О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 21.06.2010
година
Върховният
касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито
заседание на 16.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при
участието на секретаря
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело
№254 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „К”О. гр. Р., С. Р. Р. и Б. М. Р. , последните двама от гр. Р., чрез адвокат Х, с вх. №1775/25.02.2010 год. на Русенския окръжен съд срещу О. №142 от 16.02.2010 год. по в.ч.т.д. №31/2010 год. на Русенския окръжен съд, ТО, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 11.12.2009 год./погрешно посочено от 10.12.2009 год./по ч.гр.д. №4138/2009 год. на Русенския районен съд, ХІ състав, с което е оставена без уважение молбата им за обезсилване на заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на запис на заповед-чл.417, т.9 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С обжалваното определение Русенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че не са налице предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, защото с представената от заявителят ”Е” О. , гр. С. молба с вх. №54480/20.11.2009 год., макар и след изтичане на едномесечния срок на 12.11.2009 год., е представил доказателства, че в срока е предявил иска с правно основание чл.422 ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навеждат довода, че Русенският окръжен съд разширително е тълкувал разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК, че е достатъчно само искът за установяване на вземането да бъде предявен в едномесечен срок, а не и да се представят доказателства за предявяването му. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а именно противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос представлява ли пречка за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист единствено факта на предявяване на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК, или в същия срок следва и да бъдат представени доказателства за предявяването му. В подкрепа на довода си представя О. №247 от 18.05.2009 год. по ч.гр.д. №166/2009 год. на ВКС, ІV Г. О., О. №124 от 27.01.2010 год.по ч.т.д. №20/2010 год. на ВКС, І Т. О. и О. №691 от 13.11.2009 год. по ч.т.д. №636/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О.
Ч. жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол. Процесуалноправният въпрос за предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, доказана и чрез представените от частните жалбоподатели определения. Съобразно нея безусловно е задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането. Единствено факта на предявяване на исковата молба не е достатъчно за спазване изискванията на чл.415, ал.2 ГПК.
Частната жалба е основателна.
Неправилно Русенският окръжен съд е приел, че за запазване действието на заповедта за изпълнение е достатъчно само предявяването на исковата молба за установяване на вземането в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Нормата на чл.415, ал.2 ГПК е императивна. Заявителят е длъжен в едномесечния срок да представи доказателства, че е предявил иска, а съдът не е длъжен да извършва служебна проверка за това. В случая безспорно месечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 12.11.2009 год., когато е настъпила и преклузията на правото на заявителя-кредитор да представи доказателства за предявяване в срок на иска по чл.422, ал.1 ГПК. С подадената от „Е” О. по-късно молба от 20.11.2009 год., придружена с доказателства за предявяване на иска, не може да се възобнови вече преклудираното му право за запазване действието на издадена заповед за изпълнение, поради което на основание чл.278, ал.2 във вр. с чл.415, ал.2 ГПК заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, ще следва да бъдат обезсилени.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА О. №142 от 16.02.2010 год. по в.ч.т.д. №31/2010 год. на Русенския окръжен съд, ТО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЕЗСИЛВА З. за изпълнение от 10.07.2009 год. по ч.гр.д. №4138/2009 год. на Русенския районен съд-VІ гр.състав и издадения въз основа на нея с разпореждане от 10.07.2009 год. по ч.гр.д. №4138/2009 год. на Русенския районен съд, ХІ-ти гр.състав изпълнителен лист в полза на „Е” О. гр. С. срещу „К”О. , Б. М. Р. и С. Р. Р. , които да му заплатят солидарно сумата 38 579.52 евро, главница по запис на заповед от 06.10.2005 год., , ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.07.2009 год., както и сумата 1 509.80 лв., държавна такса и сумата 1 204.54 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: