното производство е образувано по искане на осъдения В. М., чрез служебния му защитник адвокат А. А. от Пловдивски АК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1501/2011 година по описа на Пловдивски окръжен съд. В искането основано на чл. 422 ал. 5, т. 1-3 от НПК, с оглед процесуалната му допустимост са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон за документна измама, тъй като по делото е установено, че осъденият е използвал неистински документ, но не е получил парите за себе си, а за други неустановени лица. От съдържанието на искането може да се изведе и основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на доводите на защитата направени във въззивната му жалба, относно липсата на съставомерност на деянието, за което той е признат за виновен. По третото основание за явна несправедливост на наказанието се прави искане както за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, така и приложението на института на условното осъждане. Пред касационната инстанция, осъденият не се явява, редовно призован. Защитникът му – адвокат А. поддържа искането за възобновяване по основанията и доводите изложени в него. Позовава се на тежкото здравословно състояние на осъдения, обстоятелство, което не е достатъчно оценено от предходните съдилища, като сериозно смекчаващо отговорността обстоятелство. Частният обвинител С. С. – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване по първите две основания – допуснато нарушение на закона и съществено процесуално нарушение. По третото основание за явна несправедливост на наказанието, заключението му е за приложение на условното осъждане от ВКС. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С присъда № 356/26.07.2011 година, постановена по н о х д № 3511/2011 година по описа на Пловдивския районен съд, осъденият М. е признат за виновен в това, че в периода 14.12.2009 година – 16.12.2009 година, в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неизвестни лица, чрез използване на неистински официален документ и неистински частен документ е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 15 517 евро, с левова равностойност – 30 446, 06 лева, собственост на С. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в големи размери – прест. по чл. 212 ал. 4, вр. с чл. 20 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание на основание чл. 58а ал. 1, вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 и чл. 2 ал. 2 от НК – две години и девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето на предварително задържане и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 30.11.2011 г. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, както и за разноските по делото. С атакуваното решение № 363/11.11.2011 година, постановено по в н о х д № 1501/2011 година, състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил изцяло тази присъда. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на закона относно правната квалификация на инкриминираното поведение на осъденото лице. При проверката по делото се установи, че производството е протекло по правилата на глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие”, в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 от НПК – осъденият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В обвинителния акт е отбелязано, че: „М. ясно възприел, че дадената му лична карта е изготвена на името на друго лице, но е положена негова снимка и по този начин при представянето й ще се създаде впечатление, че обвиняемият М. се казва С. С. С.. Наред с това същият отлично знаел, че няма спестявания и не е клиент на банка ДСК”. Осъденият признал и факта, отразен на л. 2 от обвинителния акт, че той собственоръчно е изписал върху бланка на банката израза „получих сумата в брой”, както и обстоятелството, че след като получил чуждите пари на посочените две дати в обвинителния акт, той напуснал банката и ги предоставил на лицата, който му предоставили неистинския документ за самоличност. С предоставянето на банковия служител на инкириминираната лична карта и „новия” договор за срочен депозит, който той подписал от името на С., осъденият М. осъществил от обективна страна измамата спрямо длъжностното лице от банката, а с получаването на чуждите пари /в големи размери/ довършил изпълнителното деяние по чл. 212 ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Обстоятелството, че след извършване на престъплението осъденият се е разпоредил с парите, като по-голямата част предоставил на лицата, които са му осигурили неистинската лична карта е ирелевантно за съставомерността на изпълнителното деяние. Не е основателно и възражението на защитата по второто касационно основание, за допуснато от въззивния съд на съществено процесуално нарушение, по чл. 339 ал. 2 от НПК. При проверката се установи, че в атакуваното решение на л. 3 е направено обсъждане именно на възражението на защитата по приложението на закона, във връзка със съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Като е приел безрезервно като правилни съжденията изложени към мотивите на първостепенния съд, второинстанционният съд е направил нов анализ на фактите по обвинителния акт и достигнал до правилния извод, че описаната документна измама е класически пример за това престъпление. С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав се присъединява към това становище по правната квалификация на деянието. Наистина по делото не се съдържат данни за действията на разследващите органи относно отговорността на лицата предоставили неистинския документ за самоличност на подсъдимия и получили от него, след довършване на измамата, по-голямата част от инкириминираната сума. В случая обаче, не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като рамките на предмета на доказване по чл. 102 от НПК и в частност въпросите свързани с това извършено ли е престъпление и участниците в него, се очертават от прокурора с внесения в съда обвинителен акт. Съдът няма правомощие да контролира тази част от дейността на прокурора, с която той определя тези рамки, включително и по отношение на кръга от лицата, към които той е насочил наказателната отговорност. Поради това няма правно основание за възобновяване на наказателното производство, приключило с влязло в сила потвърдително решение по в н о х д № 1501/2011 година по описа на Пловдивски окръжен съд. По основанието за явна несправедливост на наказанието: Проверяваният съд е бил сезиран с аналогично искане и в решението си е изложил многобройни и убедителни аргументи, че наложеното наказание е справедливо по размер. Първоинстанционният съд е определил наказанието по действащия закон към момента на деянието, тъй като е по-благоприятен за дееца, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК-под предвидения минимум в чл. 212 ал. 4 от НК, от три години лишаване от свобода. При това са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства свързани със здравословното състояние на подсъдимия. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на наказанието, само при наличие на касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Поради изложеното искането на осъдения М. за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и прилагане института на условното осъждане, по реда на възобновяване на наказателното производство, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. М. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1501/2011 година по описа на Пловдивски окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: