РЕШЕНИЕ № 39 София, 26. февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3860 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 7 ЗАдв. Обжалвано е решението на Висшия адвокатски съвет от 10.07.2020 г., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1256/2020 от Г. Б. Г. срещу решение № 22 по протокол № 3/11.02.2020 на Старозагорския адвокатски съвет, с което е отказано вписване в Регистъра на адвокатите на възстановяване на адвокатската дейност след изтърпяване на дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“. Недоволен от решението е жалбоподателят Г. Б. Г., който го обжалва в срок с оплаквания за незеконосъобразност, като счита, че единствената предпоставка да вписването е изтичането на срока на наложеното наказание. Ответникът по жалбата Висшият адвокатски съвет не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира жалбата редовна и допустима. За да постанови обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е приел, че според чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗАдв наказаният с „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“ са отписва от адвокатската колегия и за да бъде вписан отново, той трябва да подаде молба по реда на чл. 6 ЗАдв, тъй като чл. 5 ЗАдв не е уредено нито автоматично възстановяване, нито задължение на адвокатския съвет да извърши исканото вписване в регистър на адвокатите. „Лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност“ не представлява „временно преустановяване на упражняването на адвокатска професия“ по см. на мл. 23, ал. 1 ЗАдв, поради което не може радът за вписване да е един и същ. Жалбоподателят е подал молба за възобновяване след преустановяване на упражняването на адвокатска професия, а не заявление за вписване в регистъра, поради което правилно адвокатският съвет е обсъдил наличието на предпоставките за придобиване на права на адвокат по чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 40, ал. 6 ЗАдв. На жалбоподателя са налагани множество дисциплинарни наказания: „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“ за срокове от 9, 6 и 3 месеца, една „глоба“ и един път „лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата“ и срещу него са постъпвали множество писмени и устни оплаквания за нарушения на ЗАдв и ЕКА, което е показателно за отсъствието на нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. От отметките в известията за доставка на съобщения на посочения от него адрес е видно, че пратките са непотърсени или че такова лице не обитава адреса, което доказва констатацията на адвокатския съвет за липса на актуален адрес. Разгледана по същество жалбата е основателна. Действително съществува разлика между „лишаването от право да се упражнява адвокатска дейност“ и „временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия“, но от това не следва, че вписването на изтърпелия наказанието „лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност“ трябва да се осъществи по реда на чл. 6 ЗАдв, като адвокатският съвет е овластен да преценява наличието на всички предпоставки за извършването на вписване по този ред. Също вярно е, че с изтърпяването на наказанието адвокатските права не се възстановяват автоматично, с изтичането срока „автоматично“ отпада само пречката за упражняване на адвокатска професия; и от волята на изтърпелия наказанието зависи дали ще поиска вписване. Бъде ли поискано вписване обаче, адвокатският съвет може да преценява само изтекъл ли е срокът и наличието на несъвместимост. Нравствените и професионалните качества на изтърпелия наказанието не може да бъдат преценявани, защото това означава да се прецени, настъпил ли е желаният поправителен ефект от наложеното дисциплинарно наказание. В наказателното право е възможно обратното – преди изтичането на срока да се преценява, постигнат ли е поправителният ефект от изтърпяната част от наложеното наказание. Съгласно чл. 40, ал. 6 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е и адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет; но адвокатският съвет не може да проверява, пребивава ли адвокатът на посочения адрес нито да откаже вписване при наличието на такава констатация. Видно от изложеното след изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност“ жалбоподателят е подал искане за вписване в регистъра на адвокатите от адвокатка колегия Стара Загора. Не е констатирана несъвместимост с упражняването на адвокатска професия, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а дължимото вписване в регистъра на адвокатите от адвокатка колегия Стара Загора – постановено от Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Висшия адвокатски съвет от 10.07.2020 г., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1256/2020 от Г. Б. Г. срещу решение № 22 по протокол № 3/11.02.2020 на Старозагорския адвокатски съвет, с което е отказано вписване в Регистъра на адвокатите на възстановяване на адвокатската дейност след изтърпяване на дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“. ДА СЕ ВПИШЕ Г. Б. Г. в регистъра на адвокатите от адвокатка колегия Стара Загора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.