Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 03.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1570/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на частните обвинители Т. Ц. Д. и В. Н. Д. чрез повереника им адв. С. Ч. срещу решение № 313 от 19.10.2015 г. на Софийския апелативен съд, НО, VІ състав, постановено по ВНОХД № 531/2015 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на частните обвинители са релевирани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК подробно са мотивирани доводи за неуважаване на процесуалните искания на частните обвинители за събиране на доказателства, неизпълнение на указанията, дадени от ВКС при отмяната на решението по ВНОХД № 338/2014 г., неизясняване по несъмнен начин на всички обстоятелства по делото, произнасяне при неясна фактическа обстановка. Изложени са съображения, че съдът решил делото на принципа „съмнението е в полза на подсъдимия”, като не бил убеден нито в обвинителната, нито в защитната теза, въпреки което не предприел допълнително изясняване на въпроса за вменяемостта на подсъдимия чрез допускане на поисканата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Единственият аргумент в подкрепа на отказа на съда – че по делото били изслушани „достатъчно много експертизи” – бил неубедителен. Изготвените общо две на брой съдебнопсихиатрични експертизи, чиито заключения се основавали на предположения, както по въпроса дали подсъдимият страда от епилепсия, така и по въпроса дали в момента на ПТП е имал епилептичен пристъп, не били достатъчни, щом изслушаните вещи лица не дали категоричен отговор на поставените въпроси. Поисканата от частното обвинение експертиза е трябвало да установи със сигурност дали действително извършените от подсъдимия действия могат да бъдат резултат от „автоматизъм”, който въпрос не бил задълбочено изследван от съдебните инстанции. Поставените на експертите общи въпроси с широка формулировка довели до общи и принципни отговори от страна на вещите лица, при които не били отчетени всички обстоятелства около настъпването на ПТП – че при произшествието не е имало свидетел, който да наблюдава реакциите на подсъдимия в кабината; че данните за епилептичните пристъпи били предоставени единствено въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му; че показанията на св. Я. за проявени от подсъдимия симптоми на заболяването били депозирани едва при разпита му на 30.09.2015 г.; че вещите лица не обсъдили възможността подсъдимият да симулира наличието на епилептично заболяване. Според жалбоподателите приетата по делото комплексна СППЕ била изключително неаргументирана в частта относно „автоматизма” на действията на подсъдимия. Констатациите на експертите в тази им част са оспорени с позоваване на български учебници по съдебна психиатрия, които се основавали на немалък брой западноевропейски изследвания, на общоприетата Международна класификация на епилептичните пристъпи, на проучвания на Фондация на родители на деца с епилепсия. САС приел повторно обсъжданата експертиза, с което пренебрегнал указанията, дадени от ВКС при отмяната на първото въззивно решение, с които били посочени слабостите при преценката на доказателствения материал. По делото следвало да бъде изготвена изцяло нова разширена комплексна експертиза с конкретно посочени от повереника задачи, която да не бъде обременена от пропуските на изслушаните до момента експертизи. Вместо това САС изцяло преповторил извършените процесуални действия по ВНОХД № 338/2014 г. на САС, разпитал същите вещи лица, с което бил поставен под сериозно съмнение принципът на обективната истина. С даването само на обобщаващо заключение в съдебно заседание от страна на експертите бил нарушен чл. 152, ал. 1 от НПК. Следвало да се изготви писмено заключение, каквото липсвало, още повече, че вещите лица заявили, че при новото разглеждане на делото били извършили допълнителни изследвания. С недопускането на нова комплексна експертиза останали неизяснени множество въпроси относно естеството на действията, които водачът е извършил с органите за управление на автомобила и които е следвало да бъдат детайлно изяснени, за да се установи по категоричен начин дали могат да бъдат извършени в безсъзнателно състояние. В тази връзка се настоява за назначаването на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза с участието и на психолог, която да даде отговор на конкретно формулирани на л. 14 – л. 16 от касационната жалба въпроси. Алтернативно са развити съображения за необходимост деянието да се прецени в контекста на съставомерността му по друг еднакво или по-леко наказуем състав от НК, по-конкретно по чл. 122 от НК. По изложените съображения касаторите отправят към ВКС искане да отмени атакуваното решение на САС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав с даване на задължителни указания относно приложението на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание на касационната инстанция касаторите Т. Д. и В. Д., редовно призовани, не се явяват. Техният повереник адв. С. поддържа изложените в касационната жалба съображения и моли да бъде уважена. Подсъдимият С. П. и защитникът му адв. П. Д. изразяват становище, че касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. По делото е представено и прието мотивирано възражение от адв. Д.. Представителят на ВКП дава заключение, че касационната жалба е основателна, като въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на САС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 19.11.2013 г., постановена по НОХД № 10/2013 г., Монтанският окръжен съд (МОС), НО, е признал подсъдимия С. Т. П. за невинен в това, че на 02.12.2011 г. в [населено място], обл. М., при управление на моторно превозно средство – седлови влекач „И. АТ”, рег. [рег.