5 Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 28.05.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 567/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 708 от 08.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното от Бургаски окръжен съд въззивно решение № V-129 от 10.10.2013 г. по в. гр. д. № 1348/2013 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 807 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 10674/2012 г. на Бургаски районен съд са отхвърлени предявените от В. Д. Г., К. Г. Г. и Теменуга Г. К. против [фирма] искове за заплащане на разликите над сумите 1 666.67 лв. до сумите 10 106.20 лв. и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на ответника [фирма]. В подадената от ищците В. Д. Г., К. Г. Г. и Теменуга Г. К. касационна жалба се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторите навеждат оплаквания, че въззивният съд е интерпретирал неправилно фактите по делото и е нарушил материалния закон - чл.114 ЗЗД и чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, в резултат на което е направил необосновани и незаконосъобразни изводи за погасяване по давност на частта от вземанията им, предмет на допуснатото в хода на процеса увеличение на исковете. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 10674/2012 г. е образувано пред Бургаски районен съд по предявени от В. Д. Г., К. Г. Г. и Теменуга Г. К. против [фирма] субективно съединени искове за заплащане на сумата 5 000 лв., претендирана като възнаграждение по чл.3, раздел V от договор за възлагане на управление от 29.07.2005 г., дължимо на наследодателя на ищците Г. Н. Г., починал на 19.12.2010 г., в качеството му на управител на ответното дружество. В депозираната на 14.12.2012 г. искова молба ищците са посочили, че по предварителни данни реалният размер на вземането е около 35 000 лв., но за момента те се задоволяват да го предявят частично за 5 000 лв. След приемане на заключение на съдебносчетоводна експертиза в откритото съдебно заседание на 05.03.2013 г. ищците са поискали да се допусне увеличение на исковете над сумата 5 000 лв. до сумата 39 780 лв., от която всеки един претендира по 13 260 лв. Увеличението е допуснато с протоколно определение от 05.03.2013 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил исковете общо за сумата 30 318.61 лв. или по 10 106.20 лв. за всеки от ищците, като е счел за неоснователни възраженията на ответника за невъзникване на вземане за наследодателя на ищците и за погасяване на вземането по давност. За разликите над 10 106.20 лв. до претендираните 13 260 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни и в тази част решението на първата инстанция е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Бургаски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени до първоначално предявения размер от 5 000 лв. - по 1 666.67 лв. за всеки от ищците, и след отмяна на решението в останалата обжалвана част е отхвърлил исковете за разликите до присъдените от първата инстанция по 10 106.20 лв. За да отхвърли исковете, въззивният съд е направил извод, че за разликата над първоначално предявения размер от 5 000 лв., за която е допуснато увеличение на исковете, вземането за възнаграждение по чл.3, раздел V от договора за възлагане на управление е погасено по давност. Съобразявайки задължителната практика в решение № 211 от 28.04.2010 г. по т. д. № 66/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решаващият състав на Бургаски окръжен съд е счел за приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Въззивният състав е преценил, че с оглед правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД погасителната давност е започнала да тече от момента на възникване на вземането на 01.01.2008 г. и че същата не е била изтекла към датата на предявяване на исковете, квалифицирани като частични - 14.12.2012 г., по отношение на първоначално заявения общ размер от 5 000 лв. За разликата над сумите 1 666.67 лв. до сумите 10 106.20 лв., предмет на допуснатото в хода на делото увеличение на исковете, въззивният състав е приел, че вземанията на ищците са погасени по давност. Този извод е мотивиран със съображения, че давността за непредявената част от вземането не е прекъсната с предявяване на исковете като частични на 14.12.2012 г., в каквато насока е задължителната практика в решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., поради което е продължила да тече в хода на процеса и е изтекла преди датата на предприетото по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на исковете. Предвид решаващия извод на въззивния съд, обусловил частичното отхвърляне на исковете, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос дали предявяването на частичен иск спира давността и по отношение на непредявената част от вземането, за която е допуснато увеличение на иска в хода на делото, но след изтичане на давностния срок. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК в решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. С цитираното решение Върховният касационен съд се е произнесъл, че със завеждането на частичен иск не се прекъсва погасителната давност по отношение на останалата част на вземането - до пълния му размер; С предявяване на частичния иск се спира течението на давностния срок по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск; Тези последици настъпват в случай, че искът би могъл да се квалифицира като частично предявен, т. е. в исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер на дължимата престация, а не само частично предявеното искане. В съобразителната част на решението е изяснено, че спирането на давността по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД е относимо към вземането и съответно, ако размерът на иска е увеличен в хода на съдебното производство, то изменението ще е предприето по време, когато давност за вземането не тече. Проведено е ясно разграничение между спиране/прекъсване на давността в хипотезата на иск, предявен като частичен, и в хипотезата на иск, предявен първоначално за част от спорното вземане, но увеличен в хода на делото до пълния размер на вземането, след установяване на неговия действителен размер. За втората хипотеза в решението е застъпено становище, че началният момент, спрямо който се преценява спирането на давността за окончателно прецизирания размер на вземането, включително за сумите, с които искът е увеличен в хода на висящия процес, е датата на предявяване на иска. Въззивният съд се е позовал на посочената практика, но я е приложил неправилно към фактите по делото и е достигнал до незаконосъобразен извод за погасяване по давност на исковите претенции, предмет на допуснатото по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение. В исковата молба ищците са посочили изрично, че към момента на предявяване на исковете „се задоволяват” да претендират сумата 5 000 лв. като част от дължимото на наследодателя им възнаграждение, възлизащо по техни предварителни данни на „около 35 000 лв.”. Така направеното изявление разкрива намерение чрез предявените по конкретното дело искове, заявени първоначално за 5 000 лв., да се претендира цялото вземане за възнаграждение, но след установяване на действителния му размер. Намерението е реализирано в съдебното заседание на 05.03.2013 г., когато е предприето увеличение на исковете съобразно установения със заключението на счетоводната експертиза размер на дължимото възнаграждение. Процесуалните действия на касаторите, разгледани в аспекта на разрешенията в решение № 22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., дават основание да се приеме, че с предявяване на исковете на 14.12.2012 г. е спряно течението на давностния срок по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото вземане, а не само за първоначално заявената част от 5 000 лв. Изводът на въззивния съд за погасяване по давност на частта от исковите претенции, предмет на допуснатото по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение, противоречи на материалния закон - чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта за уважаване на исковете до размер на сумите 1 666.67 лв. Поради това страните са обвързани от приетото в мотивите към решението, че петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД относно вземането, придобито от касаторите чрез наследствено правоприемство по закон, е започнала да тече на 01.01.2008 г. Давността е следвало да изтече на 01.01.2013 г., но е прекъсната с предявяване на исковете на 14.12.2012 г. От този момент течението на давността е спряно на основание чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото спорно вземане в размера, в който е съществувало, а не само за първоначално заявената част от 5 000 лв. Вследствие на спирането й давността не е текла за времето от 14.12.2012 г. до 05.03.2013 г., когато е предприето увеличението на исковете. Като е приел, че с предявяване на исковете на 14.12.2012 г. давността е спряна само за първоначално претендираната част от вземането, не и за увеличената по реда на чл.214, ал.1 ГПК част, и е отхвърлил исковете за разликите над сумите 1 666.67 лв. до сумите 10 106.20 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част и тъй като не се налагат други съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като ответникът бъде осъден да заплати на касаторите разликите над сумите 1 666.67 лв. до сумите 10 106.201 лв., или по 8 439.53 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане. Съобразно крайния изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 3 765.10 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касаторите следва да се присъдят разноски за трите инстанции, съразмерно на уважената в касационното производство част от исковете, или общо 3 283.90 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № V-129 от 10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1348/2013 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 807 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 10674/2012 г. на Бургаски районен съд са отхвърлени предявените от В. Д. Г., К. Г. Г. и Теменуга Г. К. против [фирма] искове за заплащане на разликите над сумите 1 666.67 лв. до сумите 10 106.20 лв., както и в частта относно присъдените на [фирма] разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 3 765.10 лв., и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на В. Д. Г. с ЕГН [ЕГН], Теменуга Г. Г. с ЕГН [ЕГН] - двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и К. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]- ІІ част, [жилищен адрес] суми в размер на по 8 439.53 лв. /осем хиляди четиристотин тридесет и девет лв. и петдесет и три ст./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 14.12.2012 г., до окончателното плащане, и общо на тримата ищци сумата 3 283.90 лв. /три хиляди двеста осемдесет и три лв. и деветдесет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :