О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 467 гр. София, 06.06.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 152 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Д. Щ. К.” Г., Германия, Шварценфелд чрез процесуален представител адв. З. А. З. срещу определение № 342 от 17.02.2012г. по ч. гр. дело № 416/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е потвърдено определение от 28.12.2011г. по гр. дело № 17966/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на „Д. Щ. К.” Г., Германия за обезпечаване на бъдещи искове срещу [фирма], [населено място] за сумата от 68 837.36 евро – стойността на доставени и незаплатени стоки, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и за сумата 6 347 евро – мораторна лихва върху главницата, чрез налагане на възбрана върху посочени в молбата недвижими имоти, намиращи се в [населено място] поле, [община], област С.. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 278, ал. 2 във връзка с чл. 260, т. 5 ГПК, чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПКи чл. 395, ал. 3, изр. 2 ГПК. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – САС се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Допустимо ли е в рамките на обезпечителното производство чрез въззивна частна жалба да бъде поправена допусната пред първоинстанционния съд нередовност под формата на незаплащане на държавна такса или единственият процесуален път за молителя се явява подаването на нова молба за обезпечение; 2/ При постъпване на нередовна молба за допускане на обезпечителна мярка, следва ли съдът да разреши молбата по същество или е достатъчно в деня на постъпването й да разреши процесуалните въпроси, които тя поставя; 3/ Може ли по реда на чл. 395, ал. 3, изр. 2 ГПК да бъде отстранена нередовност на молбата за допускане на обезпечение под формата на незаплащане на държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доводът на частния жалбоподател за недопустимост на въззивното определение е неоснователен. Недопустимо е това въззивно определение, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, или ако съдът е бил десезиран. В настоящия случай определението на Софийски градски съд е подлежало на обжалване, частната жалба срещу него е подадена в срок от легитимирана страна, а доколко въззивният съд законосъобразно е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, е въпрос относно правилността на въззивното определение. За да потвърди определението на СГС, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК, в която изрично е предвидено задължение на съда да разгледа молбата за обезпечение в деня на нейното подаване и която според съдебния състав изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 101 ГПК. Изложени са съображения, че представеният с частната жалба документ за внесена след постановяване на определението държавна такса, не може да санира пропуска на страната. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК релевантните процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: дали общото правило на чл. 101 ГПК намира приложение в обезпечителното производство; допустимо ли е, ако първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване нередовността на молбата за обезпечение на бъдещ иск /внасяне на държавна такса и представяне на платежен документ/, пропускът на страната да бъде отстранен с частната жалба. Поради липсата на практика на ВКС по посочените процесуалноправни въпроси и вероятността да бъдат разрешени по противоречив начин от съдилищата въззивното определение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Когато молбата за обезпечение на бъдещ иск е нередовна /не е подписана, няма доказателства за представителната власт на представителя на молителя, не е внесена дължимата държавна такса и др./, съдът не може да се произнесе по нейната основателност. В този случай правото на обезпечение на бъдещ иск не е надлежно упражнено. Предявяването на правото на обезпечение на бъдещ иск е процесуално действие, за чието надлежно упражняване съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Глава ХІ ГПК се намира в Част Първа „Общи правила”, които разпоредби намират приложение, както в общия исков процес и особените искови производства, така и в намиращия се с тях във функционална зависимост обезпечителен процес. За съда съществува задължение, когато констатира нередовност на молбата за обезпечение на бъдещ иск, напр. неплатена държавна такса, да даде указания на молителя – бъдещия ищец в какво се състои нередовността, как същата следва да бъде отстранена и да определи подходящ срок за поправката. Нормата на чл. 395, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за допускане на обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, не изключва приложението на разпоредбата на чл. 101 ГПК. В деня на подаване на молбата за обезпечение съдът следва да образува делото, да извърши проверка по нейната редовност и ако същата не е с недостатъци, да се произнесе с определение по направеното искане. Ако молбата за обезпечение е нередовна, съдът следва да процедира по горепосочения начин съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Когато нередовността не бъде отстранена в указания срок, съдът не дължи произнасяне по молбата /чл. 101, ал. 3 ГПК/. Ако първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване нередовността на молбата за обезпечение на бъдещ иск, в частност за внасяне на държавна такса и представяне на платежен документ, пропускът на страната може да бъде отстранен с частната жалба, като частният жалбоподател представи документ за внесена държавна такса, а въззивният съд трябва да се съобрази с него. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Правилно въззивният съд е приел, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е била нередовна, но в нарушение на чл. 395, ал. 2 и чл. 101 ГПК е направил извод, че разпоредбата на чл. 101 ГПК не намира приложение и че представеният с частната жалба документ за внесена след постановяване на определението държавна такса не може да санира пропуска на страната. Обжалваното въззивно определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това първоинстанционното определение също да бъде отменено, а делото - върнато на Софийски градски съд за произнасяне по молбата за обезпечение на бъдещ иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 342 от 17.02.2012г. по ч. гр. дело № 416/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение от 28.12.2011г. по гр. дело № 17966/2011г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на „Д. Щ. К.” Г., Германия за обезпечаване на бъдещи искове срещу [фирма], [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.