номер на МПС] – нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Т. Ц., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По протест на прокурора и жалба на повереника на частните обвинители Т. Д. и В. Д. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 338/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС), като с решение № 364 от 27.10.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на МОС. Цитираният съдебен акт на САС е бил отменен, а делото – върнато за ново разглеждане на въззивния съд с решение № 91 от 10.06.2015 г. на ВКС, ІІІ н.о., по к. н. д. № 1262015 г., образувано по касационен протест на САП и жалба на частните обвинители. Предмет на настоящата касационна проверка е постановеното при второто въззивно разглеждане на делото решение № 313 от 19.10.2015 г. по ВНОХД № 531/2015 г. по описа на САС, НО, 6 състав, с което на основание чл. 338 от НПК присъдата на МОС отново е била потвърдена. Касационната жалба на частните обвинители срещу решението на САС е допустима – подадена е от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество жалбата е основателна. С оглед естеството на посочените в жалбата на частните обвинители касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа приоритетно доводите във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като наличието на процесуални нарушения при разглеждането на делото предопределя изхода на делото. 1. Въззивният съдебен състав е приел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка на деянието, а именно че: На 02.12.2011 г. подсъдимият С. П. управлявал товарна композиция – товарен автомобил „И. АТ” с рег. [рег.номер на МПС] с полуремарке „М. ....” с рег. [рег.номер на МПС] – от [населено място] до зърнобазата в [населено място], обл. М.. Преминавайки през [населено място], обл. М., водачът се движел по главния път на селото – по прав, широк пътен участък, с „прилична” асфалтова настилка – без дупки, с добра видимост; времето било ясно, слънчево и сухо; по пътя нямало движение на други транспортни средства. В района на катастрофата, обозначена от приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир – железобетонен стълб, находящ се пред частен дом на [улица] отстоящ на разстояние 25 см. от десния ръб на пътното платно, считано за посоката на движение на товарния автомобил от [населено място] към [населено място], широчината на пътното платно била 7 м., нямало завои, наклони, нито пътна маркировка и пътни знаци, асфалтовата настилка била в добро състояние, суха, видимостта била над 150 м. В тази зона по пътното платно – на около 3 м. навътре в лентата за движение на подсъдимия (наляво от десния край на пътното платно) и в неговата посока – вървели пешеходците пострадалият Ц. Ц., който бутал велосипед, и св. Т. А.. Около 14:48 ч. управляваният от подсъдимия товарен автомобил преминал покрай тях със скорост от 83 км/ч., блъснал с предната дясна част на влекача пострадалия Ц. изотзад, влачил го около 20 м., след което тялото на пешеходеца изпаднало и било прегазено. Също закачен за камиона, велосипедът бил понесен от камиона и изпаднал на пътя на около 2 км. след края на селото. При блъскането и последващото прегазване от товарния автомобил пострадалият Ц. получил тежка несъвместима със живота множествена травма с разкъсване на жизнено важни органи, която довела до смъртта му. След катастрофата подсъдимият П. продължил пътя си и към 15:20 ч. пристигнал в зърнобазата в [населено място], където бил натоварен, получил пропуск за извозване и изкарал камиона на паркинг до базата, за да обезопаси товара и да почине. Държал се съвсем нормално, пил кафе, разговарял със свидетелките А. К. и И. Т.. Междувременно пристигнали полицаи, издирващи извършителя на деянието, и поискали да огледат товарната композиция, като уведомили подсъдимия, че е прегазил човек в [населено място]. Той се изненадал и силно се притеснил, тъй като не знаел и не помнел за такъв инцидент. С оглед отличната видимост в района на пътното произшествие фаталният сблъсък е бил предотвратим от страна на водача на товарния автомобил както при скорост на движение от 50 км/ч., така и при скорост от 83 км/ч. Касационната инстанция не съзира процесуални нарушения при извеждането на очертаните по-горе фактически положения във връзка с факта на катастрофата, механизма на произшествието, общата пътна обстановка, авторството, получените от пострадалия увреждания, непосредствената причина за смъртта му, причинната връзка между реализираното от подсъдимия поведение и смъртта на пострадалия Ц.. И двете съдебни инстанции са констатирали еднопосочност на събраните в тази насока доказателствени материали и с основание са ги приели за безспорно доказани. Относно посочените обстоятелства въззивната инстанция в рамките на правомощията си е извършила и собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, като е установила пълна хармоничност и съвпадение помежду им. Поради това при разкриването на тези факти няма основание да се приеме съмнителност, едностранчивост, превратна интерпретация или каквито и да е други нарушения. 2. Самостоятелно място при обсъждането на процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение следва да бъде отделено на фактическото положение дали подсъдимият страда (включително и към момента на катастрофата) от заболяването „епилепсия – комплексни парцеални пристъпи”. Този въпрос не може да бъде правилно разрешен без специалните знания на професионалисти от областта на неврологията и психиатрията, каквито нито страните, нито съдът притежават. За изясняването му съдебните инстанции правилно са използвали експертизата като способ на доказване, назначавайки последователно комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, повторна разширена съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. Обстоятелствата във връзка със заболяването на подсъдимия имат отношение към въпроса за вменяемостта му, поради което на основание чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК назначаването на експертиза е задължително. Настоящият съдебен състав определя като неоснователни пространно развитите възражения на повереника на жалбоподателите Д. срещу съдържанието на експертните заключения. Вещите лица, изготвили заключенията на изслушаните комплексни съдебномедицински и психиатрични експертизи – доц. д-р И. Р., дм, началник Клиника по нервни болести за лечение на болката и неврорехабилитация, д-р Р. Я., асистент от Втора психиатрична клиника на У. по неврология и психиатрия „Св. Н.” – [населено място], доц. д-р И. В., дм, специалист по нервни болести, началник на Клиника по нервни болести за пароксизмални състояния, гл. асистент д-р Р. К., специалист по нервни болести, началник на Второ отделение по епилепсия в същата клиника на У. „Св. Н.” – [населено място], доцент д-р В. В., дм, специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия, А. „Психично здраве 1” – са изявени специалисти в сферата на неврологията, в частност и в областта на лечението на епилепсията, и психиатрията, като професионалната им компетентност е неоспорима. Заключенията им са отчели изчерпателно обективно установените по делото обстоятелства, въз основа на които всички експерти единодушно са поддържали наличието у подсъдимия на заболяването епилепсия – комплексни парцеални пристъпи. Експертните изводи са съобразени със съобщените от съпругата на подсъдимия св. П. П. анамнезни данни за характерни клинични прояви на органично мозъчно заболяване – че от началото на 2011 г. той получавал краткотрайни пристъпи с дезориентация, спиране на говора или извършваните действия, с безсмислени, стереотипни движения (поклащане на глава, премляскване, облизване, втренчване, стереотипни движения в изправено положение „като танц”) с последваща липса на спомен, с променлива честота на пристъпите (от 2-3 пъти седмично до веднъж на 10 дни; предоставените от освидетелствания подсъдим сведения за липса на усещане преди пристъпа и липса на спомен за пристъпния период от време; показанията на св. Я. Я. относно случай, при който по време на изпълняван съвместно от двамата 24-часов курс наблюдавал у подсъдимия особено поведение – няколкократно (5-6 пъти) необичайно „премляскване”; установените при проведените за нуждите на повторната разширена експертиза леки дифузни абнормности в ЕЕГ на подсъдимия; резултатите от невроизобразяващото изследване (КТ на главен мозък) – данни за фронтална корова атрофия; наличността на антиепилептични медикаменти в серума, която макар и в ниска концентрация в сравнение с концентрацията при обичайните терапевтични нива, показва прием на антиконвулсанти от подсъдимия; приложената по делото медицинска документация (л. 116-130 от досъдебното производство) – епикриза от У. „Св. Г.” – П., клиника по неврология, отделение по обща неврология, история на заболяването, направление за хоспитализация и др. Няма причини от обхвата на експертното обсъждане да се изключат събраните от самия подсъдим и съпругата му анамнезни данни, както неоснователно претендира повереникът на частните обвинители. Анамнезата е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки. Тя представлява сбор от сведения за здравословното състояние на пациента, основани на предоставените от самия него и /или на близките му данни, които са основен и важен източник на информация за болестта на пациента. В медицинската практика снемането на анамнеза е първоначалният и задължителен етап при диагностиката на заболяването, който се подчинява на установени принципи и изисквания, има определени собствени елементи и съдържание. Като необходима част от процеса по диагностика, анамнезата не може да бъде игнорирана от медицинските специалисти на основанията, посочени от повереника на частните обвинители – че произхождала от самия подсъдим и съпругата му. Решаващият съдебен орган не би и могъл да отхвърли показанията на св. П. относно наблюдаваната от нея и възпроизведена пред медицинските лица и пред съда в хода на съдебното следствие симптоматика на заболяването на подсъдимия единствено на основание съпружеските им отношения, без да са налице някакви обективни данни, които да разкриват недобросъвестност на свидетелката и тенденциозно намерение да подпомогне тезата на съпруга си с изтъкване на неистинни факти. При това въззивният съдебен състав с основание е отчел, че нейните показания не са и изолирани от доказателствения материал, защото от една страна по делото няма опровергаващи ги доказателства, а от друга – те се подкрепят от показанията на св. Я. Я., който присъствал при изолиран случай на стереотипно повтарящи се двигателни актове на подсъдимия (движения на езика – няколкократно премляскване) по време на съвместен пътен курс. Показанията и на този свидетел са оспорени от частните обвинители също с неприемливи възражения – че съобщил за наблюдавания от него инцидент късно, едва при разпита му пред въззивния съд при второто разглеждане на делото. Неговата добросъвестност не може да бъде поставена под съмнение с подобни съображения, защото свидетелят е съобщил за своите наблюдения, когато е бил питан за това и когато е станало ясно, че впечатленията му от този наглед незначителен епизод могат да имат значение за делото. В касационната жалба неоснователно се твърди, че вещите лица пропуснали да обсъдят възможността подсъдимият да симулира наличието на епилептично заболяване. Експертите са имали предвид и подобни хипотези, като в заключението на повторната разширена комплексна експертиза изрично са ги отразили (б. Е. от експертното обсъждане). Останалите възражения на касаторите, мотивирани с позоваване на български учебници по съдебна психиатрия, западноевропейски изследвания, на общоприетата Международна класификация на епилептичните пристъпи, на проучванията на Фондация на родители на деца с епилепсия и пр., не подлежат на обсъждане от настоящия съдебен състав. Убеждението на съдебните инстанции за научните достойнства, обосноваността и изчерпателността на изслушаните експертни заключения не може да се разколебае от личните познания на повереника за заболяването епилепсия. Правилата на НПК не допускат нито страните, нито съдът да влизат в ролята на експерти и да се обявяват за компетентни по въпроси, за които са необходими специални знания и е наложително назначаването на експертиза. С оглед изложеното към въззивния съдебен състав поначало не може да бъде отправен упрек, че е нарушил задължението си внимателно да обсъди експертните заключения. Те могат да бъдат отхвърленио, само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Ако такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им. Задълбочеността на анализа им, обективирана в мотивите на атакуваното решение на САС, сочи, че въззивният съд, както и първоинстанционният, са изпълнили отговорно задълженията си по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а аргументацията на съдебните актове в тази им част е стриктно е съобразена с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, респ. чл. 305, ал. 3 от НПК по отношение на мотивите на първоинстанционната присъда, поради което не може да бъде оспорена с доводите на касаторите, в които прозира субективно несъгласие с крайните експертни изводи на вещите лица и решението на съдилищата да им гласуват вяра. 3. При установеното заболяване на подсъдимия П. от епилепсия – комплексни парцеални пристъпи се очертава следващият основен въпрос, от първостепенно значение за правилното решаване на делото, а именно дали той е бил в състояние на комплексен парцеален пристъп конкретно към момента на деянието. Въз основа на изслушаните експертни заключения контролираната инстанция е изяснила, че комплексните парцеални пристъпи са една от най-честите форми на заболяването и представляват епилептични феномени с кратка продължителност (от 20-30 секунди до 3-5 минути), характеризиращи се с помрачение на съзнанието, при които, за разлика от генерализираните епилептични пристъпи, няма драматични белези на загуба на съзнание. Външният изглед на пациента в повечето случаи не се променя съществено. Понякога са налице допълнителни признаци като втренчване, преустановяване на дейността, с която са се занимавали пред пристъпа, извършване на стереотипни движения, заучени автоматизми. Епилептичният автоматизъм може да представлява продължение на дейността, извършвана непосредствено преди припадъка, особено ако започнатите действия са обичайни и свойствени за бита и ежедневието им, или обратно – да възникне във вид на нова двигателна активност. Комплексните парциални пристъпи протичат с разстройство в съзнанието, във възприятията, при липса на осмисляне и преценка, както и на волеви контрол и планиране на действията. При органично помрачение на съзнанието индивидът не разбира свойството и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си. От приетите в атакувания съдебен акт факти по отношение на общата обстановка и механизма на произшествието става ясно, че подсъдимият не е реагирал своевременно и съответно по предписания от правилата за движение начин на движещите се пред него в лентата му за движение пешеходци – пострадалия Ц. и св. А.. Те са били обективно видими за водача, несъмнено са представлявали препятствие, сериозна опасност за движението му, поради което той е следвало да предприеме намаляване на скоростта или спиране. С оглед заболяването на подсъдимия въпросът за причината за отсъствието на каквато и да е реакция от негова страна на движещите по пътя пешеходци в принципен план може да бъде решен нееднозначно. Неговото поведение – движение със съответната установена скорост от 83 км/ч., блъскането на пострадалия на прав участък с отлична видимост, продължаване движението на товарния автомобил, може да бъде обяснено по коренно противоположни начини, с радикално различни последици от наказателноправна гледна точка. В единия възможен вариант, ако подсъдимият е бил в състояние на парциален пристъп към момента на фаталния за пострадалия сблъсък, поради отсъствие на способностите да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си осъществената от него проява не е деяние въобще; той е невменяем по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК; няма качеството на субект на престъплението. При другия вариант, ако подсъдимият, макар и да страда от епилепсия, не е бил в състояние на парциален пристъп, са налице предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност, защото е наказателноотговорно лице съгласно чл. 31, ал. 1 от НК. По този въпрос вещите лица невролози и психиатри са защитили становище, че към момента на деянието подсъдимият П. с голяма вероятност е бил в състояние на комплексен парциален пристъп с помрачение на съзнанието, като продължилите по време на пристъпа движения и действия отговарят на характеристиките