Р Е Ш Е Н И Е № 327 София, 01 август 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети юни ………........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 752 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок са постъпили саморъчно подготвена касационна жалба от подсъдимия Г. К. и такава от служебния му защитник. Обжалва се въззивно решение № 31 от 07.02.13 год., постановено по ВНОХД № 1185/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 274 от 10.10.12 год. по НОХД № 5334/11 год. на Софийски градски съд. В жалбата на подсъдимия не се сочат основание и доводи. Служебният защитник е посочил всички касационни основания. Не се сочат никакви доводи. Иска се алтернативно отмяна на решението и оправдаване на К. или намаляване на наложеното му наказание. Жалбите се поддържат в съдебно заседание лично от жалбоподателя и назначения му служебен защитник за производството пред ВКС. Акцентира се върху недоказаност на авторството на извършеното деяние, опорочено разпознаване на К. от пострадалата и нейната дъщеря и явната несправедливост на наказанието. За пръв път се иска и отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е справедливо. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Г. К. е признат за виновен в това, че на 16.10.10 год. в [населено място],[жк], в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице е отнел чужди движими вещи на обща стойност 581.70 лв., от владението на К. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода. Осъден е да заплати на К. В. обезщетение за причинените й с престъплението имуществени щети в размер на 581.70 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.10 год. до окончателното им изплащане. Съдът се е произнесъл по типа затворническо общежитие, първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Доводите в подкрепа на касационните основания са лаконични. Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените в нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане. Възраженията срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания се формулират, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата на СГС и нейното потвърждаване. По своя смисъл, обаче, се прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна страна извършено ли е деянието от подсъдимия К., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивния акт. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници, в това число и посочените от подсъдимия. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с осъщественото от К. деяние, в което е обвинен, и преценката на свидетелските показания на пострадалата В. и дъщеря Д. й С., а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства в това число и извършеното от двете разпознаване на подсъдимия по снимков материал. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си САС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество въпроси и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. САС е преценил доказателствата и от двете категории, като негово право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и чл. 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо К., не констатира решаващата инстанция да е придала на доказателствата смисъл и тежест, какъвто те нямат. Контролираните съдебни инстанции са приели, че авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин, като задълбочено са посочили, защо не приемат версията на подсъдимия, че инкриминираният по делото мобилен телефон, който е продал на свидетеля М. Б., му е предоставен от лицето Н. К., когото съдът не е могъл да издири и призове, въпреки направените многократни опити. При извършеното разпознаване на подсъдимия от свидетелките В. и С. на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Процесуално-следствените действия с двете свидетелки са извършени изцяло по правилата по чл. 169-171 НПК и по специално чл. 171, ал. 4 НПК, поради категоричния отказ на К. да участва в разпознаването. Данни за престъпно манипулиране на двете свидетелки от страна на разследващите не се съдържат в материалите по делото. Наложеното на К. наказание лишаване от свобода е в размер на минимума от пет години, предвиден в закона. В жалбите и пледоариите не се сочат изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко в случая. Ето защо не е налице основание за намаляването на наложеното на К. наказание. Във връзка с отразените съображения жалбите от страна на К. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 31 от 12.02.13 год., постановено по ВНОХД № 1185/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................