на двигателни автоматизми, още повече, че са свойствени и обичайни за лицето. Правилността на експертните заключения, в частност на повторната разширена комплексна експертиза, и в тази им част не може да се оспорва със съображенията на жалбоподателите, че заключенията се базирали на вероятности, а това представлявало пречка за кредитирането им. Следва да се изтъкне, че същността на експертното заключение съставляват научните изводи, като в тях вещите лица използват термина “вероятност” именно в научния смисъл на понятието – доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. Това не означава, че изводите им са съмнителни, несигурни или колебливи, какъвто смисъл има понятието “вероятност” в наказателния процес. В случая вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са установили една от възможните хипотези (най-вероятната от медицинска гледна точка) за събитието на престъплението от гледна точка на специалните си познания. Няма никакви основания съдът да се усъмни в експертното им заключение, защото на фона на установеното заболяване на подсъдимия то обяснява неговото поведение към момента на деянието и след това. Задачата на експертите е изпълнена абсолютно коректно, като те изрично са подчертали, че изводите им за високата степен на вероятност подсъдимият да се е намирал в състояние на парцеален пристъп към момента на деянието са формулирани при наличните по делото данни и съобразявайки отсъствието на очевидец, който би могъл да изясни допълнително състоянието на подсъдимия непосредствено преди и към момента на удара. Експертите са дали и мотивиран научно обоснован отговор относно възможността в такова състояние да се извършват определени привидно целенасочени автоматични движения, свойствени и присъщи на лицето, като са изяснили, че с оглед дългогодишния стаж на подсъдимия като шофьор автоматизмът може да се разпростре и до по-сложни действия, включително задействане на спирачния механизъм на МПС, увеличаване на скоростта чрез задействане педала на газта, контрола на кормилната система на автомобила. ВКС счита, че дадените в посочения смисъл от вещите лица медици отговори са депозирани с максимално възможната в случая степен на категоричност. Независимо от усилията и на съда, и на страните да постигнат по-голяма конкретика и категоричност при устните разяснения на експертите, по-сигурен и безусловен резултат обективно не би могъл да бъде постигнат. Това положение се дължи не на необоснованост на заключенията, както неправилно счита повереникът на касаторите. Степента на категоричност на експертните заключения неминуемо се предпоставя от фактическите обстоятелства по делото, с които вещите лица са разполагали при експертното обсъждане – установеното заболяване на подсъдимия; поставената му диагноза при хоспитализирането му в клиниката по неврология, У. „Св. Г.” – П. и наличната в тази връзка медицинска документация; показанията на съпругата му св. П. и на св. Я.; поведението на подсъдимия след деянието, добре съответстващо на поведение при амнезия за случилото се по време на пристъпа и всички други обстоятелства, отразени в пункт 2 от настоящето решение. Тези именно данни са обусловили становището на експертите и в техните рамки няма как да очаква друг по-конкретен резултат. 4. Значение за казуса имат само онези експертни резултати, съобразени с конкретното своеобразие на фактическите обстоятелства по делото, със спецификата на установената от съда фактология. В основата на съдебния акт трябва да се постави онази научна хипотеза, която е намерила опора в доказателствения материал. Доказателствената съвкупност, от своя страна, съгласно изискванията на чл. 13 от НПК трябва да включва изчерпателно всички обективно установими обстоятелства от предмета на доказване, които в максимална степен биха могли да изяснят картината на деянието. Именно в този аспект касационната инстанция съзира основното допуснато от контролираната инстанция нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като намира за основателни възраженията на касаторите в тази насока. На първо място, при второто разглеждане на делото действително само са били преповторени процесуалните действия, извършени и при първото разглеждане. Били са разпитани същите свидетели, допуснати и по ВНОХД № 338/2014 г. по описа на САС, VІ състав – М. Я., Я. Я. (единственото различие е, че при второто въззивно производство е бил проведен повторен разпит на св. П. П.); изслушани са били отново същите комплексни съдебномедицински експертизи, които са се произнесли по същите поставени им въпроси, като на базата на едни и същи установени фактически обстоятелства вещите лица обяснимо са дали аналогични отговори. Въпросът дали към момента на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на парцеален пристъп не би могъл да се изясни в по-голяма степен чрез повторение на едни и същи процесуални действия. Проблемът не се корени в убедителността и обосноваността на изслушаните комплексни съдебномедицински и психиатрични експертизи, а в недостатъчността на обективните данни, с които експертите са боравили при формиране на становището си. Задача на съда е да събере в максимален обем доказателствени материали, които могат да имат значение за разкриването на обективната истина, да установи за целите на процеса онези факти и обстоятелства, които биха могли да изяснят в по-голяма степен престъпното събитието и да ги интерпретира в контекста на заключенията на комплексни експертизи. Тази необходима деятелност по естеството си има правен характер, като от вещите лица не може да се очаква да проявяват доказателствена активност и да съобразят изводите си с обстоятелства, които не са известни по делото. ВКС не се съгласява с извода на САС, залегнал на л. 21 от решението, че въпреки положените усилия за всестранно изясняване на значимите за предмета на доказване факти въпросът за вменяемостта на подсъдимия е останал неизяснен по несъмнен начин. Възможностите за изясняване на фактическата обстановка на деянието съвсем не са изчерпани. Концентрирайки изцяло вниманието си върху медицинския аспект на казуса, съдебните състави още от стадия на първоинстанционното разглеждане на делото са допуснали фокусът на процесуалната им дейност да бъде изместен предимно към установяването на здравословното състояние на подсъдимия, като са подценили значението на автотехническата експертиза за общата транспортната обстановка и точното установяване на механизма на произшествието. В съдебно заседание на по първоинстанционното дело е изслушана и приета само една автотехническа експертиза, назначена на досъдебното производство (л. 61 – л. 65 от ДП), като впоследствие всички искания на представителя на частните обвинители за назначаване на друга такава последователно са били отхвърляни. По същия начин е процедирал и въззивният съд при второто разглеждане на делото, като с определението си от 22.06.2015 г. по реда на чл. 327 от НПК не е допуснал събирането на доказателствени материали във връзка с техническите аспекти на казуса, а с определение от съдебно заседание на 30.09.2015 г. изрично е отхвърлил поредното искане на повереника адв. С. за назначаване на автотехническа експертиза с неприемливи съображения, че „по делото са налични достатъчен брой експертизи” и че „новата експертиза не би допринесла за по-обективно, всестранно и пълно изясняване на делото”. На първо място, назначаването на исканата автотехническа експертиза е било наложително поради наличието на предпоставките на чл. 153 от НПК. При внимателния прочит на депозираното на досъдебното производство писмено заключение и дадените в съдебно заседание на устни разяснения на вещото лице не може да се направи извод нито за пълнота, нито за яснота, нито за обоснованост на безкритично приетото експертно заключение. Така например в заключението (стр. 63 от ДП) при описанието на механизма на произшествието експертът е отразил отделните елементи на събитието в следната последователност: блъскане на пешеходеца от товарния автомобил; попадане на пострадалия под автомобила и влаченето му на разстояние от 20 м; намаляване на скоростта от 83 до 22 км/ч.; увеличаване на скоростта на движението на 60 км/ч. след влачене на тялото на пострадалия на около 20 м. От описанието на тази последователност не става ясно дали намаляването на скоростта е било предприето след или преди попадането на пострадалия под автомобила и влаченето му. Експертът е разчел (също на л. 63 от ДП) следните данни от тахошайбата на товарния автомобил: от 14:20 ч. до 14:35 ч. – движение със скорост 20 до 70 км/ч., 14:50 ч. – увеличаване на скоростта до 83 км/ч., от 14:50 ч. до 14:55 ч. – намаляване на скоростта от 83 до 22 км/ч., от 14:55 ч. до 15:10 ч. – движение със скорост от 55 до 60 км/ч. Въз основа на тях е направен извод, че ПТП е настъпило около 14:48 ч., като скоростта на товарния автомобил в началото на удара е била 83 км/ч. При проследяването на посочените данни от тахошайбата обаче липсва информация за движението на автомобила в интервала от 14:35 ч. до 14:50 ч. (посочена е скоростта на движение до 14:35 ч., а на следващия ред времето е отбелязано от 14:50 ч.). Не става ясно и въз основа на какви данни експертът е преценил, че към момента на удара в 14:48 ч. автомобилът се е движел със скорост 83 км/ч., при положение, че увеличаването на скоростта е регистрирано в 14:50 ч., две минути след удара. Също неясно е и положението във връзка с регистрираното намаляване на скоростта от 83 км/ч. до 22 км/ч.: в 14:50 ч. е отразено увеличаване на скоростта до 83 км/ч., като същият час 14:50 ч. (отново след удара) е посочен и като начален за намаляването на скоростта. В устните си разяснения в съдебно заседание (л. 61 от НОХД № 10/2013 г. на МОС) експертът е описал следният начин на движение на товарния автомобил: в 14:20 ч. е влязъл в селото, след това е увеличил скоростта от 20 на 70 км/ч., движел се е с 20 – 60 км/ч., достигнал е 83 км/ч. към момента на удара в 14:48 ч., като при самия удар рязко е намалил скоростта. Не е ясно въз основа на какви точни данни експертът е извел именно такъв начин на движение на превозното средство при положение, че той всъщност не съответства на описаните в писменото заключение записи от тахошайбата. (Неговото изявление в съдебно заседание на 10.04.2013 г. „…на другия ден заедно с дознателя ходихме и проиграхме цялата схема на скоростта, времената по скоростта…” навежда на извод, че са били ползвани някакви данни, извън обективно установените по реда на НПК обстоятелства). Остава открит въпросът как точно е протекло намаляването на скоростта – постепенно или рязко, аварийно. При разчитането на данните е посочен интервал от пет минути – 14:50 ч. до 14:55 ч. Този период от време предполага постепенно намаляване на скоростта, което на практика би могло да бъде постигнато и с отпускане на педала на газта. Експертът обаче дава разяснения за рязко намаляване, което се е осъществило чрез употреба на спирачка, и е било предприето към момента на удара, т. е. в 14:48 ч., въпреки че в описанието на данните от тахошайбата този момент е конкретизиран на 14:50 ч. В съдебно заседание експертът е уточнил също, че: „трябва да има реакция на водача около 1-2 сек., след 6-7 секунди той е намалил скоростта на 20 км/ч., това е времето и мястото на удара”. В тази насока се съзира противоречие с изчисленията в писменото заключение, където е прието време за реакция 0.8 сек., а не 1-2 сек. Отделен е въпросът, че от заключението на АТЕ и устните разяснения на експерта А. не могат да се изведат констатации за множество други обстоятелства: по отношение на разстоянието на видимост на водача към местопроизшествието – от какво точно разстояние подсъдимият е могъл обективно да възприеме движещите в лентата му за движение пешеходци (която величина е характеризирана от вещото лице на стр. 65 от ДП като „добра видимост”, а в съдебно заседание е конкретизирана на разстояние „над 150 м.”) и за какво време се изминава това разстояние при съответната скорост; при посочения в данните от тахошайбата петминутен период на намаляване на скоростта какво разстояние е изминал товарният автомобил за това време, какво е било отстоянието му от мястото на удара, на кое точно място по улицата се е намирал в началото и в края на предприетото намаляване на скоростта; по отношение на приетото обстоятелство, че след удара тялото на пешеходеца е било влачено на разстояние от 20 м. – за какво време е било изминато това разстояние; по отношение на носения от товарния автомобил велосипед на пострадалия – не е конкретизираано точното място на изпадането му (това място е определено на „около 2-3 км. след селото”, но не дава ясна и точна представа за отстоянието от мястото на удара), за какво време товарният автомобил е изминал това разстояние, дали наличието на такъв предмет е представлявало някаква пречка за движението на превозното средство, дали изпадането му се е отразило на движението на автомобила и др. При констатираните недостатъци на обсъжданото експертно заключение, съдебният състав не е следвало безусловно да се осланя на резултатите от автотехническата експертиза, а е трябвало да уважи мотивираното искане на частните обвинители за назначаване на повторна експертиза На второ място, касационният съдебен състав преценява за основателно възражението на касаторите, че съдът не е положил всички усилия да разкрие обективната истина. При наличния обем на доказателствената съвкупност на настоящия етап, без пълното изясняване на техническите аспекти на транспортната обстановка, действително не може да се направят обосновани изводи за състоянието на подсъдимия към момента на деянието,. Този въпрос може да бъде допълнително изяснен чрез детайлизиране на особеностите на конкретното местопроизшествие и прецизен пространствено-времеви анализ на движението на МПС в района на местопроизшествието. Съдът обаче не е направил опит да разшири фактическата основа на деянието чрез събиране на нови доказателствени материали, установяващи нови факти, които биха могли да хвърлят допълнителна светлина върху особеностите на произшествието. От тях би могла да се извлече допълнителна информация по въпроса дали осъществените от подсъдимия непосредствено преди, по време и след произшествието действия са били целенасочени, осъществени поради възприемане на околната обстановка или са имали характер на автоматизирани действия. - Необходимо е да се уточни в максимално прецизни граници (включително и чрез повторен опит за разчитане на регистрираните данни от тахошайбата) точното предвижване и скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил от момента на влизането му в селото до момента на пристигането му на крайната дестинация в зърнобазата, цялостното разстояние, което водачът е изминал в тези рамки и времето, за което го е изминал; - С особена прецизност следва да се идентифицират местата по това трасе, особеностите на които по необходимост налагат промяна на траекторията на движението на автомобила; - Следва да се определи началният момент, в който пешеходците са станали обективно видими за водача, скоростта му на движение в този момент, отстоянието му до мястото на удара. Във всички случаи следва да се изследва поведението на водача му не само към момента на удара, а и в началната фаза на произшествието, към която спадат моментът и времето на възприемане на опасността от страна на водача и последващите му реакции, действия или бездействия, скорост на движение към момента на възприемане на опасността от страна на водача, отстояние до мястото на удара, времето, за което е изминато това разстояние. Този именно предхождащ момент е релевантен за преценка на правилността на действията на водача с оглед задължението му да следи внимателно цялостната пътна обстановка и съответно да реагира по указания в ЗДвП начин при появата на обективно видима опасност за движението му; - Същите данни следва да бъдат установени и към кулминационната фаза на произшествието – фактическият сблъсък с тялото на пострадалия пешеходец; - Трябва да се изяснят с точност въпросите в коя част на автомобила са попаднали тялото на пострадалия и велосипедът му, какво точно разстояние и за какво време подсъдимият е влачил тялото на пострадалия; какво разстояние и за какво време камионът е пропътувал със закачения по него велосипед; възможно ли е било да осъществява движение с тези обекти, без затруднения и без отразяване на изпадането им върху движението му; - От особена важност е да се изследва моментът със регистрираното на тахошайбата „намаляване на скоростта от 83 до 22 км/ч.” – преди, към момента на удара или след това е било осъществено, за какъв период от време, какво е било точното местоположение на товарния автомобил, какво разстояние е изминато в процеса на намаляването на скоростта; - С оглед данните по делото за наличие на завой към края на селото следва да се установи точното му местоположение, характеристиките му, безопасната скорост за преодоляването му, отстоянието му от първоначалното място, откъдето са могли да бъдат възприети пешеходците; отстоянието му от мястото на удара; времевите стойности, за които са преминати тези разстояния. Изясняването на всички възможни обстоятелства за движението на подсъдимия в по-широки граници – от момента на навлизането му в населеното място до пристигането му в зърнобазата – ще предостави възможност за съпоставка с установените данни за продължителността на комплексния парцеален пристъп. Резултатите от това сравнение пък могат да подпомогнат изводите дали е имало съзнателни целенасочени и адекватни на пътната обстановка действия на водача със системите, органите за управление на автомобила (което е демонстрация на съзнателна волева дейност). Максималната продължителност на пристъпа е определена от вещите лица в рамките до пет минути. За определянето на поведението на подсъдимия през този времеви период следва да се определят приблизителното начално и крайно местоположение на товарния автомобил съответно в началото и края на пристъпа. Като ориентири за подобни изводи могат да се използват данните, посочени в обясненията на подсъдимия (съдебно заседание на 10.04.2013 г.) и в заключенията на комплексните съдебномедицински и психиатрични експертизи. Подсъдимият например е уточнил, че при влизането в селото е намалил скоростта и е заобиколил „три майки с колички по пътя”, от който момент нататък загубил спомен. Тази информация може да насочи решаващия орган към изводи за местоположението на товарния автомобил в началния момент на пристъпа, оттам – за изминатия от него път и местонахождението му след изтичане на времето от пет минути, а това местонахождение може да се съпостави с мястото, от което пешеходците са станали обективно видими за водача, и съответно с мястото на удара. Също така съгласно приетото от въззивния съд (л. 10 от мотивите на решението) вещите лица медици са съобщили, че след настъпването на епилептичния пристъп автоматизмът при управление на МПС може да се прояви в продължаване движението на превозното средство, включително и чрез несъзнателна смяна на предавки, натискане на различни педали на автомобила, което да доведе до промяна на скоростта, но без промяна траекторията на движение. Това означава, че при безаварийно преодоляване на дадено препятствие, налагащо изменение траекторията на движение, действията на подсъдимия могат да се определят като осъзнато активно поведение, целящо избягването на опасността. Обобщено, ако се установи, че съответните действия на подсъдимия кореспондират по времеизвършване и местоположение с наличието на някакъв обективен фактор от значение за безопасността на движение, то той е реагирал на обективна опасност, а следователно не може да се говори за несъзнателни автоматизми, след като е отчитал особеностите на конкретната обстановка. В такъв смисъл следва да се разбират и насоките, очертани в отменителното решение на ВКС, ІІІ н. о. № 91 от 10.06.2015 г. (В частност, в него е изтъкнато особеното значение на регистрираното намаляване на скоростта от 83 на 22 км/ч., който факт следва да бъде анализиран в контекста на общата пътнотранспортна обстановка и съпоставката на отделните й елементи със съответстващите им действия на подсъдимия). Подлежащите на установяване обстоятелства, указани в настоящото решение, следва да бъдат установени чрез назначаване на автотехническа експертиза. Тъй като те касаят изключително технически въпроси, не е наложително същата да има комплексен характер. При необходимост – ако бъдат разкрити нови факти, които не са били взети предвид в заключенията на съдебномедицинските и психиатрични експертизи, решаващият съд може да допусне изслушването и на допълнителна такава. 5. Неоснователни са алтернативните претенции на касаторите деянието да се прецени в контекста на съставомерността му по друг еднакво или по-леко наказуем състав от НК, по-конкретно по чл. 122 от НК. Такъв подход е допустим, само когато в обстоятелствената част на обвинението са включени факти, насочващи към престъпния състав на чл. 122 от НК или при надлежна интервенция на прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, които условия не са налице в разглеждания казус. Правомощията на съда да осъди подсъдимия за същото, еднакво или по-леко престъпление, могат да бъдат упражнени единствено в хипотезите, при които липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. А такова е налице, „когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита” (ТР № 61 от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2); „когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитил” (ТР № 57 от 04.12.1984 г., т. 2). Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на ВКС, че е недопустимо с оглед реалната и ефективна защита правата на подсъдимия за първи път с въззивния или касационния съдебен акт по отношение на подсъдимия да се вменяват факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние извън обхвата на обвинителния акт. Това представлява осъждане по непредявено обвинение, което неизменно се оценява като особено съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, сериозно накърняващо правото на защита на подсъдимия. Освен нарушение по българския процесуален закон подобен подход е несъвместим и с утвърдените от чл. 6, § 3, б. „а” от ЕКПЧ правозащитни стандарти. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 313 от 19.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 531/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6 състав, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.